всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Rossi

Съдия докладчик – Rossi

Дело C-768/19: Bundesrepublik Deutschland (Membre de la famille), Заключение от 25 март 2021 г.

1. Когато търсещо убежище лице, което — преди навършване на пълнолетие от детето му, с което са били членове на създадено в държавата на произход семейство и на което дете по подадена от него преди да навърши пълнолетие молба за закрила е предоставен статут на лице, ползващо се със субсидиарна закрила, след като е навършило пълнолетие (наричано по-нататък „ползващото се със закрила лице“) — влиза в приемащата държава членка на ползващото се със закрила лице и също подава там молба за международна закрила (наричано по-нататък „търсещото убежище лице“), следва ли при наличието на национална правна уредба, в която във връзка с предоставянето на право на субсидиарна закрила, производно на правото на ползващото се със закрила лице, се прави позоваване на член 2, буква й) от Директива [2011/95], при разглеждането на въпроса дали ползващото се със закрила лице е „непълнолетно“ по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива [2011/95], да се вземе предвид датата на приемане на решението по молбата за предоставяне на убежище на търсещото убежище лице или по-ранна дата, например датата, на която: а) на ползващото се със закрила лице е предоставена субсидиарна закрила; б) търсещото убежище лице е подало молбата си за предоставяне на убежище; в) търсещото убежище лице е влязло в приемащата държава членка или г) ползващото се със закрила лице е подало молбата си за предоставяне на убежище
2. В случай че: а) решаваща е датата на подаване на молбата, следва ли в това отношение да се вземе предвид направеното писмено, устно или по друг начин искане за закрила, което е станало известно на националния орган, компетентен да се произнесе по молбата за предоставяне на убежище (искане за убежище), или следва да се вземе предвид официално подадената молба за международна закрила
б) решаваща е датата на влизането на търсещото убежище лице или датата, на която то е подало молбата за предоставяне на убежище, от значение ли е и обстоятелството дали към тази дата все още не е било постановено решение по молбата за закрила на ползващото се със закрила лице, на което по-късно е било признато право на субсидиарна закрила
3. (а) Какви изисквания следва да се поставят в описаната в точка 1 ситуация, за да представлява търсещото убежище лице „член на семейството“ (член 2, буква й) от Директива [2011/95]), който се намира „в същата държава членка във връзка с молбата за международна закрила“, в която се намира лицето, на което е предоставена международна закрила, и с което лице „вече“ е било създадено семейството „в държавата на произход“
Необходимо ли е за тази цел по-специално в приемащата държава членка да е възобновен семейният живот между ползващото се със закрила лице и търсещото убежище лице по смисъла на член 7 от Хартата на основните права или в това отношение е достатъчно само едновременното присъствие на ползващото се със закрила лице и на търсещото убежище лице в приемащата държава членка
Представлява ли единият от родителите член на семейството и когато според обстоятелствата в конкретния случай влизането не е имало за цел действително да се поеме отговорността по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива [2011/95] за лице, на което е предоставена международна закрила и което все още е непълнолетно и не е семейно
б) Доколкото на въпрос 3, буква а) следва да се отговори в смисъл, че се изисква семейният живот между ползващото се със закрила лице и търсещото убежище лице по смисъла на член 7 от Хартата на основните права да е възобновен, от значение ли е към кой момент е настъпило възобновяването
Следва ли в това отношение да се вземе предвид по-специално обстоятелството дали семейният живот е възобновен в рамките на определен период от време след влизането на търсещото убежище лице, към момента на подаването на молбата от страна на търсещото убежище лице или към момент, в който ползващото се със закрила лице все още е било непълнолетно
4. Престава ли търсещото убежище лице да има качеството на член на семейството по смисъла на член 2, буква й), трето тире от Директива [2011/95] на датата, на която ползващото се със закрила лице навърши пълнолетие и следователно със свързаното с това отпадане на отговорността за лице, което е непълнолетно и не е семейно
При отрицателен отговор на този въпрос: продължава ли да съществува това качество на член на семейството (и свързаните с него права) неограничено във времето и след тази дата или то отпада след определен период от време (при утвърдителен отговор: какъв период от време?) или при настъпването на определени събития (при утвърдителен отговор: кои събития?)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-517/19: Alvarez y Bejarano и др./Комисия, Съдебно решение от 25 март 2021 г.

Допустимо ли е Общият съд да ограничи съдебния контрол върху законосъобразността на разпоредбите на Регламент № 1023/2013 само до проверка за произвол или явно несъответстващо разграничение, когато се твърди нарушение на принципа на равно третиране?
Съответства ли на принципа на равно третиране различното третиране на длъжностните лица и служителите, които не получават надбавка за експатриране или за пребиваване в чужда държава, спрямо тези, които получават такава надбавка, по отношение на правото на дни за пътуване и възстановяване на пътни разноски?
Пропорционални ли са разпоредбите на Регламент № 1023/2013 относно обвързването на правото на дни за пътуване и възстановяване на пътни разноски със статуса на експатрирано или пребиваващо в чужда държава лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-845/19: Okrazhna prokuratura – Varna, Заключение от 24 март 2021 г.

1. Приложима ли е [Директива 2014/42] и Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, осъществено от български гражданин, на територията на РБ и когато евентуалната икономическа облага също е реализирана и се намира в РБ?
2. При евентуален положителен отговор на първия въпрос, какво следва да се разбира под понятието „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“, съобразно чл. 2, § 1 от Директива [2014/42] и парична сума, установена и иззета от жилище, обитавано от осъденото лице и неговото семейство, и от лек автомобил, управляван от него, може ли да съставлява такава?
3. Следва ли чл. 2 от Директива [2014/42] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като тази по чл. 53, ал. 2 от [НК], която не предвижда отнемане на „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“?
4. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от [НПК], даваща възможност да бъде отнета в полза на държавата парична сума, за която се твърди, че е собственост на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-741/19: République de Moldavie, Заключение от 3 март 2021 г.

1) Трябва ли член 1, точка 6 от ДЕХ да се тълкува в смисъл, че вземане, произтичащо от договор за продажба на електроенергия, което не е свързано с никаква вноска от страна на инвеститора в приемащата държава, може да представлява „инвестиция“ по смисъла на този член?
2) Трябва ли член 26, параграф 1 от ДЕХ да се тълкува в смисъл, че придобиването от инвеститор на договаряща страна на вземане на икономически оператор, чужд на договарящите се страни по ДЕХ, представлява инвестиция?
3) Трябва ли член 26, параграф 1 от ДЕХ да се тълкува в смисъл, че вземане на инвеститор, произтичащо от договор за продажба на електроенергия, доставена на границата на приемащата държава, може да представлява инвестиция, направена в зоната на друга договаряща страна, при липса на каквато и да е икономическа дейност, упражнявана от инвеститора на територията на последната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-921/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Éléments ou faits nouveaux), Заключение от 11 февруари 2021 г.

1) Съвместимо ли е с член 40, параграф 2 от Директивата за процедурите във връзка с член 4, параграф 2 от Директивата за признаването, както и с членове 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, решаващ орган на държава членка да предвижда, че оригинални документи никога не могат да представляват нови елементи или нови факти, ако тяхната автентичност не може да бъде установена
Ако това не е съвместимо: променя ли нещо в този случай обстоятелството, че в рамките на последваща молба кандидатът за международна закрила представи копия на документи или документи, получени от източник, който не подлежи на обективна проверка
2) Следва ли член 40 от Директивата за процедурите във връзка с член 4, параграф 2 от Директива за признаването да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на документи и определянето на доказателствената им стойност на решаващ орган на държава членка е разрешено да направи разграничение в зависимост от това дали те са представени в рамките на първа или на последваща молба
Разрешено ли е на държава членка да не спазва повече задължението си за сътрудничество при представянето на документи в рамките на последваща молба, ако автентичността на тези документи не може да бъде установена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-901/19: Bundesrepublik Deutschland () и individuelles”), Заключение от 11 февруари 2021 г.

1. Допускат ли член 15, буква в) и член 2, буква е) от Директива [2011/95] тълкуването и прилагането на разпоредба на националното право, съгласно която тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт (в смисъл, че цивилно лице поради самия факт на присъствието си на съответната територия би било изложено на реална опасност да претърпи посочените заплахи), когато това лице не е конкретно засегнато поради присъщи на личното му положение обстоятелства, могат да са налице само ако е определен минимален брой на цивилните жертви (убити или ранени)?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли въпросът дали са настъпили заплахи в този смисъл, да се преценява въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай
При отрицателен отговор: кои са другите изисквания на правото на Съюза относно тази преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-466/19: Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия, Съдебно решение от 28 януари 2021 г.

Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите поради прекомерната продължителност на административната процедура и неспазване на принципа на добра администрация?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на Комисията за изискване на информация?
Необходима ли е поисканата от Комисията информация с оглед на целта на разследването и допустимо ли е разширяване на обхвата на исканата информация след изложението на възраженията?
Пропорционално ли е решението на Комисията с оглед на обема работа, необходим за предоставяне на исканата информация, и на размера на предвиденото периодично санкционно плащане?
Нарушени ли са правилата за тежестта на доказване чрез възлагане на задължения на жалбоподателите, които са от компетентността на Комисията?
Нарушено ли е правото на жалбоподателите да не се самоуличават чрез искането за предоставяне на определена информация и документи от Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-913/19: CNP, Заключение от 14 януари 2021 г.

1) Трябва ли член 13, параграф 2 във връзка с член 10 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че в спор между търговец, който е придобил от увредена страна вземане срещу застрахователно предприятие по застраховка за гражданска отговорност, и същото застрахователно предприятие не е изключена възможността за установяване на компетентността на съда на основание член 7, точка 2 или член 7, точка 5 от Регламента?
2) При положителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 7, точка 5 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че осъществяващо дейност в държава членка дружество на търговското право, уреждащо имуществени претенции в рамките на задължителното застраховане на гражданската отговорност на притежателите на моторни превозни средства и действащо в рамките на договор със застрахователно предприятие със седалище в друга държава членка, е негов клон, агенция или друг вид представителство?
3) При положителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че представлява самостоятелно основание за компетентност на съда на държава членка по настъпване на вредоносното събитие, пред който кредиторът, правоприемник по вземането, придобито от увреденото лице и възникнало в рамките на задължителното застраховане на гражданската отговорност, предявява иск против застрахователно предприятие със седалище в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-50/20: ZW/ЕИБ, Определение от 14 януари 2021 г.

Допустимо ли е искането за поправка на съдебен акт, когато то не касае явни технически грешки, грешки в изчисленията или очевидни неточности, а цели преразглеждане на мотивите и правната обосновка на акта, съгласно член 154 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-50/20: ZW/ЕИБ, Определение от 14 януари 2021 г.

Допуснал ли е Общият съд процесуални нарушения, като не е възпроизвел формално искането на жалбоподателката за обявяване на иска ѝ за допустим и основателен?
Допустимо ли е възражение за незаконосъобразност на член 2 от Решение 94/262 във връзка с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, когато е повдигнато след подаване на жалбата и не в съответствие с Процедурния правилник на Общия съд?
Дали жалбоподателката е представила достатъчно конкретни доводи за оспорване на преценката на Общия съд относно условията за прилагане на член 126 от Процедурния правилник и относно недопустимостта на искa за обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1151617181925 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form