Rossi
Съдия докладчик – Rossi
Дело C-507/19: Bundesrepublik Deutschland (Statut de réfugié d’un apatride d’origine palestinienne), Съдебно решение от 13 януари 2021 г.
За да се прецени дали по отношение на палестинец без гражданство е преустановена закрилата или помощта от UNRWA по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95, трябва ли в географско отношение да се взема предвид само съответният сектор на действие (Ивицата Газа, Йордания, Ливан, Сирия, Западният бряг на река Йордан), в който лицето без гражданство реално е пребивавало, преди да напусне обхванатата от мандата на UNRWA територия (в случая секторът Сирия), или трябва да се вземат предвид и други сектори от обхванатата от мандата на UNRWA територия?
Ако следва да се взема предвид не само секторът на действие при напускането: трябва ли винаги и независимо от други условия да се вземат предвид всички сектори от обхванатата от мандата на UNRWA територия
При отрицателен отговор: трябва ли да се вземат предвид други сектори на действие само ако лицето без гражданство има съществена (териториална) връзка с този сектор на действие
За да е налице такава връзка, необходимо ли е лицето без гражданство да е имало обичайно пребиваване в този сектор при напускането му или към предишен момент
При проверката дали е налице съществена (териториална) връзка, трябва ли да се вземат предвид други обстоятелства
При утвърдителен отговор: кои са те
От значение ли е дали към момента на напускане на обхванатата от мандата на UNRWA територия за лицето без гражданство е имало разумна възможност да влезе в съответния сектор на действие?
За да се прецени дали на лице без гражданство не може ipso facto да се предостави статут на бежанец, защото след напускането на обхванатата от мандата на UNRWA територия условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 са престанали да съществуват, трябва ли да се взема предвид само секторът на действие, в който е мястото на последното обичайно пребиваване
При отрицателен отговор: обратно, трябва ли да се вземат предвид и секторите, които съгласно втория въпрос трябва да се вземат предвид към момента на напускане
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се определят секторите, които трябва да бъдат взети предвид при постановяването на решението по молбата
Предполага ли отпадането на условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 (държавните или квазидържавните) органи в съответния сектор на действие да имат готовност да приемат (обратно) лицето без гражданство?
Ползва ли се лице без гражданство, което напуска обхванатата от мандата на UNRWA територия, защото в сектора на действие, където то реално пребивава, има сериозна заплаха за него и UNRWA не е в състояние да му предостави там закрила или помощ, ipso facto от защитата по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95 и ако преди това то е отишло в този сектор на действие, без да е имало сериозна заплаха за него в сектора на действие, в който е предишното му пребиваване, и без съгласно обстоятелствата към момента на преместването то да може да очаква да получи закрила или помощ от UNRWA в сектора на действие, в който отива, и без да може в обозримо бъдеще да се завърне в сектора на действие, в който е пребивавало преди това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/19: Facebook Ireland и др., Заключение от 13 януари 2021 г.
1) Трябва ли член [55, параграф 1], членове 56—58 и членове 60—66 от [ОРЗД] във връзка с членове 7, 8 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че надзорен орган, който съгласно приетите в съответствие с член [58, параграф 5] от посочения регламент национални разпоредби има правомощието при нарушения на този регламент да сезира съд на своята държава членка, не може да упражни това правомощие в рамките на трансгранично обработване, ако не е водещият надзорен орган за това трансгранично обработване?
2) Има ли значение в това отношение обстоятелството, че основното място на установяване на администратора, който извършва това трансгранично обработване, не е в тази държава членка, но в нея той има място на установяване?
3) Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган инициира съдебното производство срещу основното място на установяване на администратора или срещу мястото на установяване в своята собствена държава членка?
4) Има ли значение в това отношение обстоятелството, че националният надзорен орган е инициирал съдебното производство преди датата на влизане в сила на Регламента (25 май 2018 г.)?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: има ли член [58, параграф 5] от ОРЗД директен ефект, така че национален надзорен орган да може да се позове на тази разпоредба, за да инициира или продължи съдебно производство срещу частноправни субекти, дори ако член [58, параграф 5] от този регламент не е транспониран в националното законодателство, въпреки че е налице задължение в този смисъл?
6) При утвърдителен отговор на предходните въпроси: може ли резултатът от такива производства да поставя под въпрос констатация на водещия надзорен орган в противоположен смисъл, ако този водещ надзорен орган разследва същите или подобни трансгранични операции по обработване съгласно предвидения в членове 56 и 60 от ОРЗД механизъм?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-896/19: Repubblika, Заключение от 17 декември 2020 г.
1) Приложими ли са разпоредбите на член 19, параграф 1, втора [алинея] ДЕС и на член 47 от [Хартата], тълкувани заедно или поотделно, по отношение на действителността на членове 96, 96А и 100 от конституцията на Малта?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместими ли са правомощията на министър-председателя в процеса на назначаване на членове на съдебната власт в Малта с член 19, параграф 1 ДЕС и с член 47 от [Хартата], тълкувани и в светлината на член 96А от конституцията, който е в сила от 2016 г.?
3) Ако се установи, че правомощията на министър-председателя са несъвместими, трябва ли този факт да се вземе под внимание по отношение на бъдещи назначения и трябва ли да се отрази и на предишни назначения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-504/19: Banco de Portugal и др., Заключение от 19 ноември 2020 г.
Съвместимо ли е с основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата, с принципа на правовата държава по член 2 ДЕС и с общия принцип на правната сигурност тълкуване на член 3, параграф 2 от Директива 2001/24/ЕО, съгласно което по висящите съдебни производства в други държави членки се признава действие, без допълнителни формалности, на решение на компетентния административен орган на държавата по произход, което изменя с обратно действие правната рамка, съществувала при образуването на производството, и което предполага невъзможност за изпълнение на съдебните решения, които не съответстват на това ново решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-729/19: Department of Justice for Northern Ireland, Заключение от 12 ноември 2020 г.
1) Трябва ли член 75, параграф 2 от [Регламент № 4/2009] да се тълкува в смисъл, че се прилага само по отношение на „решения“, постановени в държави, които са били членки на Съюза към момента на постановяването на тези решения?
2) Като се има предвид, че сега Полша е държава — членка на Съюза, която е обвързана от Хагския протокол, трябва ли да се приеме, че решенията за издръжка, постановени от полски съд през 1999 г. и 2003 г., тоест преди Полша да се присъедини към Съюза, понастоящем могат да се вписват и изпълняват в другите държави членки на основание на някоя от разпоредбите на [Регламент № 4/2009], и по-конкретно:
а) на основание на член 75, параграф 3 и член 56 от [Регламент № 4/2009];
б) на основание на член 75, параграф 2 и глава IV, раздел 2 от [Регламент № 4/2009];
в) на основание на член 75, параграф 2, буква а) и глава IV, раздел 3 от [Регламент № 4/2009];
г) на основание на някоя друга разпоредба от [Регламент № 4/2009]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/19: Alvarez y Bejarano и др./Комисия, Заключение от 21 октомври 2020 г.
Грешка при прилагане на правото при определянето на обхвата на съдебния контрол
Нарушение на принципа на равно третиране
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-507/19: Bundesrepublik Deutschland (Statut de réfugié d’un apatride d’origine palestinienne), Заключение от 1 октомври 2020 г.
1. За да се прецени дали по отношение на палестинец без гражданство повече не е предоставена закрила или помощ от UNRWA по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС, трябва ли в географско отношение да се изхожда само от съответната зона на дейност (Ивицата Газа, Йордания, Ливан, Сирия и Западния бряг на река Йордан), в която лицето без гражданство реално пребивава при напускането на обхванатата от мандата на UNRWA зона (в случая, Сирия), или и от други зони на дейност, част от обхванатата от мандата на UNRWA зона
2. Ако следва да се изхожда не само от зоната на дейност при напускането: трябва ли винаги и независимо от други условия да се изхожда от всички зони на дейност на обхванатата от мандата зона
При отрицателен отговор: трябва ли да се вземат предвид други зони на дейност само ако лицето без гражданство има съществена (териториална) връзка с тази зона на дейност
Необходимо ли е — при напускане на актуално или предишно място на пребиваване — обичайно пребиваване, за да е налице такава връзка
При проверката дали е налице съществена (териториална) връзка трябва ли да се вземат предвид други обстоятелства
При утвърдителен отговор: кои са те
От значение ли е дали към момента на напускане на обхванатата от мандата на UNRWA зона за лицето без гражданство е било възможно и разумно влизането в релевантната зона на дейност
3. Ползва ли се лице без гражданство, което напуска обхванатата от мандата на UNRWA зона, защото в зоната на дейност, където то реално пребивава, има сериозна заплаха за него и UNRWA не е в състояние да му предостави там закрила или помощ, ipso facto от защитата по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС и ако преди това то е отишло в тази зона на дейност, без да е имало сериозна заплаха за него в зоната на дейност, в която е предишното му пребиваване, и без съгласно обстоятелствата към момента на преместването то да може да очаква да получи закрила или помощ от UNRWA в зоната на дейност, в която отива, и без да може в обозримо бъдеще да се върне в зоната на дейност на досегашното си пребиваване
4. За да се прецени дали на лице без гражданство не може ipso facto да се предостави статут на бежанец, защото след напускането на обхванатата от мандата на UNRWA зона условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС са престанали да съществуват, трябва ли да се изхожда само от зоната на дейност, в която е последното обичайно пребиваване
При отрицателен отговор: обратно, трябва ли да се вземат предвид и зоните, от които съгласно втория въпрос следва да се изхожда към момента на напускане
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се определят зоните, които трябва да бъдат взети предвид при постановяването на решението по молбата
Предполага ли преустановяването на наличието на условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС (държавните или квазидържавните) органи в съответната зона на дейност да имат готовност да приемат (обратно) лицето без гражданство
5. Ако във връзка с наличието или преустановяването на съществуването на условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС зоната на дейност, в която е (последното) обичайно пребиваване, има значение: кои критерии са релевантни за установяването на обичайното пребиваване
Необходимо ли е законно пребиваване, разрешено от страната на пребиваване
При отрицателен отговор: необходимо ли е най-малкото отговорните органи в зоната на дейност съзнателно да приемат пребиваването на съответното лице без гражданство
При утвърдителен отговор в това отношение: трябва ли отговорните органи да знаят за присъствието на конкретното лице без гражданство или е достатъчно съзнателното приемане на пребиваването като член на по-голяма група лица
При отрицателен отговор: по-дългото реално пребиваване само по себе си достатъчно ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-837/19: Super Bock Bebidas, Определение от 17 септември 2020 г.
Може ли националното законодателство на държава членка да предвижда изключения от правото на приспадане на ДДС за определени категории разходи, като настаняване, храна, напитки, наем на автомобили, гориво и пътни такси, ако такива изключения са съществували към датата на присъединяване на държавата към ЕС?
Допустимо ли е националната уредба да разширява или стеснява обхвата на съществуващите изключения от правото на приспадане на ДДС след присъединяването на държавата към ЕС?
Достатъчно ли е категориите разходи, за които се изключва правото на приспадане, да са ясно определени в националното законодателство, за да се счита, че не се въвеждат общи изключения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-837/19: Super Bock Bebidas, Определение от 17 септември 2020 г.
Позволяват ли член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО и членове 168 и 176 от Директива 2006/112/ЕО на държава членка да запази национални разпоредби, които изключват правото на приспадане на ДДС за определени разходи, ако тези разпоредби са били в сила към момента на присъединяването ѝ към ЕС?
Могат ли такива изключения да се прилагат и за разходи, направени за нуждите на облагаеми доставки, при условие че националното законодателство е достатъчно конкретизирано и е влязло в сила на датата на присъединяване?
Допустимо ли е разпоредбите на протоколите и приложенията към актовете за присъединяване да се тълкуват в светлината на вторичното право, прието за тяхното прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/19: Landkreis Harburg (Встъпване на публична институция в правата на взискателя по вземане за издръжка), Съдебно решение от 17 септември 2020 г.
Може ли публична институция, която съгласно разпоредбите на публичното право е предоставяла социални помощи на лице, което има право на издръжка, да се позове на компетентността на съда по обичайното местопребиваване на взискателя по член 3, буква б) от Регламент № 4/2009, когато предявява регресен иск срещу длъжника по гражданскоправното вземане за издръжка, във връзка с което е встъпила в правата на взискателя на основание на предоставените социални помощи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.