всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Prechal

Съдия докладчик – Prechal

Дело C-260/18: Dziubak, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.

Позволяват ли член l, параграф 2 и член 6, параграф l от Директива [93/13] да се приеме, че ако обявяването за неравноправни договорни клаузи на определени договорни условия, в които се посочва начинът на изпълнение на престация от страните (нейният размер), води до недействителност на целия договор, което е неблагоприятно за потребителя, е възможно пропуските в договора да се запълнят не въз основа на диспозитивна разпоредба, която недвусмислено заменя неравноправната клауза, а въз основа на разпоредби от националното право, в които се предвижда допълване на последиците, предвидени изрично в рамките на правната сделка, с последиците, произтичащи от принципите на справедливост (принципите на обществено съжителство) или от установените обичаи?
Трябва ли евентуалната преценка на последиците за потребителя от недействителността на целия договор да се извърши при отчитане на съществуващите обстоятелства към момента на сключването му, или пък към момента на възникването на спора между страните относно действителността на определена клауза (твърдението на потребителя, че е неравноправна), и какво значение има мнението, изразено в хода на такъв спор от потребителя?
Възможно ли е запазването на действието на условията, които по смисъла на нормите от Директива [93/13] представляват неравноправни договорни клаузи, ако възприемането на такъв подход към момента на разрешаване на спора е обективно благоприятно за потребителя?
Може ли предвид текста на член 6, параграф l от Директива 93/13/ЕИО обявяването за неравноправни на договорните условия, в които се определят размерът и начинът на изпълнение на престация от страните, да създаде положение, при което формата на правоотношението, определена въз основа на съдържанието на договора при изключване на последиците от неравноправните клаузи, се отклонява от формата, избрана от страните съобразно основните им престации, и по-специално дали обявяването за неравноправно на договорно условие означава, че е възможно да продължат да се прилагат другите незасегнати от обявяването на неравноправността договорни условия, с които се определя основната престация на потребителя и чиято договорена от страните форма (включването им в договора) е била неразривно свързана с оспореното от потребителя условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-42/18: Cardpoint, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.

Техническите и административните услуги, извършвани от доставчик на услуги за банка, ползваща банкомати, и тегленето на пари в брой от тази банка чрез банкомати освободени ли са на основание член 13, Б, буква г), точка 3 от [Шеста директива] от [ДДС], когато съгласно [решение Bookit] подобни технически и административни услуги, извършвани от доставчик на услуги за плащания с карти при продажба на билети за кино, не са освободени от данък въз основа на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-621/17: Kiss и CIB Bank, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.

Следва ли изискването договорите да са съставени на ясен и разбираем език, предвидено в член 4, параграф 2 и член 5 от [Директива 93/13], да се тълкува в смисъл, че отговаря на това изискване клауза в потребителски договор за кредит, която не е индивидуално договорена и в която размерът на таксите, комисионните възнаграждения и другите разходи (заедно наричани по-нататък „такси“), дължими от потребителя, начинът на тяхното изчисляване и моментът, в който се дължат, са точно определени, но въпреки това не е посочено като насрещна престация за какви услуги се дължат тези такси, или въпросното изискване следва да се тълкува в смисъл, че в договора трябва да е посочено и кои са тези конкретни услуги
В последния случай, достатъчно ли е, че съдържанието на предоставената услуга може да бъде изведено от наименованието на съответната такса?
Следва ли член 3, параграф 1 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че договорна клауза относно таксите като разглежданата в главното производство, която не позволява да се установи по несъмнен начин въз основа на договора какви са услугите, предоставени срещу тези такси, въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/18: X (Résidents de longue durée – Ressources stables, régulières et suffisantes), Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.

Следва ли член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 2003/109], който предвижда (по-специално), че за получаването на статут на дългосрочно пребиваващ гражданинът на трета страна трябва да докаже, че „разполага“ за себе си и за членовете на своето семейство на негова издръжка със стабилни и регулярни финансови ресурси, достатъчни за покриване на собствената му и тази на членовете на семейството му издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава членка, да се тълкува в смисъл, че за тази цел се имат предвид само „собствените финансови ресурси“ на гражданина на трета страна?
Достатъчно за тази цел ли е посочените финансови ресурси да са на разположение на гражданина на трета страна, без да се поставят никакви изисквания относно произхода на тези финансови ресурси, така че те да могат да бъдат предоставени на гражданина на трета страна и от член на семейството му или друго трето лице?
Ако отговорът на последния въпрос е утвърдителен, достатъчно ли е в този случай поето от трето лице задължение за осигуряване на средства за издръжка, с което това трето лице се задължава да гарантира, че кандидатът за статут на дългосрочно пребиваващ „разполага със стабилни, регулярни и достатъчни финансови ресурси за издръжка на себе си и на членовете на семейството му на негова издръжка, така че да не бъде в тежест на публичните органи“, за да се докаже, че кандидатът може да разполага с финансови ресурси по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 2003/109]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-274/14: Banco de Santander, Заключение от 1 октомври 2019 г.

Дали Tribunal Económico-Administrativo Central (Централен административно-икономически съд, Испания) представлява „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС и съответно дали Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнесе по преюдициалното запитване, отправено от този орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-213/19: Комисия/Обединеното кралство (Lutte contre la fraude à la sous-évaluation), Определение от 26 септември 2019 г.

Допустимо ли е държавите членки и институциите на Европейския съюз да встъпват в съдебни производства пред Съда на основание член 40, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Какви са условията и предпоставките за изключване на поверителни или секретни данни от съобщаване на встъпилите страни съгласно член 131, параграфи 3 и 4 от Процедурния правилник?
Обосновано ли е уважаването на искане за поверително третиране на определена информация и имена на лица, които могат да бъдат идентифицирани, без това да засяга процесуалните права на встъпилите страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-558/18: Miasto Łowicz (Régime disciplinaire concernant les magistrats), Заключение от 24 септември 2019 г.

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че произтичащото от тази разпоредба задължение — а именно държавите членки да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза — не допуска наличие на разпоредби, с които опасността от подкопаване на гаранциите за провеждане на независими дисциплинарни производства срещу съдии в Полша значително се увеличава поради: 1) оказването на политически натиск върху протичането на дисциплинарните производства; 2) възникването на опасност от използване на системата от дисциплинарни мерки за осъществяване на политически контрол върху съдържанието на съдебните решения; и 3) възможността в дисциплинарните производства срещу съдии да се използват доказателства, събрани по престъпен начин?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че произтичащото от тази разпоредба задължение — а именно държавите членки да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза — не допуска наличие на разпоредби, с които гаранциите за провеждане на независими дисциплинарни производства срещу съдии в Полша се премахват предвид оказването на политически натиск върху протичането на дисциплинарните производства и възникването на опасност от използване на системата от дисциплинарни мерки за осъществяване на политически контрол върху съдържанието на съдебните решения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-34/18: Lovasné Tóth, Съдебно решение от 19 септември 2019 г.

1) Трябва ли точка 1, буква р) от приложението към Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че като императивна правна разпоредба на Съюза забранява, принципно и без да е необходим допълнителен анализ в това отношение, кредитодателят да налага на длъжника, който има качеството на потребител, стандартна договорна клауза или такава, която не е индивидуално договорена, чиято цел или резултат е да се размести доказателствената тежест?
2) В случай че въз основа на точка 1, буква р) от приложението към Директива [93/13] е необходимо да се преценят целта или последиците на договорната клауза, може ли да се приеме, че упражняването на правата на потребителите е ограничено от договорна клауза,
– по силата на която длъжникът, който има качеството на потребител, може с основание да счита, че трябва да изпълни договора в неговата цялост и всичките му отделни клаузи по начина и в степента, определени от кредитодателя, дори когато длъжникът е убеден, че претендираните от кредитодателя суми са недължими изцяло или отчасти, или
– чиито последици се състоят в ограничаване или изключване на достъпа на потребителя до способ за разрешаване на спорове, основан на лоялни преговори, тъй като за кредитодателя е достатъчно да се позове на разглежданата договорна клауза, за да се счита, че спорът е разрешен?
3) В случай че неравноправният характер на договорните клаузи, изброени в приложението към Директива [93/13], трябва да се прецени с оглед на критериите, които се съдържат в член 3, параграф 1, изпълнява ли изискванията за яснота и разбираемост по член 5 от същата директива договорна клауза, която оказва влияние върху решенията на потребителя относно изпълнението на договора, уреждането на споровете с кредитодателя по съдебен или извънсъдебен ред или върху упражняване на правата му и която клауза, макар да е граматически ясна, има правни последици, които могат да бъдат определени единствено чрез тълкуване на национални разпоредби, относно които не е имало установена съдебна практика нито към момента на сключване на договора, нито след това?
4) Трябва ли точка 1, буква м) от приложението към Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, която не е договорена индивидуално, може да бъде неравноправна също така когато дава право на продавача или доставчика да определя едностранно дали изпълнението на потребителя отговаря на уговореното в договора и когато потребителят се счита за обвързан от нея още преди страните да са осъществили престациите си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/18: Chenchooliah, Съдебно решение от 10 септември 2019 г.

Следва ли разпоредбите на глава VI от Директива 2004/38, и по-специално на членове 27 и 28 от тази директива, от една страна, и на членове 14 и 15 от нея, от друга страна, да се тълкуват в смисъл, че едните или другите се прилагат към решение за извеждане, постановено по отношение на гражданин на трета държава с мотива, че този гражданин вече няма право на пребиваване въз основа на посочената директива в случай като разглеждания в главното производство, при който този гражданин е сключил брак с гражданин на Съюза в момент, в който последният се е ползвал от свободата си на движение, като е отишъл и пребивавал с посочения гражданин на трета държава в приемащата държава членка и впоследствие се е върнал в държавата членка, на която е гражданин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-345/18: Caviro Distillerie и др./Комисия, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.

Допустимо ли е Общият съд да замести мотивите на Комисията със свои собствени при оценката на значението на пазарния дял на индустрията на Съюза при определянето на наличието на съществена вреда?
Извършил ли е Общият съд явна грешка в преценката и нарушил ли е член 3, параграфи 2 и 5 от основния регламент, като е приел, че Комисията не е допуснала явна грешка при оценката на съществената вреда, въпреки неправилната оценка на пазарния дял?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, като Общият съд не е обяснил защо установената грешка при оценката на пазарния дял не води до отмяна на обжалваното решение и дали мотивите на Общия съд са противоречиви по този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1171819202158 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form