всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Prechal

Съдия докладчик – Prechal

Дело C-345/18: Caviro Distillerie и др./Комисия, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.

Допусната ли е явна грешка в преценката при определянето на липсата на съществена вреда за промишлеността на Съюза вследствие на вноса на винена киселина от Китай?
Извършена ли е цялостна и надлежна оценка на всички релевантни фактори и икономически показатели, свързани със състоянието на промишлеността на Съюза?
Налице ли е изопачаване на доказателствата от страна на Общия съд при анализа на фактите по делото?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз чрез достатъчно и разбираемо изложение на мотивите от Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-274/18: Schuch-Ghannadan, Заключение от 27 юни 2019 г.

1. Трябва ли принципът pro rata temporis съгласно клауза 4, точка 2 от [Рамковото споразумение за работа при непълно работно време] във връзка с принципа за забрана на дискриминацията по [посочената] клауза 4, точка 1 да се прилага спрямо законова разпоредба, съгласно която общата продължителност на непосредствено следващи едно след друго трудови правоотношения на служителка или служител в австрийски университет, назначен/а в рамките на финансирани със средства на трети лица проекти или на научноизследователски проекти, е [шест] години за назначени на пълно работно време лица, но за назначени на непълно работно време лица тази продължителност е [осем] години, като освен това в обективно обосновани случаи, по-специално за продължаването или завършването на научноизследователски проекти или публикации, е допустимо еднократно продължаване над този срок до общо [десет] години за назначени на пълно работно време лица, а за назначени на непълно работно време лица — до общо [дванадесет] години?
2. Представлява ли законова разпоредба като описаната в първия въпрос основана на пол непряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива [2006/54], ако от всички заети лица, за които се отнася тази разпоредба, са засегнати значително по-голям процент жени отколкото мъже?
3. Трябва ли член 19, параграф 1 от Директива [2006/54] да се тълкува в смисъл, че жена, която в рамките на приложното поле на законова разпоредба като описаната в първия въпрос твърди, че е непряко дискриминирана на основание на пола, тъй като значително повече жени отколкото мъже работят на непълно работно време, трябва да изтъкне това обстоятелство — по-специално статистически значително по-голямата степен на засягане на жените — като представи конкретни статистически данни или конкретни обстоятелства, и да го докаже посредством подходящи доказателствени средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/18: A.K. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), Заключение от 27 юни 2019 г.

1. Трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС във връзка с член 19, параграф 1 и член 2 ДЕС, както и с член 47 от [Хартата на основните права], да се тълкува в смисъл, че създадената от нищото колегия на съд от последна инстанция на държава членка, която колегия е компетентна да разглежда делата по искове и жалби на съдии от националните съдилища и в която следва да заседават единствено съдии, избрани от националния орган, който би следвало да защитава независимостта на съдилищата (Националният съдебен съвет), но предвид устройствения модел на съставянето му и начина му на работа не предоставя гаранции за независимост от законодателната и изпълнителната власт, представлява независим съд или независима юрисдикция по смисъла на правото на Европейския съюз?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС във връзка с член 19, параграф 1 и член 2 ДЕС, както и с член 47 от [Хартата на основните права], да се тълкува в смисъл, че колегията на съд от последна инстанция на държава членка, която отговаря на установените в правото на Европейския съюз изисквания към съда и до която е подадена жалба по свързано с правото на Съюза дело, по което обаче тя няма компетентност, е длъжна да остави без приложение разпоредбите на националния закон, които изключват нейната компетентност по това дело?
1. Трябва ли член 47 от Хартата на основните права във връзка с член 9, параграф 1 от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че когато пред действащ като последна инстанция съд на държава членка се търси правна защита (с иск) на основание наличието на нарушение на забраната за дискриминация поради възраст спрямо съдия от въпросния съд, като е подадена и молба за допускане на обезпечение на иска, посоченият съд е длъжен — с цел да осигури защитата на правата, произтичащи от правото на Съюза, като разпореди предвидените в националното право временни мерки — да остави без приложение националните разпоредби, които предоставят компетентността по образуваното дело на организационно подразделение на този съд, което не функционира, тъй като не са назначени съдии на съответните длъжности в него?
2. В случай на назначаване на съдиите в организационното подразделение, което съгласно националното право е компетентно да осигури търсената правна защита, трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС във връзка с член 19, параграф 1 и член 2 ДЕС, както и с член 47 от Хартата на основните права, да се тълкува в смисъл, че създадената от нищото колегия на съд от последна инстанция на държава членка, която колегия е компетентна да разглежда делата по искове и жалби на съдии от националните съдилища и в която следва да заседават единствено съдии, избрани от националния орган, който би следвало да защитава независимостта на съдилищата [НСС], но предвид устройствения модел на съставянето му и начина му на работа не предоставя гаранции за независимост от законодателната и изпълнителната власт, представлява независим съд или независима юрисдикция по смисъла на правото на Европейския съюз?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли член 267, трета алинея ДФЕС във връзка с член 19, параграф 1 и член 2 ДЕС, както и с член 47 от Хартата на основните права, да се тълкува в смисъл, че колегията на съд от последна инстанция на държава членка, която отговаря на установените в правото на Европейския съюз изисквания към съда и до която е подадена жалба по свързано с правото на Съюза дело, по което обаче тя няма компетентност, е длъжна да остави без приложение разпоредбите на националния закон, които изключват нейната компетентност по това дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-192/18: Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища), Заключение от 20 юни 2019 г.

Въвеждане на различна пенсионна възраст за жените и за мъжете — съдии в общите съдилища, прокурори и съдии във Върховния съд, в нарушение на член 157 ДФЕС, както и на член 5, буква а) и член 9, параграф 1, буква е) от Директива 2006/54/ЕО
Намаляване на пенсионната възраст за съдиите от общите съдилища и предоставяне на министъра на правосъдието правото да удължава периода на активна служба на тези съдии, в нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-404/18: Hakelbracht и др., Съдебно решение от 20 юни 2019 г.

Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 24 от Директива 2006/54, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предоставя защита от репресивни действия, от една страна, единствено на лицата, които в рамките на производството по разглеждане на дадена жалба са се явили като свидетели и са представили свидетелски показания пред лицето, до което е подадена жалбата, в подписан и датиран документ относно фактите, които те сами са видели или чули и които се отнасят до разглеждания в жалбата случай, и от друга страна, на лицата, дали свидетелски показания пред съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/18: X (Résidents de longue durée – Ressources stables, régulières et suffisantes), Заключение от 6 юни 2019 г.

1) Следва ли член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 2003/109], който предвижда (по-специално) че за получаването на статут на дългосрочно пребиваващ гражданинът на трета страна трябва да докаже, че „разполага“ за себе си и за членовете на своето семейство на негова издръжка с устойчиви и редовни доходи, достатъчни за покриване на собствената му и тази на членовете на семейството му издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава членка, да се тълкува в смисъл, че за тази цел се имат предвид само „собствени доходи“ на гражданина на трета страна?
2) Или за тази цел е достатъчно доходите да са на разположение на гражданина на трета страна, без да се поставят изисквания относно произхода на тези доходи, така че те да могат да бъдат предоставени на гражданина на трета страна и от член на семейството или друго трето лице?
3) Ако отговорът на последния въпрос е утвърдителен, достатъчно ли е в този случай поето от трето лице задължение за финансово подпомагане, с което това трето лице се задължава да гарантира, че кандидатът за статут на дългосрочно пребиваващ „разполага със стабилни, редовни и достатъчни средства за издръжка на себе си и на членовете на семейството му на негова издръжка, така че да не бъде в тежест на публичните органи“, за да се докаже, че кандидатът може да разполага с доходи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-38/17: GT, Съдебно решение от 5 юни 2019 г.

Трябва ли възложената на Европейския съюз компетентност с цел гарантиране на високо равнище на защита на потребителите, основните принципи на правото на Съюза за равенство пред закона, ефективна съдебна защита и справедлив процес, както и различните съображения на Директива 93/13/ЕИО [а именно осмо до дванадесето и двадесето] и накрая, член 4, параграф 2 и член 5 от тази директива, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална съдебна практика с нормативен характер, която:
– не изисква от договарящата с потребителя страна — като условие за валидността на договора — да даде възможност на потребителя да се запознае преди сключването на договора с неговите клаузи, съставени на ясен и разбираем език, които са основен предмет на съответния договор, включително и с обменния курс, приложим при плащането на погасителните вноски при кредит в чужда валута, за да се предотврати обявяването на договора за нищожен, и/или
– допуска договарящата с потребителя страна да съобщава на последния (например с нарочен документ) клаузите на договора, съставени на ясен и разбираем език, които са основен предмет на съответния договор, включително и обменния курс, приложим към отпуснатите заемни средства по кредитите във валута, едва в момента, в който потребителят вече неотменимо е поел задължението да изпълнява договора, като това обстоятелство само по себе си не е основание за нищожност на договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/18: Chenchooliah, Заключение от 21 май 2019 г.

1) Когато на съпруг или на съпруга на гражданин на ЕС, упражнявал правото си на свободно движение съгласно член 6 от Директива 2004/38/EО, е отказано право на пребиваване по член 7 от тази директива, тъй като съответният гражданин на ЕС не упражнява или вече не упражнява права по Договора за ЕС в приемащата държава членка, в случай че е направено предложение за извеждането на неговия съпруг или съпруга от тази държава членка, следва ли това извеждане да бъде извършено в съответствие с разпоредбите на Директива2004/38, или попада в приложното поле на националното законодателство на тази държава членка?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е в смисъл, че извеждането следва да бъде извършено в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/38, следва ли това извеждане да бъде извършено в съответствие с изискванията на глава VI от Директива 2004/38, и по-специално на членове 27 и 28 от нея, или при такива обстоятелства държавата членка може да се основе и на други разпоредби от Директива 2004/38, и по-специално на членове 14 и 15 от нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-235/17: Комисия/Унгария (Права на ползване върху земеделски земи), Съдебно решение от 21 май 2019 г.

Допустимо ли е национално законодателство, което прекратява ex lege правата на ползване върху земеделски земи, притежавани от граждани на други държави членки, да ограничава свободното движение на капитали, гарантирано от член 63 ДФЕС?
Съвместимо ли е прекратяването на тези права на ползване без обезщетение с правото на собственост, гарантирано от член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли подобно ограничение да бъде обосновано с цели от общ интерес, съображения за обществен ред или с необходимостта от предотвратяване на злоупотреби и нарушения на националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-621/17: Kiss и CIB Bank, Заключение от 15 май 2019 г.

1) Следва ли изискването договорите да са съставени на ясен и разбираем език, предвидено в член 4, параграф 2 и член 5 от [Директивата от 1993 г.], да се тълкува в смисъл, че отговаря на това изискване клауза в потребителски договор за кредит, която не е индивидуално договорена и в която размерът на таксите, комисионните възнаграждения и другите разходи (заедно наричани по-нататък „такси“), дължими от потребителя, начинът на тяхното изчисляване и моментът, в който се дължат, са точно определени, но въпреки това не е посочено като насрещна престация за какви услуги се дължат тези такси, или въпросното изискване следва да се тълкува в смисъл, че в договора трябва да е посочено и кои са тези конкретни услуги
В последния случай, достатъчно ли е, че съдържанието на предоставената услуга може да бъде изведено от наименованието на съответната такса?
2) Следва ли член 3, параграф 1 от [Директивата от 1993 г.] да се тълкува в смисъл, че договорна клауза относно таксите като разглежданата в главното производство, която не позволява да се установи по несъмнен начин въз основа на договора какви са услугите, предоставени срещу тези такси, въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1181920212258 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form