Cunha Rodrigues
Съдия докладчик – Cunha Rodrigues
Дело C-239/02: Douwe Egberts, Заключение от 11 декември 2003 г.
A.1. Следва ли член 2 от Директива 1999/4/ЕО относно екстрактите от кафе и цикория да се тълкува в смисъл, че само наименованията на продуктите, изброени в приложението към тази директива, могат да се използват за продуктите, посочени в това приложение, и че други наименования не могат да се използват наред с тези наименования на продукти (например измислено или търговско наименование), или член 2 следва да се тълкува в смисъл, че наименованията на продуктите, изброени в приложението, могат да се използват само за продуктите, посочени в това приложение, но че наред с тези наименования на продукти могат да се използват и други наименования за тези продукти (например измислено или търговско наименование)?
A.2. Ако Съдът на Европейските общности приеме, че член 2 от Директива 1999/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 февруари 1999 година относно екстрактите от кафе и цикория трябва да се тълкува в смисъл, че само наименованията на продуктите, изброени в приложението към тази директива, могат да се използват за продуктите, посочени в това приложение, и че други наименования не могат да се използват наред с тези наименования на продукти (например измислено или търговско наименование), не следва ли тогава, че тази директива противоречи на член 28 от Договора за ЕО, който забранява количествените ограничения върху вноса и всички мерки с равностоен ефект между държавите членки на Европейската общност, тъй като директивата, тълкувана по този начин, изключва, що се отнася до продуктите, попадащи в нейното определение за екстракти от кафе:
– използването на наименования, различни от „екстракт от кафе“ или „разтворимо кафе“, като например наименованието „кафе“;
– по този начин запазва използването на наименованието „кафе“ само за една форма на „кафе“, а именно кафеното зърно;
– и по този начин изкуствено защитава пазара на кафе от конкуриращи се продукти, състоящи се от форми на кафе, различни от кафените зърна, като между другото екстракти от кафе и разтворимо кафе?
B.1. Следва ли член 18, параграф 1 и член 18, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО да се тълкуват в смисъл, че нехармонизирани национални разпоредби относно етикетирането и представянето на хранителни продукти и относно тяхната реклама, които забраняват определени твърдения като „препратки към отслабване“ и „препратки към медицински препоръки, удостоверения, декларации или становища за одобрение“ в етикетирането и/или представянето на хранителни продукти и/или тяхната реклама, макар че такива твърдения не са забранени от директивата, представляват нарушения на директивата, като се има предвид, че осмото съображение на директивата гласи, че най-подходящото етикетиране е това, което създава най-малко пречки за свободната търговия, и че следователно тези национални разпоредби не могат да бъдат прилагани?
B.2. Следва ли член 18, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО да се тълкува в смисъл, че „защита на общественото здраве“ трябва да се разбира като включваща нехармонизирани национални разпоредби относно етикетирането и представянето на хранителни продукти и относно тяхната реклама, които забраняват определени твърдения като „препратки към отслабване“ и „препратки към медицински препоръки, удостоверения, декларации или становища за одобрение“?
C. Следва ли член 28 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че национални разпоредби относно етикетирането и представянето на хранителни продукти и относно тяхната реклама, които не са хармонизирани на европейско равнище и които се отклоняват от Директива 2000/13/ЕО, доколкото забраняват определени твърдения в етикетирането и/или представянето на хранителни продукти и/или тяхната реклама, като „препратки към отслабване“ и „препратки към медицински препоръки, удостоверения, декларации или становища за одобрение“, трябва да се считат за мерки с равностоен ефект и/или количествени ограничения върху вноса между държавите членки на Европейската общност, доколкото тези национални разпоредби:
– налагат допълнителна тежест върху вноса на хранителни продукти при привеждането на тези продукти в съответствие с националното законодателство и по този начин възпрепятстват търговията между държавите членки и
– не се прилагат за всички участници на пазара, които осъществяват дейността си на националната територия, доколкото има продукти от напълно сходен характер (например козметични продукти), за които тези разпоредби не се прилагат и за които не съществува друга еквивалентна разпоредба, и че следователно тези разпоредби не могат да бъдат прилагани от националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/01: Комисия/Испания, Съдебно решение от 25 ноември 2003 г.
Допустимо ли е да се приеме, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 228 ЕО, като не е взело необходимите мерки за привеждане на качеството на крайбрежните води за къпане в съответствие с пределните стойности, определени в Директива 76/160/ЕИО, въпреки съдебното решение по дело C-92/96?
Следва ли да бъде наложена на Кралство Испания периодична имуществена санкция (глоба) за неизпълнение на съдебното решение по дело C-92/96 и какъв да бъде нейният размер и начин на изчисление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/01: Австрия/Комисия, Съдебно решение от 20 ноември 2003 г.
Следва ли броят на транзитните пътувания през Австрия за целите на намаляване на броя на екоточки за 2001 г. да се определя единствено въз основа на декларацията на водача при влизане в австрийска територия (чрез настройване на екотаг), без да се изисква доказателство за напускане на територията?
Длъжна ли е Комисията да намали броя на екоточки за 2001 г., когато австрийските органи не са предоставили доказателства за излизане на превозните средства от територията на Австрия при спорни категории пътувания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/01: GEMO SA, Съдебно решение от 20 ноември 2003 г.
Трябва ли член 92 от Договора (сега, след изменението, член 87 ЕО) да се тълкува в смисъл, че система като разглежданата в главното производство, която предоставя на земеделските производители и кланиците безплатно събиране и обезвреждане на животински трупове и отпадъци от кланици, следва да се счита за държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/03: Австрия/Комисия, Определение от 14 ноември 2003 г.
Възможно ли е при преценка на неотложността за предоставяне на временни мерки по отношение на системата за екоточки да се вземе предвид евентуалната вреда за околната среда преди да е установено, че са надвишени допустимите нива, определени с Протокола?
Може ли замразяването на неизползвани екоточки като временна мярка да бъде оправдано предвид последиците за дейността на предприятията и вътрешния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/02: Vlachos, Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.
Възможно ли е да се квалифицира като данък върху добавената стойност, по смисъла на разпоредбите на Шестата директива относно ДДС (77/388/ЕИО), сумата, посочена във фактура от лице, което предоставя услуги на държавата като нает служител, когато това лице погрешно счита, че предоставя услуги на държавата като самостоятелно заето лице, докато в действителност е служител, и по препоръка на своя работодател начислява ДДС във фактурите, издадени от него, а не върху общите си доходи, получени от държавата, които по закон представляват данъчната основа за облагане с ДДС, като впоследствие тази сума се удържа от доходите му чрез вътрешен метод на приспадане и доходите се считат за съдържащи сумата на дължимия ДДС, докато държавата намалява размера на законните доходи, изплатени на това лице, с елемента на ДДС, който те съдържат?
Възможно ли е да се направи изключение от формалния принцип, уреждащ данъка, както е предвидено в член 21, буква в) от Шестата директива относно ДДС (77/388/ЕИО) (т.е. когато ДДС е посочен във фактура или друг документ, служещ като фактура, този данък е дължим на държавата), когато държавата, при осъществяване на тази дейност в изпълнение на публичните си правомощия, съгласно член 4, параграф 5 от посочената директива не подлежи на облагане, така че механизмът на приспадане не е приложим спрямо нея, и посоченият данък не може да бъде и не се прехвърля върху крайния потребител (а именно лицето, което възлага на държавата превода на документи), като доставчикът на услуги има право на възстановяване на платения на данъчната администрация данък след приспадане на евентуален данък върху входящите доставки, с цел да се избегне обогатяването на държавата вследствие на това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/02: Karageorgou и др., Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.
1) Може ли сума, която лице, предоставящо услуги на държавата по силата на трудово правоотношение, посочва във фактурата, да се счита за данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива за ДДС, когато доставчикът на услугата погрешно счита, че предоставя услугите като самостоятелно заето лице, докато в действителност съществува трудово-правно отношение, и по указание на своя работодател изчислява ДДС върху издадените от него разписки, не върху общите законово определени възнаграждения, които получава от държавата, които съгласно закона представляват данъчната основа за ДДС, който впоследствие се събира заедно със законово определените възнаграждения, а така че данъкът се определя въз основа на законово определените възнаграждения по математическия метод с вътрешно приспадане, при което възнагражденията се считат за включващи дължимия ДДС, като държавата изплаща законово определените възнаграждения, намалени с ДДС, който се счита за включен в тях?
2) Може ли да се направи изключение от формалния принцип за данъка, установен в член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива за ДДС (а именно, че ако ДДС е посочен във фактурата или в друг документ, който служи като фактура, данъкът трябва да бъде платен на държавата), когато държавата, която осъществява съответната дейност като част от упражняването на публична власт, не действа като данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 5 от посочената директива, така че системата за приспадане да се прилага за нея, и сумата, която се счита за данък, не може да бъде прехвърлена и не се прехвърля върху крайния потребител (който е частно лице, което като съконтрагент на държавата иска превод на документи), като доставчикът на услугата може да поиска възстановяване на данъка, който е платил на данъчните органи след приспадане на евентуален входящ данък, така че държавата да не получи неоснователно обогатяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/02: Petrova, Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.
Може ли сума, която лице, предоставящо услуги на държавата по трудово правоотношение, е посочило във фактурата като ДДС, да се счита за данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива, когато това лице погрешно счита, че предоставя услугите като самостоятелно заето лице, докато всъщност съществува трудово правоотношение?
Позволява ли член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива да се направи изключение от принципа, че всяко лице, което посочи ДДС във фактура, дължи този данък на държавата, когато държавата действа като публичен орган и не е данъчно задължено лице, а посочената сума не може да бъде прехвърлена върху крайния потребител и не е реално събрана като ДДС от получателя на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.