Дело C-78/02: Karageorgou и др., Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.

1) Може ли сума, която лице, предоставящо услуги на държавата по силата на трудово правоотношение, посочва във фактурата, да се счита за данък върху добавената стойност по смисъла на Шестата директива за ДДС, когато доставчикът на услугата погрешно счита, че предоставя услугите като самостоятелно заето лице, докато в действителност съществува трудово-правно отношение, и по указание на своя работодател изчислява ДДС върху издадените от него разписки, не върху общите законово определени възнаграждения, които получава от държавата, които съгласно закона представляват данъчната основа за ДДС, който впоследствие се събира заедно със законово определените възнаграждения, а така че данъкът се определя въз основа на законово определените възнаграждения по математическия метод с вътрешно приспадане, при което възнагражденията се считат за включващи дължимия ДДС, като държавата изплаща законово определените възнаграждения, намалени с ДДС, който се счита за включен в тях?

2) Може ли да се направи изключение от формалния принцип за данъка, установен в член 21, параграф 1, буква в) от Шестата директива за ДДС (а именно, че ако ДДС е посочен във фактурата или в друг документ, който служи като фактура, данъкът трябва да бъде платен на държавата), когато държавата, която осъществява съответната дейност като част от упражняването на публична власт, не действа като данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 5 от посочената директива, така че системата за приспадане да се прилага за нея, и сумата, която се счита за данък, не може да бъде прехвърлена и не се прехвърля върху крайния потребител (който е частно лице, което като съконтрагент на държавата иска превод на документи), като доставчикът на услугата може да поиска възстановяване на данъка, който е платил на данъчните органи след приспадане на евентуален входящ данък, така че държавата да не получи неоснователно обогатяване?