Дело C-80/02: Vlachos, Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.

Възможно ли е да се квалифицира като данък върху добавената стойност, по смисъла на разпоредбите на Шестата директива относно ДДС (77/388/ЕИО), сумата, посочена във фактура от лице, което предоставя услуги на държавата като нает служител, когато това лице погрешно счита, че предоставя услуги на държавата като самостоятелно заето лице, докато в действителност е служител, и по препоръка на своя работодател начислява ДДС във фактурите, издадени от него, а не върху общите си доходи, получени от държавата, които по закон представляват данъчната основа за облагане с ДДС, като впоследствие тази сума се удържа от доходите му чрез вътрешен метод на приспадане и доходите се считат за съдържащи сумата на дължимия ДДС, докато държавата намалява размера на законните доходи, изплатени на това лице, с елемента на ДДС, който те съдържат?

Възможно ли е да се направи изключение от формалния принцип, уреждащ данъка, както е предвидено в член 21, буква в) от Шестата директива относно ДДС (77/388/ЕИО) (т.е. когато ДДС е посочен във фактура или друг документ, служещ като фактура, този данък е дължим на държавата), когато държавата, при осъществяване на тази дейност в изпълнение на публичните си правомощия, съгласно член 4, параграф 5 от посочената директива не подлежи на облагане, така че механизмът на приспадане не е приложим спрямо нея, и посоченият данък не може да бъде и не се прехвърля върху крайния потребител (а именно лицето, което възлага на държавата превода на документи), като доставчикът на услуги има право на възстановяване на платения на данъчната администрация данък след приспадане на евентуален данък върху входящите доставки, с цел да се избегне обогатяването на държавата вследствие на това?