Csehi
Съдия докладчик – Csehi
Дело C-758/22: Bayerische Ärzteversorgung и др., Заключение от 29 февруари 2024 г.
1.
a) Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?
При отрицателен отговор:
б) Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?
2) Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към Регламент № 549/2013 винаги когато е изпълнен дори само „50-процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от това приложение, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от разглежданото приложение?
3) При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към Регламент № 549/2013, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от разглежданото приложение?
4. a)
За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към Регламент № 549/2013 всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?
При утвърдителен отговор:
б) Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?
5) Трябва ли член 1, точка 1, трето изречение, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по първо изречение от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към Регламент № 549/2013, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от това приложение трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от разглежданото приложение?
6. a)
Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към Регламент № 549/2013 само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?
При утвърдителен отговор на последния въпрос:
б) Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?
в) Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към Регламент № 549/2013 само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от това приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-314/22: Consortium Remi Group, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
С оглед на дерогацията, предвидена в член 90, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, трябва ли член 90, параграф 1 от тази директива, разглеждан във връзка с принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и ефективност, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда преклузивен срок за подаването на искане за възстановяване на ДДС вследствие на намаляване на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, а ако това не е така, от кой момент трябва да започне да тече този срок, при положение че липсва специална национална правна уредба в това отношение?
Трябва ли член 90, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждани във връзка с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специална национална правна уредба тези разпоредби не допускат изискване на данъчната администрация, с което намаляването на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, се поставя в зависимост от условието това лице предварително да коригира първоначалната фактура и предварително да съобщи на длъжника си, доколкото той е данъчнозадължено лице, своето намерение да анулира ДДС?
Трябва ли член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че евентуалното право на намаляване на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, дава право на възстановяване на платения от него ДДС, заедно с лихви за забава, и ако това е така, от кой момент може да се претендира това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-661/22: ABC Projektai, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.
При обстоятелства като тези в главното производство, когато платежна институция приеме средства без конкретно платежно нареждане да ги прехвърли в същия или следващия работен ден, и средствата останат по сметка на платежната институция, предназначена за извършване на платежни операции, по-дълго от предвидените в правната уредба срокове за изпълнение на платежната услуга, следва ли действията на платежната институция да се считат:
а) за част от платежна услуга или платежна операция по смисъла на член 4, точки 3 и 5 от Директива 2015/2366, извършвана от платежната институция; или
б) за издаване на електронни пари по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2009/110?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/23: Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, Заключение от 1 февруари 2024 г.
Грешка при прилагане на правото поради неизпълнение на съдебното решение от 15 юли 2015 г., както и неправилни и противоречиви мотиви на обжалваното съдебно решение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-743/22: DISA, Заключение от 25 януари 2024 г.
Трябва ли Директива [2003/96], и по-специално член 5 от нея, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма като член 50 ter от [Закона за акцизите], която оправомощава автономните области да установяват диференцирани по територия ставки на акциза върху минералните масла по отношение на един и същ продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-588/23: Scai, Определение от 17 януари 2024 г.
Какви са условията, при които може да бъде приложена ускорената процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Явяват ли се общият интерес към въпросите, икономическата значимост на делото или юридическата несигурност относно изпълнението на решения достатъчни основания за прилагане на ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/22: United Parcel Service/Комисия, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че сериозните грешки на Комисията при използването на иконометричния модел не могат да ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза и че липсва причинно-следствена връзка с твърдяната вреда?
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че обезщетението за прекратяване не подлежи на възстановяване, тъй като е било доброволно уговорено между страните?
Прекъсва ли се причинно-следствената връзка между тежкото нарушение на Комисията и вредата, изразяваща се в пропуснатите ползи, поради действията на UPS след спорното решение?
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че Комисията разполага с дискреционна власт при преценката на ефективността и че не е допуснала достатъчно сериозна грешка при тази преценка?
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че UPS не е направило необходимите искания за достъп до документите на FedEx и поради това е загубило правото си на достъп?
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че твърденията за вреди, произтичащи от загуба на възможност, представляват ново и недопустимо твърдение за вреди, тъй като не са изложени в срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/23: Meta Platforms Ireland/Комисия (Facebook Marketplace), Определение от 15 декември 2023 г.
Какви са процесуалните изисквания за поверително третиране на информация пред Съда на Европейския съюз, когато такава поверителност вече е била приета на предходен съдебен етап?
При какви обстоятелства може да бъде уважено искане за поверително третиране на определена информация спрямо страна, която е встъпила в съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-497/23: Meta Platforms Ireland/Комисия (Facebook Data), Определение от 15 декември 2023 г.
Какъв е режимът на поверително третиране на материали спрямо страна, която е встъпила пред Общия съд, когато вече е предоставено такова третиране в първоинстанционното производство?
Следва ли да се предостави на встъпилата страна неповерителна версия на жалбата и приложенията, в която поверителната информация е заличена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-680/22: DD/FRA, Заключение от 7 декември 2023 г.
Явни грешки в преценката относно нарушението от жалбоподателя на членове 11, 12 и 21 от Правилника
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.