Дело C-314/22: Consortium Remi Group, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

С оглед на дерогацията, предвидена в член 90, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, трябва ли член 90, параграф 1 от тази директива, разглеждан във връзка с принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и ефективност, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда преклузивен срок за подаването на искане за възстановяване на ДДС вследствие на намаляване на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, а ако това не е така, от кой момент трябва да започне да тече този срок, при положение че липсва специална национална правна уредба в това отношение?

Трябва ли член 90, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждани във връзка с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специална национална правна уредба тези разпоредби не допускат изискване на данъчната администрация, с което намаляването на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, се поставя в зависимост от условието това лице предварително да коригира първоначалната фактура и предварително да съобщи на длъжника си, доколкото той е данъчнозадължено лице, своето намерение да анулира ДДС?

Трябва ли член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че евентуалното право на намаляване на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, дава право на възстановяване на платения от него ДДС, заедно с лихви за забава, и ако това е така, от кой момент може да се претендира това право?