всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Bay Larsen

Съдия докладчик – Bay Larsen

Дело C-323/06: Комисия/Kallianos, Определение от 31 януари 2012 г.

Включват ли се хонорарите, изплатени от институция на нейния адвокат, в подлежащите на възстановяване съдебни разноски по силата на член 73, буква б) от Процедурния правилник на Съда?
Кои фактори следва да се вземат предвид при определянето на размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-615/10: Insinööritoimisto InsTiimi, Заключение от 19 януари 2012 г.

Предвид член 10 от Директива 2004/18/ЕО, член 346, параграф 1, буква б) ДФЕС и Списъка на оръжията, боеприпасите и военните материали, одобрен с Решение на Съвета на 15 април 1958 г., посочената директива прилага ли се за поръчка, която иначе попада в приложното ѝ поле, когато съгласно предоставените от възлагащия орган данни предметът на поръчката е предназначен за строго военни цели, но същевременно са налице други, до голяма степен еднородни технически приложения на предмета на поръчката на гражданския пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-620/10: Kastrati, Заключение от 12 януари 2012 г.

1. С оглед по-специално на разпоредбите на член 5, параграф 2 от Регламент № 343/2003 и/или на липсата на разпоредби в Регламента освен тези, съдържащи се в член 4, параграф 5, второ изречение и член 16, параграфи 3 и 4 относно отпадането на компетентността на държава членка за разглеждане на молба за убежище, трябва ли Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че оттеглянето на молба за убежище не засяга възможността за прилагане на Регламента?
2. Има ли значение за отговора на поставения по-горе въпрос етапът от процедурата, на който е оттеглена молбата за убежище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-528/11: Halaf, Определение от 25 ноември 2011 г.

Необходимостта от незабавно произнасяне по преюдициалните въпроси във връзка с тълкуването на член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 и условията за прилагане на бързо производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-568/10: Комисия/Австрия, Определение от 22 ноември 2011 г.

Следва ли разноските при оттегляне на иск по член 258 ДФЕС да бъдат възложени на държавата-членка, когато тя изпълни задълженията си едва след завеждането на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-113/10: Zuckerfabrik Jülich и др., Заключение от 27 октомври 2011 г.

1) Валиден ли е [обжалваният регламент]?
2) Невалиден ли е [обжалваният регламент] предвид [Решение по дело Jülich I и Определение по дело SAFBA]?
3) Невалиден ли е, от друга страна, [обжалваният регламент] предвид правното основание, на което е бил приет, а именно [основния регламент]?
4) При изчисляване на обезщетението, което трябва да се плати на основание надплатените налози върху производството на захар за пазарните години 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005, 2005/2006, трябва ли приложимият обменен курс и датата на обмяната да бъдат определени съгласно правото на [ЕС]
Ако това е така, член 6 от [обжалвания регламент] трябва ли да бъде тълкуван в смисъл, че изисква обезщетението да бъде платено в зависимост от обменните курсове, приложими към момента на първоначалното изчисляване на надплатения налог
Ако това е така, валиден ли е член 6 от [обжалвания регламент]?
5) По отношение на лихвите:
i) Правото на ЕС допуска ли лице в положението на жалбоподателя да получи от националния орган, компетентен да събира налога върху производството, лихви върху надплатените в резултат от невалиден регламент на Комисията суми, в случай че този орган не може да получи лихвите върху съответните суми, които трябва да му бъдат изплатени от Комисията?
ii) Ако отговорът на въпрос i) по-горе е утвърдителен, законодателството на ЕС относно собствените ресурси (Решение 2000/597/ЕО, Евратом и Регламент (ЕО) № 1150/2000 за неговото прилагане) допуска ли компетентен държавен орган, който събира налога върху производството, да получава лихви върху сумите, които трябва да му изплати Комисията, при обстоятелства, каквито са налице по настоящото дело?
iii) Ако отговорът на въпрос i) е отрицателен, правото на ЕС допуска ли национален съд или орган да упражнят правото си на преценка, като не присъдят лихви в случай на присъждане на обезщетение на лице, което се намира в положението на жалбоподателя?
6) Трябва ли член 15, параграф 1, буква г) от [основния регламент] да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляване на средната загуба за всички категории изнесена захар сумата на действителните разходи следва да се раздели на сумата на изнесените количества, независимо дали са били изплатени възстановявания за тези количества или не?
7) Предвид член 15 от [основния регламент] валиден ли е [обжалваният регламент], доколкото определя налог върху производството на захарта въз основа на средна загуба, за изчисляването на която е от значение — що се отнася до изнесената във вид на преработени продукти захар — умножаването на единната сума на възстановяването при износ относно тези продукти по общото изнесено количество, включително изнесените без получаване на възстановяване количества, а не разделянето на действително направените разходи на сумата на изнесените със или без възстановяване количества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-483/09: Gueye и Salmerón Sánchez, Съдебно решение от 15 септември 2011 г.

Следва ли членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления да се тълкуват в смисъл, че не допускат задължителна санкция с минимална продължителност, състояща се в забрана за доближаване, предвидена в наказателното право на държава членка като допълнително наказание, да бъде произнасяна срещу лицата, които извършват насилие в семейна среда, дори когато пострадалите от тях лица се противопоставят на прилагането на такава санкция?
Следва ли член 10, параграф 1 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки, по отношение на особените престъпления, извършени в семейна среда, да изключат прибягването до медиация при всички наказателни производства, свързани с такива нарушения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-58/10: Monsanto и др., Съдебно решение от 8 септември 2011 г.

1. Когато генетично модифициран организъм, който представлява фураж, е пуснат на пазара преди публикуването на Регламент № 1829/2003 и съответното разрешение се запазва в сила съгласно разпоредбите на член 20 от този регламент преди произнасянето по заявлението за ново разрешение, което трябва да бъде подадено в приложение на същия регламент, трябва ли да се счита, че разглежданият продукт е сред продуктите, посочени в разпоредбите на член 12 от Директива 2001/18, и в такъв случай прилага ли се за този генетично модифициран организъм само член 34 от Регламент № 1829/2003 — що се отнася до спешните мерки, които могат да бъдат приети след издаването на разрешението за пускане на пазара, — или напротив, такива мерки могат да бъдат приети от държава членка на основание член 23 от Директива 2001/18 и националните разпоредби за транспонирането ѝ?
2. В случай че спешните мерки могат да се приложат само в рамките на разпоредбите на член 34 от Регламент № 1829/2003, може ли мерки като съдържащите се в заповедта от 5 декември 2007 г. (първа жалба за отмяна) и в заповедта от 7 февруари 2008 г. (още десет жалби), изменена със заповедта от 13 февруари 2008 г., да бъдат приети от органите на държава членка и при какви условия в рамките на посоченото в член 53 от Регламент № 178/2002 овладяване на риска или на временните защитни мерки, които могат да бъдат приети от държава членка на основание член 54 от същия регламент?
3. В случай че органите на държава членка могат да предприемат действия на основание член 23 от Директива 2001/18 или на основание член 34 от Регламент № 1829/2003, или и на едното, и на другото от тези правни основания, жалбата поставя въпроса — като се има предвид по-специално принципът за предпазливост — какви изисквания в областта на установяването на риска, оценката на вероятността той да се реализира и преценката на естеството на неговите последици налагат съответно разпоредбите на член 23 от Директивата, който обвързва прилагането на спешните мерки като временната забрана за използването на продукта с условието държавата членка да има „изчерпателни основания да счита, че даден ГМО […] представлява риск за […] околната среда“, и разпоредбите на член 34 от Регламента, който обвързва прилагането на такава мярка с условието да е „очевидно, че продукт[ите] […] могат да представляват сериозен риск за […] околната среда“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-442/09: Bablok и др., Съдебно решение от 6 септември 2011 г.

Следва ли понятието „[ГМО]“ по смисъла на член 2, точка 5 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че обхваща и материал от генетично модифицирани растения (в случая прашец от сорта генетично модифицирана царевица MON 810), който със сигурност съдържа ДНК и генетично модифицирани протеини (в случая токсина Bt), но към момента, в който попада в храна (в случая в мед) или се предназначава за употреба като храна, по-специално под формата на хранителна добавка, (вече) не притежава никаква конкретна собствена възпроизводителна способност?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) При всички положения, за да се приеме, че дадена храна е „произведен[а] от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент [№ 1829/2003], достатъчно ли е тази храна да съдържа материал, произхождащ от генетично модифицирани растения, който в предходен момент е притежавал конкретна собствена възпроизводителна способност?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
Следва ли понятието „произведен от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 и на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че не изисква по отношение на ГМО да е бил налице съзнателен и предварително подготвен производствен процес, а обхваща и несъзнателното и случайно примесване на (някогашни) ГМО в храна (в случая мед или прашец като хранителна добавка)?
При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос:
Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 във връзка с тези на член 4, параграф 2 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкуват в смисъл, че когато законосъобразно разпространен в природата генетично модифициран материал се примеси в храни с животински произход като меда, при всички случаи тези храни се подлагат на разрешителен режим и надзор, предвидени в посочените разпоредби, или е възможно прилагане по аналогия на предвидените за други случаи прагове (в случая например по член 12, параграф 2 от Регламента)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-318/11: Daimler и Widex, Определение от 4 август 2011 г.

Правомерно ли е съединяването на делата с оглед връзката между тях по предмет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1585960616292 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form