Арабаджиев
Съдия докладчик – Арабаджиев
Дело C-110/20: Regione Puglia, Заключение от 24 юни 2021 г.
Трябва ли [Директива 94/22] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като описаната, която, от една страна, определя като оптимална за целите на издаване на разрешение за изследване на въглеводороди зона с определена площ, отдадена на концесия за определен срок — в случая зона от 750 km2 за срок от шест години — и от друга страна, позволява превишаването на тези граници чрез издаване на няколко последователни разрешения за изследване на едно и също лице, при условие че са издадени по различни административни процедури?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/20: Комисия/CK Telecoms UK Investments, Определение от 4 юни 2021 г.
Може ли допустимостта на молба за встъпване, подадена от трета държава – страна по Споразумението за ЕИП, или от Надзорния орган на ЕАСТ, да бъде обвързана с други условия освен предметът на делото да попада в обхвата на това споразумение?
Следва ли молба за встъпване, подадена след изтичане на срока по член 190, параграф 2 от Процедурния правилник, но преди решението за откриване на устната фаза, да бъде взета предвид и при какви последици за процесуалните права на встъпващата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/20: Hauptzollamt B (Caviar d’esturgeons), Съдебно решение от 12 май 2021 г.
Трябва ли член 57, параграф 5, буква а) от Регламент № 865/2006 да се тълкува в смисъл, че когато вносител носи със себе си общо количество над 125 g хайвер от есетрови риби (Acipenseriformes spp.) в индивидуално маркирани контейнери и не представя за това документ за (ре)експорт или разрешително за внос, трябва да му се остави количество до 125 g хайвер, при условие че вносът не служи за някоя от целите, посочени в член 57, параграф 1, първа алинея от Регламент № 865/2006?
Представляват ли лично или домашно имущество по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 338/97 екземпляри, въведени на митническата територия на Съюза, включително когато в момента на въвеждането им вносителят заявява, че иска да ги подари на други лица след вноса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-819/19: Stichting Cartel Compensation и Equilib Netherlands, Заключение от 6 май 2021 г.
Разполагат ли националните съдилища в спор между увредени лица (в случая товародателите, получатели на услуги по въздушен превоз на товари) и авиокомпании, било по силата на директния ефект на член 101 ДФЕС или във всички случаи — на член 53 от Споразумението за ЕИП, било по силата на (директния ефект) на член 6 от Регламент № 1/2003, с правомощие да прилагат в пълна степен член 101 ДФЕС или във всички случаи член 53 от Споразумението за ЕИП спрямо споразумения или съгласувани практики на авиокомпаниите във връзка с предоставянето на услуги по въздушен превоз на товари в рамките на полети, извършени преди 1 май 2004 г. между летища в [Съюза] и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди 19 май 2005 г. между Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и летища извън ЕИП, съответно в рамките на полети, извършени преди 1 юни 2002 г. между летища в [Съюза] и Швейцария, дори когато в тези случаи става въпрос за период от време, през който се е прилагал преходният режим по членове 104 ДФЕС и 105 ДФЕС, или преходният режим не допуска такова правомощие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-561/19: Consorzio Italian Management e Catania Multiservizi и Catania Multiservizi, Заключение от 15 април 2021 г.
1) По принцип длъжен ли е националният съд, чиито решения не подлежат на обжалване, в съответствие с член 267 ДФЕС да отправи преюдициален въпрос за тълкуване на правото на Съюза и в случаите, когато някоя от страните в процеса постави такъв въпрос след първия подаден от нея акт, въз основа на който се образува производството, или за конституиране в производството, или и след момента, в който делото е било поставено за решаване за първи път, или дори и след като веднъж вече е отправяно преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
2) С оглед на изложеното в предишния въпрос, съвместими ли са членове 115, 206 и 217 от Законодателен декрет 163/2006 — както са разтълкувани в административната съдебна практика, в смисъл че изключват преразглеждането на цените по договорите, свързани с т.нар. „специални сектори“, и по-специално договорите с различен предмет от тези, за които се отнася Директива 2004/17, но функционално свързани с последните — с правото на Съюза (и по-специално с член 4, параграф 2, член 9 и член 101, параграф 1, буква д), членове 106 ДФЕС и 151 ДФЕС — както и с цитираните в последния член Европейска социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г., и Харта на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г. — с членове 152 ДФЕС, 153 ДФЕС и 156 ДФЕС, членове 2 ДЕС и 3 ДЕС, а и с член 28 от [Хартата])?
3) С оглед на изложеното по-горе в първия въпрос, съвместими ли са членове 115, 206 и 217 от Законодателен декрет 163/2006 — както са разтълкувани в административната съдебна практика, в смисъл че изключват преразглеждането на цените по договорите, свързани с т.нар. „специални сектори“, и по-специално договорите с различен предмет от тези, за които се отнася Директива 2004/17, но функционално свързани с последните — с правото на Съюза (и по-специално с член 28 от [Хартата], със залегналия в членове 26 ДФЕС и 34 ДФЕС принцип на равно третиране и с принципа на свобода на стопанската инициатива, признат от член 16 от [Хартата])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело : Заключение от 11 март 2021 г.
Недопустимост на искането за становище поради късно поставяне на въпроса относно правните основания и възможността за обжалване на решенията за подписване
Недопустимост на искането за становище поради хипотетичен характер на втория въпрос
Недопустимост на искането за становище поради твърдение, че Парламентът оспорва само разпределението на правомощията между Съюза и държавите членки
Подходящи правни основания за решението на Съвета за сключване на Истанбулската конвенция от името на Съюза
Валидност на разделянето на решението за сключване на Истанбулската конвенция на два отделни акта
Валидност на решението за сключване на Истанбулската конвенция при липса на общо съгласие на всички държави членки
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-473/19: Föreningen Skydda Skogen, Съдебно решение от 4 март 2021 г.
Трябва ли член 5 от Директива [2009/147/ЕО] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която забраната обхваща само видовете, които са изброени в приложение I към тази директива, изложени са на някакъв риск или са засегнати от намаляване на популациите в дългосрочен план?
Трябва ли понятията „умишлено убиване/обезпокояване/разрушаване или унищожаване“ в член 5, букви а)—г) от Директивата за птиците и в член 12, букви а)—в) от Директива [92/43/ЕИО] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която, ако целта на мярка е очевидно различна от убиването или обезпокояването на видовете (например мерки в областта на горското стопанство или развитие на земите), трябва да съществува риск мерките да доведат до неблагоприятни последици за състоянието на запазване на видовете, за да се прилагат забраните?
Трябва ли съдържащият се в член 12, буква г) от Директива [92/43/ЕИО] израз „повреждане или унищожаване“ на местата за размножаване да се тълкува в смисъл, че изключва национална практика, съгласно която за прилагането на забраната трябва, въпреки предприемането на предпазни мерки, да е налице загуба на постоянната екологична функция на местообитанието на съответния вид поради увреждане, унищожаване или влошаване, пряко или косвено, индивидуално или кумулативно, така че забраната се прилага само ако състоянието на запазване на съответния вид има вероятност да се влоши на едно от посочените в третия въпрос равнища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-403/20: CF и др./Комисия, Определение от 3 март 2021 г.
Изпълнени ли са трите кумулативни условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз съгласно член 340, втора алинея ДФЕС, а именно неправомерност на поведението на институция на Съюза, наличие на вреда и достатъчно пряка причинно-следствена връзка между това поведение и вредата?
Разполага ли Комисията с правомощия по Паричното споразумение между Съюза и Андора да повлияе пряко върху националното законодателство на Княжество Андора и съществува ли причинно-следствена връзка между евентуалното бездействие на Комисията и настъпилата вреда?
Допустимо ли е прилагането на процедура по член 126 от Процедурния правилник на Общия съд за постановяване на определение без съдебно заседание в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/20: Комисия/CK Telecoms UK Investments, Определение от 26 януари 2021 г.
Допустимо ли е в производството пред Съда на Европейския съюз да се запази поверителното третиране на материали спрямо страна, която е встъпила в производството, когато тези материали вече са били третирани като поверителни спрямо същата страна в първоинстанционното производство?
Следва ли EE Ltd да получи само неповерителна версия на съдебните документи, когато има искане за поверително третиране на определени данни, които вече са били третирани като такива в първоинстанционното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.