Дело : Заключение от 11 март 2021 г.

Текст

... нция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция) — Присъединяване на Съюза — Външна компетентност на Съюза — Подходящи правни основания — Член 78, параграф 2 ДФЕС — Член 82, параграф 2 ДФЕС — Член 83, параграф 1 ДФЕС — Член 84 ДФЕС — Разделяне на решенията за подписване и за сключване на Конвенцията на две в зависимост от приложимите правни основания — Съвместимост с Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС — Практика за „общо съгласие“ — Съвместимост с Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС — Допустимост на искането за становище“

I. Въведение 1. По-новата практика на Съда изобилства от примери, че отношенията между държавите членки и Европейския съюз при сключването на международни споразумения, обвързващи както държавите членки, така и Съюза, поставят някои от най-трудните и сложни въпроси в правото на Съюза. Разграничаването на съответните правомощия на държавите членки и на Съюза (и взаимодействието помежду им) неизменно налага да се решават сложни квалификационни въпроси, което често изисква подробен и задълбочен анализ на международното споразумение, а то невинаги е изготвено при съобразяване на фините особености на институционалното устройство на Съюза (и разделението на правомощията в него).

2. Това за съжаление е вярно и за международното споразумение, до което се отнася разглежданото тук искане за становище по член 281, параграф 11 ДФЕС, а именно Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, приета на 7 април 2011 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа (наричана по-нататък „Истанбулската конвенция“). ...