Арабаджиев
Съдия докладчик – Арабаджиев
Дело C-716/19: Repsol Comercial de Productos Petrolíferos, Определение от 28 октомври 2020 г.
Налице ли е достатъчно ясно изложение на предмета на спора и релевантните факти, което да позволи полезно тълкуване на правото на Съюза?
Осигурено ли е достатъчно точно описание на приложимото национално право и разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска?
Могат ли при липса на необходимите мотиви и връзка между националното и правото на Съюза да се обезпечат условия за допустимост и ефективно разглеждане на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/20: Daimler, Определение от 6 октомври 2020 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени във връзка с представянето на становища пред Съда, с изключение на разноските на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/20: Комисия/CK Telecoms UK Investments, Определение от 1 октомври 2020 г.
Следва ли информация и материали, третирани като поверителни спрямо встъпила страна в първоинстанционното производство, да запазят същия статут и в последващото производство пред Съда на Европейския съюз?
Възможно ли е на встъпила страна да се връчва само неповерителна версия на процесуални документи, когато вече е прието поверително третиране на определена информация в по-ранен етап на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-450/19: Kilpailu- ja kuluttajavirasto, Заключение от 10 септември 2020 г.
Може ли режимът на конкуренция по член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че когато участник в картел е сключил с лице извън картела договор за обществена поръчка за строителство, съответстващ на договореното с картела, поради произтичащите от това икономически последици нарушението на конкуренцията продължава през целия период на изпълнение на договорните задължения по тази обществена поръчка за строителство или на плащане на цената на страните по договора, т.е. до момента на последното плащане за строителните работи или най-малкото до момента на завършването на разглежданите строителни работи; или следва да се приеме, че нарушението на конкуренцията продължава само до момента, в който извършилото нарушението предприятие е представило оферта за съответните строителни работи или е сключило договор за изпълнението на тези строителни работи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-473/19: Föreningen Skydda Skogen, Заключение от 10 септември 2020 г.
1) Трябва ли член 5 от Директивата за птиците да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която забраната обхваща само видовете, които са изброени в приложение I към тази директива, изложени са на някакъв риск или са засегнати от намаляване на популациите в дългосрочен план?
2) Трябва ли понятията „умишлено убиване/обезпокояване/разрушаване или унищожаване“ в член 5, букви а)—г) от Директивата за птиците и в член 12, букви а)—в) от Директивата за местообитанията да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която, ако целта на мярка е очевидно различна от убиването или обезпокояването на видовете (например мерки в областта на горското стопанство или развитие на земите), трябва да съществува риск мерките да доведат до неблагоприятни последици за състоянието на запазване на видовете, за да се прилагат забраните?
3) Ако отговорът на която и да е част от втория въпрос е, че за прилагането на забраната се изисква да се направи оценка на вредата на равнище, различно от индивидуалното, трябва ли оценката да се извърши в един от следните мащаби, или на едно от следните равнища:
a) определена и ограничена в географски план част от популацията, както е определено в буква а), например в рамките на региона, държавата членка или Европейския съюз;
б) засегнатата местна популация (биологично изолирана от други популации на вида);
в) съответната метапопулация;
г) цялата популация на вида в съответния биогеографски регионален участък от областта на разпространение на вида?
4) Трябва ли съдържащият се в член 12, буква г) от Директивата за местообитанията израз „повреждане или унищожаване“ на местата за размножаване да се тълкува в смисъл, че изключва национална практика, съгласно която за прилагането на забраната трябва, въпреки предприемането на предпазни мерки, да е налице загуба на постоянната екологична функция на местообитанието на съответния вид поради увреждане, унищожаване или влошаване, пряко или косвено, индивидуално или кумулативно, така че забраната се прилага само ако състоянието на запазване на съответния вид има вероятност да се влоши на едно от посочените във въпрос 3 равнища?
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е отрицателен, тоест ако за прилагането на забраната се изисква да се направи оценка на вредата на равнище, различно от местообитанието в индивидуалния район, трябва ли оценката да се извърши в една от следните зони, или на едно от следните равнища:
a) определена и ограничена в географски план част от популацията, както е определено в буква а), например в рамките на региона, държавата членка или Европейския съюз;
б) засегнатата местна популация (биологично изолирана от други популации на вида);
в) съответната метапопулация;
г) цялата популация на вида в съответния биогеографски регионален участък от областта на разпространение на вида?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-817/18: Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Vereniging Gelijkberechtiging Grond…, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.
Притежават ли членовете на Vereniging Gelijkberechtiging Grondbezitters (VGG) качеството на „заинтересовани страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, като конкуренти на получателите на държавната помощ?
Длъжен ли е Общият съд да приеме, че Комисията е срещнала „сериозни затруднения“ при предварителното разглеждане на схемата за държавна помощ, поради което е следвало да открие официална процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС, вместо да приеме решение за съвместимост след предварително разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/19: Pfeifer & Langen, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Трябва ли член 78, параграф 3 от [Митническия кодекс от 1992 г.] да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство митническа декларация следва да се преразгледа и коригира, така че данните на декларатора да се заменят с наименованието на лицето, на което е издадена лицензия за внос за внесената стока, и последното лице да бъде представлявано от лицето, което e посочено като декларатор в митническата декларация и е представило на митническото учреждение пълномощно от титуляря на лицензията за внос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/19: Comune di Milano/Комисия, Заключение от 16 юли 2020 г.
Неправилно прилагане на критерия за ресурси на държавата по член 107, параграф 1 ДФЕС
Неправилно доказване на отговорността на държавата за спорните мерки
Изопачаване на доказателствата при доказването на отговорността
Неправилно прилагане на критерия за частния инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/19: Magistrat der Stadt Wien (Обикновен хомяк), Съдебно решение от 2 юли 2020 г.
Трябва ли понятието „места за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща и напуснатите към момента предишни места за почивка?
Трябва ли всяко напуснато към момента предишно място за почивка да се квалифицира като „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали напуснато към момента предишно място за почивка следва да се квалифицира като „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява намеса в „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за почивка“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „повреждане“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за почивка“?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за почиване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „унищожаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за почивка“?
Трябва ли понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща, на първо място, само точно обособено място, на което обикновено се извършва чифтосването в тесен смисъл или непосредствено свързаните с размножаването в тесен периметър действия (например оплождането), или, на второ място, понятието „място на размножаване“ обхваща допълнително всички точно обособени места, които са абсолютно необходими за развитието на младите животни, като места за снасяне на яйцата или необходимите за периода на ларвите или гъсениците части от растения?
Как следва да се тълкува понятието „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО и как „мястото за размножаване“ следва да се разграничи пространствено от другите места?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „повреждане“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за размножаване“?
По какви критерии следва да се установи дали конкретно действие или бездействие представлява толкова сериозна намеса в „място за размножаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО, че може да се приеме, че е налице „унищожаване“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква г) от Директива 92/43/ЕИО на това „място за размножаване“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.