Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 16, параграф 4 от Директива 2014/92 във връзка с Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да задължат кредитните институции да откажат на потребител откриването на платежна сметка за основни операции само поради обстоятелството, че този потребител е включен в списък на лица, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, наложени от трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 4, параграф 4 от [Директива 2000/60] да се тълкува в смисъл, че обявено в програма от мерки удължаване на сроковете за постигане на целите на управлението е невалидно, ако информацията в [международния] план[…] за управление не е посочена и обяснена съгласно изискванията по член 4, параграф 4, буква б) от [тази] директива […] или ако обобщението на мерките по член 11, за които се счита, че е необходимо да се приложат с цел прогресивното достигане на добро състояние на водните обекти в продължения срок, причините за всяко значимо забавяне в действието на тези мерки и очакваните срокове за прилагането им не отговарят на изискванията по член 4, параграф 4, буква г) от Директива 2000/60?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Спазено ли е задължението за мотивиране на ограничителните актове на Съвета по отношение на жалбоподателя?
Правилно ли е тълкувано понятието „материална или финансова подкрепа на правителството на Руската федерация“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква е) от Решение 2014/145/ОВППС и член 3, параграф 1, буква е) от Регламент № 269/2014?
Изпълнил ли е Общият съд изискванията за стандарт на доказване, като е приел, че Съветът може да се позове на съвкупност от улики за установяване на достатъчна връзка между жалбоподателя и руското правителство?
Съответстват ли разглежданите ограничителни мерки на принципа на пропорционалност, включително по отношение на икономическите интереси на клиентите на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли изискванията за етикетиране, предвидени в член 54, член 55, параграф 3 и член 63, параграф 1 от [Директива 2001/83], да се прилагат по отношение на лекарствен продукт, за който в една държава членка е издадено разрешение за търговия и вносът на който в друга държава членка е паралелен спрямо лекарствен продукт, за който във втората държава членка вече има разрешение за търговия?
Трябва ли член 63, параграф 3 от [Директива 2001/83] да се тълкува в смисъл, че лекарствен продукт не е предназначен за директна доставка на пациента, когато е класифициран като лекарствен продукт, който задължително се отпуска по лекарско предписание?
Има ли член 63, параграф 3 от [Директива 2001/83] директен ефект, така че икономически оператор, който желае да внесе в Германия лекарствен продукт от друга държава членка, да може да се позове на тази разпоредба пред германските съдилища срещу Федерална република Германия като ответник, която не е транспонирала тази разпоредба в националното си право или не я е транспонирала изцяло?
Изключват ли членове 34 и 36 ДФЕС прилагането на разпоредби от националното право и правото на Съюза, които изискват първичните опаковки да се етикетират с определена минимална информация на езика на държавата членка вносител, ако необходимото за изпълнение на тези изисквания преетикетиране на първичната опаковка на паралелно внесен лекарствен продукт не е възможно поради произтичащо от него съществено намаляване на срока му на годност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Неправилно тълкуване на член 9, буква б) от Регламент 2018/1725 във връзка с член 4, буква б) от Регламент № 1049/2001 относно достъпа до декларациите за липса на конфликт на интереси, включително личните данни на членовете на съвместния екип за преговори.
Неправилно тълкуване на първия абзац на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 относно отказа за пълен достъп до клаузите за обезщетение в договорите за закупуване на ваксини срещу COVID-19, включително твърдения за възможност за стратегическо поведение срещу съответните предприятия, конкурентно предимство за конкурентите и последици за репутацията на предприятията.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директивата за услугите и Директива 2008/118, национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1995, която предвижда, че управление в режим на данъчен склад може да бъде разрешено, когато са налице действителни оперативни нужди и нужди за снабдяване на съоръжението, за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет не по-малко от 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет не по-малко от 10 000 кубични метра?
Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директивата за услугите и Директива 2008/118, национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 4, букви a) и b) от Законодателен декрет № 504/1995, която предвижда, че управлението в режим на данъчен склад може да бъде разрешено по-специално за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет под 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет под 10 000 кубични метра, когато в допълнение към посочените в параграф 3 от този член предпоставки е изпълнено поне едно от следните условия:
– складът извършва доставки на стоки, освободени от акциз или с намален акциз, или превоз на енергийни продукти под режим отложено плащане за страни от Европейския съюз или извън Европейския съюз в общ размер, равен на най-малко 30 % от общите добиви за две години,
– складът е помощен на разположен в непосредствена близост данъчен склад, принадлежащ към същата група от дружества, или, ако собственикът е различен, той е трайно предназначен да обслужва посочения склад?
Допуска ли правилното тълкуване и прилагане на принципа на пропорционалност във връзка с членове 101—106 ДФЕС и с правната уредба, установена с Директивата за услугите и Директива 2008/118, и по-специално с член 9, член 14, точка 5 и член 15, параграф 2 от Директивата за услугите, регулаторни мерки (циркулярни писма, правилници или други актове), приети от националния орган с цел изясняване и допълване на посочените условия по член 23, параграф 4, букви а) и b) от Законодателен декрет № 504/1995?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Препятстват ли член 4, параграф 3 ДЕС, член 3, параграф 2 и член 216, параграф 1 ДФЕС — съгласно които Съюзът има изключителна компетентност за сключването на международно споразумение, когато неговото сключване е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да се даде възможност на Съюза да упражнява своята вътрешна компетентност, или доколкото неговото сключване може да засегне общите правила или да измени техния обхват, поради което, в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, правомощието за сключване на споразумения с трети държави, които засягат общите правила или изменят техния обхват, или които засягат област, която е напълно уредена от правилата на [ЕС] и попада в изключителната компетентност на Съюза, е централизирано на равнище Съюз — сключването от държава членка на международно споразумение с държава извън Европейския съюз за управление на миграционните потоци като Протокола между Италия и Албания?
2) Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, не допуска ли правото на ЕС, и по-специално:
– член 26 от [Директива 2013/32] и член 8, параграфи 1, 2 и 4 и член 9, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/33, тълкувани във връзка със съображение 15 от нея и в светлината на член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз, по отношение на задържането;
– член 46 от Директива 2013/32 и член 10, параграф 4 от Директива 2013/33, тълкувани в светлината на член 47 от Хартата [на основните права на Европейския съюз], по отношение на правата на защита и посещенията на задържаното лице;
– член 17, параграфи 2 и 3 и член 19 от Директива 2013/33 по отношение на правото на здравеопазване на кандидата за международна закрила;
прехвърлянето и престоя на граждани на трети държави, включително кандидати за международна закрила, в зони, разположени извън територията на Европейския съюз въз основа на международно споразумение като [Протокола между Италия и Албания]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Допускат ли член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и членове 250 и 273 от Директива 2006/112/ЕО […], национална правна уредба като съдържащата се в член 1, параграф 193, буква а) от Закон № 197 от 2022 г. в частта, в която изключва от обхвата на опростеното уреждане единствено споровете, които засягат [дори] само частично данък върху добавената стойност, събиран при внос, но не и споровете, които засягат дори само частично вътреобщностния ДДС или ДДС, предвиден в правото на Съюза, за които опростеното уреждане е допустимо?
2) Допускат ли принципът на данъчен неутралитет и правилното функциониране на общата система на [ДДС] национална правна уредба, като съдържащата се в член 1, параграф 193, буква а) от Закон № 197 от 2022 г. в частта, в която по нелогичен или дискриминационен начин изключва от опростеното уреждане единствено споровете относно ДДС, събиран при внос, но не и споровете, които засягат дори частично [вътреобщностния] ДДС или ДДС, [предвиден] от правото на Съюза, за които опростеното уреждане е допустимо, включително с оглед на принципа, закрепен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, с който националните разпоредби и практики следва да се съобразяват?
3) Противоречи ли опростеното уреждане, предвидено в горепосочените национални разпоредби, в случай че бъде счетено за съвместимо с правото на Европейския съюз, на общия принцип на пропорционалност, доколкото може да предостави на частноправния субект полза в размер до 95 % от избегнатия данък, и съответно да причини икономическа вреда на държавния бюджет, която е от значение и от гледна точка на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Обстоятелството, че CBD, предназначен да бъде приеман от хора, се счита за „нова храна“ по смисъла на Регламент 2015/2283, чието пускане на пазара като храна не е разрешено, представлява ли пречка той да се разглежда като „преработен земеделски продукт, предназначен за храна“, попадащ в обхвата на продуктите, които могат да бъдат сертифицирани за биологично земеделие
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, обстоятелството, че пускането на пазара в Съюза на CBD, който е предназначен да бъде приеман от хора, не е разрешено, представлява ли само по себе си пречка — въпреки че този продукт попада в обхвата на продуктите, които могат да бъдат сертифицирани за биологично земеделие — производителите на CBD и на хранителни продукти, съдържащи CBD, да искат тяхната сертификация за биологично земеделие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Съответно ли е на чл. 19, пар. 1, ал. 2 ДЕС и на чл. 47, пар. 1 и пар. 2 от Хартата такова тълкуване на конституционна норма, предоставяща право на защита на подсъдимия в съдебния процес (чл. 122, ал. 1 от [българската Конституция], съобразно което:
– правото на защита срещу допуснато нарушение на личната сфера на подсъдимите в процеса на събиране на доказателства се изразява в изключването на тези доказателства и
– правото на защита срещу обвинението се изразява отново в изключване на тези доказателства,
ако допуснатото нарушение на личната сфера на подсъдимите е във възможно най-леката форма; това нарушение не се е отразило на достоверността на събраните доказателства; тези доказателства имат изцяло оправдателно значение и са от съществено значение за подкрепа на тезата на подсъдимите за тяхната невиновност; подсъдимите, след консултация със своите защитници, надлежно уведомени за допуснатото нарушение при събирането на тези доказателства, ясно заявяват, че искат да се ползват от тях?
Съответно ли е на чл. 7, пар. 2 и пар. 3 от Директива 2012/13 и на чл. 47, ал. 2 от Хартата такова тълкуване на националния закон, съобразно което съдът, ако констатира, че определени доказателства е възможно да се изключат поради процесуални нарушения при събирането им или следва да се изключат поради такива нарушения, уведомява за това подсъдимите, за да може те адекватно да подготвят защитата си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.