Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-428/24: FZ AR (Gel des biens affectés au trust), Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Допуска ли член 2, параграф 1 от [Регламент № 269/2014] тълкуване, според което — при наличие на активи или ресурси, предоставени в дискреционна доверителна собственост (чийто бенефициер e включен в приложение I към посочения регламент на ЕС) — тези активи и/или ресурси все пак следва да се считат за „собственост“ на бенефициера на доверителната собственост, дори ако приложимото към нея национално законодателство (или договорна предпазна клауза, включена в акта за учредяване на доверителната собственост), изрично забранява на бенефициера да извършва каквито и да било действия на ползване и разпореждане с активите/ресурсите на доверителната собственост, докато той е включен в приложение I към [Регламент № 269/2014], или във всички случаи, докато използването/разпореждането с тези активи/ресурси би представлявало нарушение на правото на [Съюза]?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 2, параграф 1 от [Регламент № 269/2014] тълкуване, според което — при наличие на активи или ресурси, предоставени в дискреционна доверителна собственост (чийто бенефициер е включен в приложение I към посочения регламент на ЕС) — тези активи и/или ресурси все пак следва да се считат за подлежащи на „контрол“ от страна на бенефициера на доверителната собственост, дори ако приложимото към нея национално законодателство (или договорна предпазна клауза, включена в акта за учредяване на доверителната собственост) изрично забранява на бенефициера да извършва каквито и да било действия на ползване и разпореждане с активите/ресурсите на доверителната собственост, докато той е включен в приложение I към [Регламент № 269/2014], или във всички случаи, докато използването/разпореждането с тези активи/ресурси би представлявало нарушение на правото на [Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/25: Virus II, Заключение от 21 май 2026 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че приложение към национална законова разпоредба (списък) — за обявяване на пътни участъци за „федерални пътища“ чрез посочване на географски точки (начална, междинна и крайна точка), налагащо задължително подаване на заявление за определяне на трасето на пътя в рамките на подлежащия на бъдещо разрешение конкретен проект, и компетентност на разрешаващия орган — установява „рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проектите“, изброени в приложения I и II към Директивата за ОВОС, дори ако за разрешението за осъществяване на проектите тази законова разпоредба предвижда конкретни условия, които са свързани по-специално с пътната безопасност, функционалното предназначение или въздействието върху околната среда, но които не се позовават на споменатото определяне на пътни участъци чрез географски точки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Трябва ли член 13, параграф 3 от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че вече е налице първи формален подготвителен акт по смисъла на тази разпоредба, когато документи, които съгласно приложимото в държавата членка специално законодателство трябва да бъдат изготвени преди изменение на плана, са били в процес на изготвяне и в хода на изготвянето им са били многократно представяни на местните органи, общините по мястото на осъществяване на проекта и разрешаващите органи, като също така са били обсъдени от консултативна експертна група?
3) Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че когато съгласно Директивата за ОВОС разрешение за осъществяване за конкретен проект се издава на няколко етапа, план, чиито критерии и подробни правила представляват само непосредствено основание за издаване на първото разрешение за осъществяване, определя и рамката за всички следващи разрешения за осъществяване на проекта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/24: Farmakeio YZ & Sia, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Следва ли член 85в, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която по съображения за закрила на общественото здраве забранява продажбата от разстояние на потребителите от онлайн аптеки, използващи услугите на информационното общество, на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, с изключение на една подкатегория от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/25: Mihaylov, Заключение от 21 май 2026 г.
4) Следва ли чл. 2, параграф първи, буква а) и буква б), чл. 4, параграф 1 и параграф 4 във връзка със съображение 8 и съображение 17 от Директива [2016/1919] да се тълкуват в смисъл, че задържаните обвиняеми и подсъдими лица, независимо от това дали разполагат с достатъчно средства, за да платят за помощ от адвокат, са приравнени на заподозрени и обвиняеми, които не разполагат с такива средства и на които се предоставя правна помощ, тъй като интересът на правосъдието изисква това?
5) При положителен отговор на въпрос 4, съответства ли тогава на съображение 8 от Директива [2016/1919] национална разпоредба, според която, когато правната помощ е предоставена по силата на закон, който задължително предвижда адвокатска защита, какъвто е случаят, когато обвиняемият или подсъдимият е задържан, той дължи възстановяването на разноските за предоставената правна помощ, без да се проверява дали е разполагал с достатъчно средства, за да плати за помощ от адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/25: Binanrier, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Приложим ли е член 25, параграф 9 от Регламент № 702/2014, който предвижда, че помощта за компенсиране на извършващи дейност в първичното селскостопанско производство МСП за щети, причинени от неблагоприятно климатично събитие, което може да бъде приравнено на природно бедствие, се намалява с 50 %, освен ако помощта се предоставя на бенефициери, които са сключили застраховка, покриваща минимум 50 % от тяхното средногодишно производство или свързаните с производството им доходи и статистически най-честите климатични рискове в съответната държава членка или регион, за които се осигурява застрахователното покритие, ако помощта е предназначена да компенсира земеделските производители за щети, причинени от климатично събитие, което се счита за природно бедствие (в случая суша) и не е сред статистически най-честите климатични рискове в съответната държава членка (в случая Кралство Белгия)?
Прилага ли се предвиденото в този член 25 намаление, ако помощта е предназначена да компенсира земеделските производители за щети, причинени от климатично събитие, което се счита за природно бедствие (в случая суша) и не е сред климатичните рискове, за които съществува налично в съответната държава членка (в случая Кралство Белгия) застрахователно покритие, въпреки че съществуват застраховки, покриващи други, статистически по-често срещани климатични рискове (в случая градушка), които земеделският стопанин, бенефициер на помощта, е могъл да сключи?
Допуска ли същият член съответната държава членка да не намали помощта, предназначена за компенсиране на земеделските стопани за щети, причинени от климатично събитие, което се счита за природно бедствие, когато бенефициерът на помощта докаже, че видът на стопанството му (в случая постоянни и временни ливади, както и тревните площи, предназначени за изхранване на добитък, а не за култури) не може да бъде застрахован в съответната държава членка (в случая Кралство Белгия) срещу статистически най-често срещаните климатични рискове поне до 50 % от средното годишно производство или от свързаните с производството на неговото стопанство доходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/25: Eneco Wind Belgium, Заключение от 21 май 2026 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 2 от [Регламент 2022/2577] да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да гарантират, че на изграждането и експлоатацията на централи и инсталации за производството на енергия от възобновяеми източници и на свързаното с тях развитие на мрежовата инфраструктура се дава приоритет единствено при преценката на правните интереси, посочена в параграф 1 от [този член], т.е. при преценката на правните интереси за целите на член 6, параграф 4 и член 16, параграф 1, буква в) от [Директива 92/43], член 4, параграф 7 от [Директива 2000/60] и член 9, параграф 1, буква а) от [Директива 2009/147], или това задължение се отнася до всяка преценка на правните интереси, извършена от органа, компетентен за издаването на разрешения, включително когато конкурентният интерес не попада в обхвата на [посочените директиви] (в случая опазването на ландшафта и наследството)?
2) Трябва ли изразът „проекти, които са признати за проекти от по-висш обществен интерес“, съдържащ се в член 3, параграф 2, първо изречение от същия регламент, да се тълкува в смисъл, че изисква специално, общо или индивидуално признаване на „по-висшия обществен интерес“ на даден проект от държавите членки, или следва да се разбира като отнасящ се до обстоятелството, че презумпцията, установена в член 3, параграф 1 от същия регламент, не е оборена, или дори че проектът не е изключен от обхвата на тази презумпция, както това се позволява от член 3, параграф 1 in fine?
3) Трябва ли предвиденото в посочения по-горе член 3, параграф 2 задължение да се гарантира, най-малко за проектите, които са признати за проекти от по-висш обществен интерес, че когато се извършва преценка на правните интереси в отделните случаи, при планирането и в процеса на издаване на разрешения се дава „приоритет“ на изграждането и експлоатацията на централи и инсталации за производството на енергия от възобновяеми източници и на свързаното с тях развитие на мрежовата инфраструктура, да се тълкува в смисъл, че установява абсолютен приоритет за такива проекти — без да се засяга съдържащото се в същия параграф екологично условие за защита на видовете — или трябва да се разбира като принципен приоритет, от който държавите членки могат да се отклонят, посочвайки конкретни мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-459/24: Svenska Bankföreningen/Комисия, Заключение от 21 май 2026 г.
Неправилно определяне на целта на риска данък и съответно неправилно прилагане на критерия за селективност по член 107 ДФЕС
Неправилна преценка относно липсата на сериозни затруднения, които да задължат Комисията да открие официална разследваща процедура по член 108 ДФЕС
Неправилна преценка относно определянето на референтната система и наличието на дерогация от нея при анализа на селективността
Нарушение на задължението за мотивиране чрез непълно или неправилно разглеждане на доводите, изложени от жалбоподателя пред Общия съд
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-730/23: Полша/Германия (Transfert de déchets), Заключение от 21 май 2026 г.
Нарушение на задължението за обратно вземане на незаконно превозените отпадъци
Нарушение на задължението за третиране на отпадъците като отпадъци, изброени в приложение IV към Регламент № 1013/2006
Нарушение на задължението за лоялно сътрудничество
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/25: SEB banka, Заключение от 21 май 2026 г.
1) Трябва ли член 127, параграф 4 от [ДФЕС] и член 4 от Решение [98/415] да се тълкуват в смисъл, че установеното в тези разпоредби задължение властите на съответната държава членка да провеждат консултации с [ЕЦБ] на подходящ етап се счита за изпълнено, когато националният парламент приеме закон преди да е получил становището на [ЕЦБ], но съществува процедура, в рамките на която този закон може да бъде разгледан повторно в парламента преди обнародването и влизането му в сила?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли да се счита, че нарушението на член 127, параграф 4 от [ДФЕС] и на член 4 от Решение [98/415] съставлява съществено процесуално нарушение, което води до неприложимост на разпоредбите от националното право, приети в противоречие с правото на Съюза?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли принципите на предимство на правото на Съюза и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че [Latvijas Republikas] Satversmes tiesa (Конституционен съд) може да допусне в постановеното от него решение запазване на правните последици на спорните разпоредби за периода на тяхното действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/24: Utiledulci, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Трябва ли член 16, параграф 3 от Регламент 2015/1589 да се тълкува в смисъл, че задължава компетентните национални органи и националните юрисдикции да оставят без приложение национални разпоредби, които позволяват спиране на изпълнително производство за събиране на публични вземания, насочено към възстановяване на неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, когато бенефициерът на помощта предостави обезпечение като банкова гаранция, поръчителство, застрахователна полица, запор/възбрана, договорна ипотека или друго средство, което може да обезпечи вземанията на взискателя, и дори по искане на този бенефициер, да бъде освободен от задължението за предоставяне на такава гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.