Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1.
a) Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?
При отрицателен отговор:
б) Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?
2) Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към Регламент № 549/2013 винаги когато е изпълнен дори само „50-процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от това приложение, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от разглежданото приложение?
3) При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към Регламент № 549/2013, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от разглежданото приложение?
4. a)
За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към Регламент № 549/2013 всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?
При утвърдителен отговор:
б) Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?
5) Трябва ли член 1, точка 1, трето изречение, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по първо изречение от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към Регламент № 549/2013, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от това приложение трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от разглежданото приложение?
6. a)
Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към Регламент № 549/2013 само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?
При утвърдителен отговор на последния въпрос:
б) Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?
в) Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към Регламент № 549/2013 само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от това приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли от член 7 от Регламент № 2988/95 във връзка с член 56, първа алинея и член 54, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, както и с член 35, параграф 6 от Делегиран регламент № 640/2014, основание с директен ефект, за да се изиска от представителите на юридическо лице бенефициер, които умишлено са представили невярна информация с цел получаване чрез измама на помощ, финансирана от ЕЗФРСР, да възстановят получената чрез измама помощ?
При обстоятелства като тези по главното производство, при които финансирана от ЕЗФРСР помощ е определена чрез измама и изплатена на дружество с ограничена отговорност (естонско дружество), може ли за бенефициери по смисъла на член 54, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 и член 35, параграф 6 от Делегиран регламент № 640/2014 да се считат и представителите на дружеството бенефициер, които са извършили измамата и освен това към момента на получаване на помощта чрез измама са действителните ползващи се лица от това дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
С оглед на дерогацията, предвидена в член 90, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО, трябва ли член 90, параграф 1 от тази директива, разглеждан във връзка с принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и ефективност, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда преклузивен срок за подаването на искане за възстановяване на ДДС вследствие на намаляване на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, а ако това не е така, от кой момент трябва да започне да тече този срок, при положение че липсва специална национална правна уредба в това отношение?
Трябва ли член 90, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждани във връзка с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специална национална правна уредба тези разпоредби не допускат изискване на данъчната администрация, с което намаляването на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, се поставя в зависимост от условието това лице предварително да коригира първоначалната фактура и предварително да съобщи на длъжника си, доколкото той е данъчнозадължено лице, своето намерение да анулира ДДС?
Трябва ли член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че евентуалното право на намаляване на данъчната основа на ДДС при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, дава право на възстановяване на платения от него ДДС, заедно с лихви за забава, и ако това е така, от кой момент може да се претендира това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са последиците за производството пред Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да определи разноските на страните по главното производство след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските на участниците, които са представили становища пред Съда във връзка с преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Може ли да се счита за недопустима дерогация, обхваната от разпоредбата на член 15 от [Регламент № 261/2004], включването в договора за въздушен превоз на клауза като [спорната], приемайки, че същата ограничава задълженията на превозвача, като не допуска възможността правото на пътниците на обезщетение за отмяна на полета да бъде удовлетворено чрез прехвърляне на вземането?
Може ли член 7, параграф 1 във връзка с [член] 5, параграф 1, буква в) и [член] 5, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че изплащането на предвиденото обезщетение за отмяна на полета, дължимо от опериращия въздушен превозвач, представлява задължение, наложено с този регламент, независимо от наличието на договор за превоз с пътника и от виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на въздушния превозвач?
[При условията на евентуалност, ако бъде прието, че спорната клауза не представлява недопустима дерогация по смисъла на член 15 от Регламент № 261/2004 или че правото на обезщетение има договорен характер,] трябва ли член 6, параграф 1 и [член 7], параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че националният съд, който разглежда иск за обезщетение за отмяна на полет по член 7, параграф 1 от [Регламент № 261/2004], трябва да упражни служебен контрол за евентуалния неравноправен характер на клауза, включена в договор за превоз, която не позволява на пътника да прехвърли своите права, когато този иск е предявен от цесионера, който, за разлика от цедента, няма качеството на потребител?
Ако трябва да бъде извършен служебен контрол, може ли да бъде пропуснато задължението да се информира потребителят и да се установи дали същият се позовава на неравноправния характер на клаузата или се съгласява със съответната клауза, с оглед на конклудентното действие, изразяващо се в прехвърляне на вземането в разрез с евентуално неравноправната клауза, която не допуска прехвърляне на вземането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са критериите за определяне на дадена мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, особено по отношение на наличието на селективно предимство и оценката на „нормални пазарни условия“?
Какво е значението на селективния характер на предимството и по какъв начин се определя референтната рамка при помощ, предоставена на предприятия в определени териториални единици?
При какви условия възстановяването на предоставена държавна помощ следва да се счита за допустимо, включително в случаите на изключителни обстоятелства като природни бедствия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са изискванията за квалифициране на дадена мярка като "държавна помощ" по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, включително относно предоставянето на избирателно предимство и оценката по принципа на частния инвеститор?
При какви условия една държавна мярка, предоставяща предимство само на предприятия, разположени в определени райони, се счита за избирателна и каква е приложимата референтна рамка при тази оценка?
Могат ли обстоятелства като предоставяне на помощ при природни бедствия или липса на избирателен характер да представляват изключителни основания, които да изключат или възпрепятстват възстановяването на незаконно предоставена държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушени ли са съществени процесуални изисквания от страна на апелативния състав на EUIPO?
Следва ли при липса на ясно правило в Регламент № 6/2002 относно срока за предявяване на приоритет, произтичащ от международна патентна заявка, подадена съгласно ДПК, апелативният състав на EUIPO да приложи член 4, раздел C, параграф 1 от Парижката конвенция за определяне на този срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Компетентен ли е Съдът да преценява законосъобразността на актове на национални съдилища в рамките на жалба за отмяна?
Допустима ли е жалба срещу акт на национален съд пред Съда съгласно приложимите разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какви са изискванията към съдържанието на искането за допускане на обжалване, за да се приеме, че жалбата повдига съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Могат ли общи твърдения, без конкретни и ясни аргументи, да обосноват необходимостта от допускане на обжалване поради значим въпрос за правото на Европейския съюз?
Възможно ли е оспорването на фактическите констатации или твърденията за изопачаване на фактите да се приеме като основание за допускане на обжалване относно единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.