Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съвместим ли е [Регламент № 1831/2003], и по-специално член 3, параграф 1, буква а), член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 10, параграф 1, буква а) и параграфи 2 и 5 от посочения регламент, които без оглед на обстоятелствата в конкретния случай налагат обща забрана за пускане на пазара, използване и преработка на фуражни добавки, в случай че липсва разрешително за това, с принципа на пропорционалност, уреден в член 52, параграф 1 от [Хартата], като се имат предвид свободата на стопанската инициатива, защитена от член 16 от Хартата и правото на собственост съгласно член 17, параграф 1 от нея?
В случай че Съдът отговори утвърдително на първия преюдициален въпрос, от което следва, че [Регламент № 1831/2003], и по-специално член 3, параграф 1, буква а), член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 10, параграф 1, буква а) и параграфи 2 и 5 от посочения регламент, биха намерили приложение без ограничения: използваният от жалбоподателя като фуражна добавка екстракт, който според продуктовата спецификация на поддоставчика е произведен от семки и кори на грейпфрут и в същата е посочен като екстракт от семки на грейпфрут (по-точно екстракт S от семки на грейпфрут), представлява ли посоченото в член 2, [параграф] 3 от [Регламент за изпълнение 2021/758] във връзка с част 1, глава I.A от приложение I към същия регламент, вещество (при всички случаи и) „екстракт от грейпфрут CoE 140“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушени ли са задълженията на Ирландия за транспониране и съобщаване на мерките за транспониране на Директива (ЕС) 2018/1808 в предвидения срок?
Следва ли на Ирландия да бъде наложена еднократна сума и/или периодична имуществена санкция поради продължаващо неизпълнение на задълженията по член 2 от Директива 2018/1808 и член 260, параграф 3 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли Регламент [Дъблин III] с оглед на съображения 3, 32 и 39 от този регламент във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от [Хартата] да се тълкува и прилага в смисъл, че принципът на взаимно доверие между държавите [членки] е неделим, така че тежките и системни нарушения на правото на Съюза, извършени от евентуално компетентната държава членка преди прехвърлянето спрямо граждани на трета държава, които (все още) не са върнати в държавата членка, компетентна да разгледа молбата им за убежище съгласно [този регламент], напълно изключват прехвърлянето в тази държава членка?
2) При отрицателен отговор на [първия] въпрос: трябва ли член 3, параграф 2 от Регламент [Дъблин III] във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че ако евентуално компетентната държава членка извършва тежки и системни нарушения на правото на Съюза, извършващата прехвърлянето държава членка не може в рамките на [този регламент] да приеме автоматично принципа на взаимно доверие между държавите [членки], а трябва да отстрани всички съмнения относно това, че след прехвърлянето му кандидатът няма да се окаже в положение, което противоречи на член 4 от [Хартата], съответно трябва да докаже, че това няма да се случи?
3) Какви доказателства може да използва кандидатът в подкрепа на доводите си, че член 3, параграф 2 от Регламент [Дъблин III] не допуска прехвърлянето му, и какъв стандарт относно доказателствата трябва да се приложи
С оглед на позоваването в съображенията от [този регламент] на достиженията на правото на Съюза има ли извършващата прехвърлянето държава членка задължение за сътрудничество и/или проверка, съответно трябва ли при тежки и системни нарушения на основни права спрямо граждани на трета държава да бъдат получени индивидуални гаранции от компетентната държава членка, че основните права на кандидата ще бъдат спазени след прехвърлянето му
Различен ли ще е отговорът на този въпрос, ако кандидатът се нуждае от доказателства, доколкото не може да подкрепи с документи своите съгласувани и подробни декларации, при положение че това не може да се очаква с оглед на естеството на декларациите?
4) Различен ли ще е отговорът [на третия въпрос], ако кандидатът докаже, че подаването на жалба по административен ред до органите и/или използването на средства за правна защита в компетентната държава членка е невъзможно и/или неефективно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли изразът „Правната сила на електронния подпис като доказателство.“, съдържащ се в разпоредбата на чл. 25, параграф 1 от Регламент [№ 910/2014], да се тълкува в смисъл, че разпоредбата задължава съдилищата на страните—членки да приемат, че щом са налице или не се спорят предпоставките на чл. 3, [точки] 10, 11 и 12 от този Регламент, то наличието и соченото авторство на такъв подпис трябва apriori да се приемат като несъмнени и безспорно установени, и трябва ли да се тълкува в смисъл, че щом са налице предпоставките на тези разпоредби, съдилищата на страните—членки са длъжни да признаят, че е налице доказателствена стойност/сила на квалифицирания електронен подпис, равнозначна на доказателствената стойност/сила на саморъчния подпис единствено в рамките, които съответният национален правен режим предвижда за този саморъчен подпис?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допуска ли член 7 от Директива 93/13 в изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен титул, издаден в заповедно производство, в което е извършена проверка за наличие на неравноправни клаузи, да се извършва нова служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи?
При утвърдителен отговор, допуска ли член 7 от Директива 93/13 от взискателя да се иска необходимата допълнителна информация относно произхода на размера на вземането, включително главницата и евентуално лихвите, договорните неустойки и другите суми, за целите на извършването на служебна проверка за евентуална неравноправност на съответните клаузи
Допуска ли член 7 от Директива 93/13 национална правна уредба, която не предвижда възможността въпросните допълнителни документи да се изискват в изпълнителното производство?
Противоречи ли на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз национално процесуално законодателство, което не допуска или не предвижда в изпълнителното производство, образувано въз основа на издаден в заповедно производство изпълнителен титул, да се извърши повторна служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи, ако се прецени, че е възможно такива клаузи да съществуват поради неправилност или непълнота на проверката за неравноправност, извършена в предходното производство, в което е издаден този изпълнителен титул?
При утвърдителен отговор, трябва ли да се счита, че възможността на съда да иска от взискателя необходимите документи за установяване на договорните условия, формиращи размера на вземането, за да извърши проверка за евентуално наличие на неравноправни клаузи, е в съответствие с принципа на ефективност на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 138, параграф 1 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в духа на решение на Съда на Европейския съюз от 9 декември 2021 г., Kemwater ProChemie (C 154/20, EU:C:2021:989), в смисъл, че прилагането на правото на освобождаване от [ДДС] при доставка на стоки до друга държава — членка на Съюза, трябва да бъде отказано, без да е необходимо данъчната администрация да доказва, че доставчикът на стоките е участвал в измама с ДДС, когато доставчикът не е доказал, че стоките са доставени на посочения в данъчните документи конкретен получател в другата държава членка, имащ качеството данъчнозадължено лице, въпреки че с оглед на фактическите обстоятелства и на информацията, предоставена от данъчнозадълженото лице, са налице необходимите данни, за да се провери, че действителният получател в другата държава членка е имал такова качество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какво е съдържанието на понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и какви са изискванията за неговата допустимост?
Налице ли е пряк и съществуващ интерес от изхода на делото при положение, че кандидатът за встъпване не е акционер, кредитор или участник в производството, довело до оспорваното решение?
Доказал ли е ANONOS необходимия интерес от изхода на делото, за да бъде допусната молбата му за встъпване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1.
a) Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?
При отрицателен отговор:
б) Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?
2) Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към Регламент № 549/2013 винаги когато е изпълнен дори само „50-процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от това приложение, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от разглежданото приложение?
3) При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към Регламент № 549/2013, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от разглежданото приложение?
4. a)
За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към Регламент № 549/2013 всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?
При утвърдителен отговор:
б) Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?
5) Трябва ли член 1, точка 1, трето изречение, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по първо изречение от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към Регламент № 549/2013, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от това приложение трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от разглежданото приложение?
6. a)
Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към Регламент № 549/2013 само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?
При утвърдителен отговор на последния въпрос:
б) Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?
в) Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към Регламент № 549/2013 само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от това приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли от член 7 от Регламент № 2988/95 във връзка с член 56, първа алинея и член 54, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, както и с член 35, параграф 6 от Делегиран регламент № 640/2014, основание с директен ефект, за да се изиска от представителите на юридическо лице бенефициер, които умишлено са представили невярна информация с цел получаване чрез измама на помощ, финансирана от ЕЗФРСР, да възстановят получената чрез измама помощ?
При обстоятелства като тези по главното производство, при които финансирана от ЕЗФРСР помощ е определена чрез измама и изплатена на дружество с ограничена отговорност (естонско дружество), може ли за бенефициери по смисъла на член 54, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 и член 35, параграф 6 от Делегиран регламент № 640/2014 да се считат и представителите на дружеството бенефициер, които са извършили измамата и освен това към момента на получаване на помощта чрез измама са действителните ползващи се лица от това дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.