всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

1) В светлината на системата за ДДС, основана на Директивата за ДДС, по-специално с оглед на член 9 и член 193 във връзка с член 199, параграф 1, буква ж), допустима ли е норма от националното право като член 18 от Закона за ДДС, която въвежда изключения от общите принципи в правната уредба на ДДС, преди всичко във връзка с правните субекти, които са задължени да изчисляват и събират данъци, като създава правната фигура на лице — платец на данъка, т.е. на правен субект, който е задължен да изчислява размера на данъка вместо данъчнозадълженото лице, да го събира от данъчнозадълженото лице и да го внася своевременно в данъчния орган?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) В светлината на принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, допустима ли е разпоредба от националното право като тази на член 18 от Закона за ДДС, според която по-специално данъците върху доставки на недвижими имоти по пътя на принудителното изпълнение за стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, се изчисляват, събират и внасят от натоварения с извършаването на мерки по принудително изпълнение съдебен изпълнител, който като лице — платец на данъка, отговаря за неизпълнение на това задължение?
б) Допустима ли е, с оглед на членове 206, 250 и 252 от Директивата за ДДС и на произтичащия от нея принцип на неутралитет, разпоредба от националното право като член 18 от Закона за ДДС, която задължава посоченото в тази разпоредба лице — платец на данъка, да изчислява, събира и внася ДДС върху извършени по пътя на принудителното изпълнение доставки на стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, и то в рамките на важащия за данъчнозадълженото лице данъчен период в размер на сумата, която се получава като цената, получена от продажбата на стоката, намалена с ДДС, се умножи по съответната данъчна ставка, без от тази сума да се приспада сумата на данъка, платен по получени доставки от данъчнозадълженото лице от началото на данъчния период до датата на събиране на данъка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли понятието „работник“ по смисъла на член 7 от Директива 2003/88/ЕО и на член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че обхваща лице, прието в център за подпомагане чрез работа като разглеждания в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Могат ли държавите членки да признаят по-широко изключително право на притежател[ите] на правата, като предвидят, че публичното разгласяване обхваща и други действия, освен посочените в член 3, параграф 2 от Директива [2001/29]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Допуска ли член 53, параграф 1, буква а) от Директива 2004/18/ЕО за възлагането на предоставянето на услуги от интелектуален характер — по обучение и консултиране, сред коефициентите, съставящи критерия за възлагане на офертите в процедура по обществена поръчка, да се предвиди коефициент, по който се оценяват екипите, конкретно предложени от предприятията за изпълнение на поръчката, който отчита съответните състави, доказания опит и анализа на биографиите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

Невъзстановяване на неправомерните държавни помощи, обявени за несъвместими с вътрешния пазар с член 2, параграф 1 от Решение 2013/435/ЕС
Неотмяна в определените срокове на всички плащания на помощите, посочени в член 2, параграф 1 от Решение 2013/435/ЕС
Неуведомяване на Европейската комисия в предвидения срок за мерките, взети за съобразяване с Решение 2013/435/ЕС

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

Нарушение на член 101 ДФЕС, правилата за събиране на доказателства, принципите на презумпцията за невиновност и правна сигурност, както и изискването за мотивиране, доколкото Общият съд е приел, че жалбоподателят е участвал в нарушението след срещата на 11 и 12 май 2004 г., до 28 април 2005 г.
Нарушение на принципа на равно третиране, изопачаване на писмените доказателства и липса на мотиви, доколкото Общият съд не е приел за доказано оттеглянето на жалбоподателя от картела след срещата на 11 и 12 май 2004 г., но е приел за доказано оттеглянето на Repsol след срещата на 3 и 4 август 2004 г.
Нарушение на член 101 ДФЕС, на принципите на презумпцията за невиновност, правна сигурност и равно третиране, както и на изискването за мотивиране, доколкото Общият съд е приел, че жалбоподателят не е прекъснал участието си в нарушението между 26 май 2000 г. и 26 юни 2001 г.
Нарушение на принципите на ефективна съдебна защита и индивидуализиране на наказанието, както и на изискването за мотивиране, доколкото Общият съд е отхвърлил, без да го разгледа в рамките на третото основание, твърденията за необсъждане на доказателствата за конкурентно поведение на жалбоподателя.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Допустимо ли е Комисията да приложи разпоредбите на Директива 2009/73/ЕО вместо разпоредбите на Директива 2003/55/ЕО при приемане на решение за оттегляне на национално решение за освобождаване, когато производството е започнало при действието на по-ранната директива, но не е приключило към датата на влизане в сила на новата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Важи ли изискването за равно третиране по член 4 от Регламент [№ 883/2004] — с изключение на забраната за прехвърляне на обезщетения в друга държава по член 70, параграф 4 от [този регламент] — и за специалните парични обезщетения без плащане на вноски по смисъла на член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент [№ 883/2004]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: допустими ли са — и евентуално в какъв обхват — ограниченията на изискването за равно третиране по член 4 от Регламент [№ 883/2004], които са въведени с разпоредби на националното законодателство за транспониране на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 и които във всички случаи изключват достъпа до такива обезщетения, когато гражданинът на Съюза има право на пребиваване в другата държава членка само на основание на обстоятелството, че търси работа?
3) Съвместима ли е с член 45, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 18 ДФЕС национална разпоредба, съгласно която гражданите на Съюза, които могат да упражняват правото си на свободно движение като търсещи работа лица, във всички случаи са лишени от определено социално плащане, с което се осигурява жизненият минимум и същевременно се улеснява достъпът до пазара на труда, за периода, през който имат право на пребиваване само за да търсят работа, и то независимо от връзката им с приемащата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 14 от [Регламент № 659/1999], както и членове 9, 11 и 13 от [Регламент № 794/2004] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което във връзка с действия за възстановяване на държавна помощ, произтичащи от решение на Комисията, оповестено на 7 юни 2002 г., предвижда лихвите да се определят въз основа на разпоредбите на глава V от посочения Регламент № 794/2004 (по-специално членове 9 и 11), и следователно, като се прилага лихвен процент въз основа на режим на сложна лихва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 2 от Трета директива да се тълкува в смисъл, че страните по договор за задължителна застраховка на автомобилистите нямат право да се споразумяват за териториално ограничаване на застрахователното покритие на застрахованото лице (да прилагат различна застрахователна премия в зависимост от територията, на която се използва моторното превозно средство — в целия Европейски съюз или само в Република Литва), но във всеки случай, без да се ограничава покритието на пострадалите лица, или с други думи, страните по застрахователния договор да определят, че използването на моторното превозно средство извън Република Литва в друга държава — членка на Европейския съюз, е фактор, който увеличава застрахователния риск, в който случай трябва да се плати допълнителна застрахователна премия?
Следва ли принципите за свободно движение на хора и моторни превозни средства в целия Европейски съюз и общият за Европейския съюз принцип на равенство (недопускане на дискриминация) да се тълкуват в смисъл, че не допускат горепосоченото споразумение между страните по договор за задължителна застраховка на автомобилистите, когато застрахователният риск е свързан с използването на моторното превозно средство на определена територия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form