всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1. Трябва ли член 29, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че установеният в посочения член метод се прилага и когато вносът на стоки и допускането им за свободно обращение на митническата територия на Общността са осъществени като следствие от това, че при транзитната операция тези стоки са били отклонени от митнически надзор, доколкото става въпрос за стоки, подлежащи на облагане с митни сборове и които не са продадени за износ с местоназначение митническата територия на Общността, а за износ извън Общността?
2. Трябва ли изразът „последователно“, съдържащ се в член 30, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, във връзка с правото на добра администрация, прогласено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, наред с принципа за мотивиране на административните актове, да се тълкува в смисъл, че за да се направи извод, че се прилага методът, съдържащ се в член 31, митническата администрация е длъжна във всеки административен акт да изложи причините, поради които при конкретните обстоятелства не могат да бъдат използвани методите за определяне на митническата стойност на стоките, съдържащи се в член 29 или 30?
3. Може ли твърдението на митническата администрация, че не разполага с необходимата информация, да се приеме за достатъчно основание методът по член 30, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс да не бъде приложен, или митническата администрация е задължена да се снабди с тази информация от производителя?
4. Задължена ли е митническата администрация да се аргументира защо при определяне от нейна страна на стойността на сходни стоки в съответствие с член 151, параграф 3 от Регламент № 2454/93 предвидените в член 30, параграф 2, букви в) и г) от Митническия кодекс методи не трябва да се прилагат?
5. Трябва ли решението на митническата администрация да съдържа пълно изложение на наличните данни в Общността по смисъла на член 31 от Митническия кодекс, или тези данни могат да бъдат представени на по-късен етап — в съдебната фаза на производството, с представянето на по-конкретни доказателства в този смисъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Нарушават ли спорната законодателна мярка и последващите актове по прилагането ѝ правилата, съгласно които регулаторните функции на телевизионния пазар следва да се упражняват от независим административен орган (членове 3 и 8 от Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140)?
2) Нарушава ли спорната законодателна мярка и последващите актове по прилагането ѝ разпоредбите (член 7 от Директива 2002/20 и член 6 от Директива 2002/21), които предвиждат предварително провеждане на обществена консултация от страна на независимия национален орган, регулиращ сектора?
3) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 56 ДФЕС, член 9 от Директива 2002/21, членове 3, 5 и 7 от Директива 2002/20 и членове 2 и 4 от Директива 2002/77, както и принципите за недопускане на дискриминация, прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и многостранност на информацията, отмяна на процедурата на т.нар. конкурс за красота (beauty contest), която е била обявена, за да се отстранят последиците от незаконното изключване на оператори от пазара в рамките на системата за разпределение на телевизионни цифрови честоти и за да се позволи достъпът на по-малки оператори, и замяната на тази процедура с друга възмездна конкурсна процедура, предвиждаща за участниците изисквания и задължения, които преди това не са се прилагали по отношение на традиционните оператори (incumbents), вследствие на което конкурентното съревнование се утежнява и става икономически неефективно?
4) Допуска ли правото на Европейския съюз, по-специално член 56 ДФЕС, член 9 от Директива 2002/21, членове 3, 5 и 7 от Директива 2002/20, членове 2 и 4 от Директива 2002/77 и член 258 ДФЕС, както и принципите за недопускане на дискриминация, прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и многостранност на информацията, преструктурирането на Плана за разпределение на честотите, с което се намаляват националните мрежи от 25 на 22 (като за традиционните оператори се запазва същата наличност от мултиплекси), намаляват се обособените позиции от поръчката на 3 мултиплекса, разпределят се честоти в лента VHF‑III с риск от силни интерференции?
5. Съвместима ли е защитата на разработения от Съда принцип на защита на оправданите правни очаквания с отмяната на процедурата, наричана „конкурс за красота“ (beauty contest), която не позволява на въззивниците, допуснати до безвъзмездната процедура, да спечелят някои от обособените позиции, предмет на поръчката?
6) Съвместима ли е правната уредба на Съюза в областта на разпределение на права за използване на честоти (членове 8 и 9 от Директива 2002/21, членове 5 и 7 от Директива 2002/20, членове 2 и 4 от Директива 2002/77) с приемането на разпоредба като съдържащата се в член 3 quinquies от Законодателен декрет № 16 от 2012 г., която не е в съответствие с присъщите на радио-телевизионния пазар характеристики?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

С оглед на разпоредбите на член 191 ДФЕС и член 2 от Директивата за ОВОС съвместимо ли е с правото на Съюза провеждането на процедура за проверка за необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда (и евентуално за извършване на ОВОС) след изграждането на инсталацията, когато разрешението е било отменено от националния съд поради липса на проверка за необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда, доколкото тази проверка е била изключена въз основа на националната правна уредба, която противоречи на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Може ли член 9, параграф 1, буква б) от [Регламент № 207/2009], доколкото изисква наличието на вероятност от объркване, за да може притежателят на марка [на Европейския съюз] да забрани на трето лице използването на знак в търговията без негово съгласие, в предвидените в този член случаи да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи вероятността от объркване, когато години наред поради толерантността на притежателя по-ранната марка [на Европейския съюз] е съществувала съвместно и мирно в две държави — членки на Съюза, със сходни национални марки, като липсата на вероятност от объркване в тези две държави се отнесе към други държави членки или към целия Съюз с оглед на единното третиране, наложено на марката [на Европейския съюз]
2) Възможно ли е в посочената в предходната точка хипотеза да се вземат предвид географските, демографските, икономическите или други характеристики на държавите членки, в които е било налице съвместното съществуване, за да се направи преценка на вероятността от объркване по такъв начин, че липсата на такова объркване в тези държави членки да може да се отнесе към друга държава членка или към целия Съюз
3) Трябва ли в хипотезата на член 9, параграф 1, буква в) от [Регламент № 207/2009] тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че когато в продължение на определен брой години по-ранната марка е съществувала съвместно с оспорвания знак в две държави — членки на Съюза, без възражение на притежателя на по-ранната марка, тази толерантност на притежателя за използването на по-късния знак по-конкретно в тези две държави може да се отнесе към останалата част от територията на Съюза с цел да се определи дали трето лице използва по-късния знак на правилно основание поради единното третиране, наложено за марката [на Европейския съюз]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че целта за ефективно управление на миграционните потоци представлява императивно съображение от общ интерес, което може да обоснове национална мярка, въведена след влизането в сила на това решение в съответната държава членка и предвиждаща задължение за гражданите на трети държави, които не са навършили 16 години, да притежават разрешение за пребиваване, за да влязат и да пребивават в тази държава членка, и при утвърдителен отговор, дали такава мярка е пропорционална на преследваната цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) В съответствие със смисъла и с целта на Директива 2001/23/ЕО ли е нидерландското производство за несъстоятелност в случай на прехвърляне на предприятие в производство по несъстоятелност, когато преди откриване на производство по обявяване в несъстоятелност е проведено под съдебен контрол производство pre-pack, насочено изрично към запазването на (части от) предприятието, и като се има предвид това, в съответствие ли е [и понастоящем] с Директивата член 7:666, параграф 1, буква а) от BW?
2) Приложима ли е Директива 2001/23 в случай, в който назначеният от съда т.нар. бъдещ синдик (beoogd curator) още преди откриването на производство по несъстоятелност се уведомява за състоянието на длъжника и проучва възможностите за евентуално подновяване на дейността на предприятието от трето лице и в същото време подготвя действия, които трябва да се осъществят малко след откриването на производството по несъстоятелност, за да се реализира подновяването на дейността посредством прехвърляне на активи, и чрез които действия предприятието на длъжника или част от него се прехвърля в деня на откриване на производството по несъстоятелност или малко след това, като дейността продължава да се осъществява изцяло или отчасти (почти) без прекъсване?
3) В тази връзка следва ли да се прави разлика в зависимост от това дали основната цел на производството pre-pack е продължаването на дейността на предприятието, или (бъдещият) синдик цели с производството pre-pack и с продажбата на активи под формата на „продължаване на дейността на предприятието“ (going concern) непосредствено след откриване на производство по несъстоятелност предимно постигане на максимален размер на приходите за всички кредитори, или дали в рамките на производството pre-pack преди откриване на производство по несъстоятелност е постигнато съгласие относно прехвърлянето на активи (продължаване на дейността на предприятието), чиято реализация се оформя официално и/или се осъществява след откриване на производство по несъстоятелност
Освен това как следва да се преценява този аспект в случаите, в които се цели както продължаването на дейността на предприятието, така и максимален размер на приходите от прехвърлянето?
4. ) В рамките на производство pre-pack, предхождащо производството по несъстоятелност, следва ли за целите на прилагането на Директива 2001/23/ЕО и на приетите въз основа на нея член 7:662 и сл. от BW моментът на прехвърляне на предприятието да се определя от датата, на която реално е постигнато съгласие за прехвърляне на предприятието, настъпило преди обявяването на несъстоятелността, или от решаващо значение за този момент е датата, на която качеството на лице, стопанисващо предприятието, реално се предава от прехвърлителя на приобретателя на съответното предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Приложими ли са разпоредбите за разпределение на съдебните разноски при оттегляне на иска поради поведение на ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе преюдициално на основание член 267 ДФЕС относно валидността на акт, приет въз основа на отнасящи се до ОВППС разпоредби, като Решение 2014/512/ОВППС на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, стига предмет на преюдициалното запитване да е или проверката за съответствието на това решение с член 40 ДЕС, или проверката за законосъобразността на ограничителните мерки срещу физически или юридически лица?
Невалидни ли са една или повече от следните разпоредби от Решение 2014/512/ОВППС и Регламент (ЕС) № 833/2014, и доколкото Съдът е компетентен, от Решение 2014/512/ОВППС: член 1, параграф 2, букви б), в) и г), параграф 3, членове 4, 4а и 7 и приложение III към Решение 2014/512/ОВППС; членове 3 и 3а, член 4, параграфи 3 и 4, член 5, параграф 2, букви б), в) и г), параграф 3 и член 11 от Регламент (ЕС) № 833/2014 и приложения II и VI към него?
Противоречи ли на принципа на правната сигурност и на принципа nulla poena sine lege certa държава членка да налага наказателноправни санкции съгласно член 8 от Регламент (ЕС) № 833/2014, преди Съдът да изясни достатъчно обхвата на съответното нарушение?
Понятието „финансова помощ“ по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 833/2014 включва ли обработване на плащания от банка или друга финансова институция?
Забранява ли член 5 от Регламент (ЕС) № 833/2014 емитирането или друг вид търговия с глобални депозитарни разписки (ГДР), емитирани на или след 12 септември 2014 г. съгласно договор за депозит с някое от образуванията, включени в списъка в приложение VI, във връзка с акции в някое от тези образувания, които са били емитирани до 12 септември 2014 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Условията, при които следва да се заличи дело от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд.
Компетентността за разрешаване на въпроса за разноските при прекратяване на производството по преюдициално запитване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Приложими ли са предпоставките за редакционна поправка на съдебен акт съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form