всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - трети състав

Съдебен състав – Съд – трети състав

Дело C-553/12: Комисия/DEI, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

Допустимо ли е за установяване на нарушение на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО да се изисква Комисията да докаже конкретна злоупотреба с господстващо положение, към която държавната мярка е подтикнала или е можела да подтикне предприятието?
Необходимо ли е за приложимостта на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО държавната мярка да предоставя или засилва изключителни или специални права на предприятието, или е достатъчно предприятието да е публично?
Изисква ли се за прилагането на теорията за разширяване на господстващо положение Комисията да докаже наличието на монопол, предоставяне на изключителни или специални права на съседен пазар, регулаторни правомощия или вреда за потребителите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-469/13: Tahir, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че условието за легално и непрекъснато пребиваване от пет години в държавата членка по член 4, алинея 1 от [Директива 2003/109] и чието наличие трябва да бъде подкрепено от доказателствен материал при подаването на молбата за [разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС], може да се отнася и за лице, различно от лицето, което подава молбата и което е свързано с него като член на семейството по смисъла на член 2, буква д) от [Директива 2003/109]?
Следва ли член 13, първо изречение от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че сред по-благоприятните условия, при които държавите членки могат да издават постоянни или с безсрочна валидност разрешения за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в [ЕС], е и условието, което позволява да се разпростре като предпоставка за предоставянето на статут на дългосрочно пребиваващ действието на легалното и непрекъснато пребиваване в продължение на пет години в заинтересованата държава по член 4, параграф 1 от същата директива на лицето, което вече е придобило статут на дългосрочно пребиваващ, по отношение на членовете на семейството на същото лице, както са определени в член 2, буква д) от [Директива 2003/109], независимо от продължителността на пребиваването им на територията на държавата членка, в която е подадена молбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-107/14: 3D I, Определение от 17 юли 2014 г.

Приложени ли са изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване, залегнали в член 94 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз, по отношение на фактическата и нормативната рамка на спора, както и на необходимите разяснения за повдигане на преюдициалния въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-107/14: 3D I, Определение от 17 юли 2014 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато не са представени достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст на спора, както и за причините, обосноваващи необходимостта от отговор на преюдициалния въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-141/12: YS и др., Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

Следва ли данните, съдържащи се в докладната записка относно заинтересованото лице и отнасящи се до това лице, да се считат за лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46?
Представлява ли съдържащият се в докладната записка правен анализ лични данни по смисъла на споменатата разпоредба?
В случай че описаните по-горе данни представляват лични данни, следва ли администраторът или съответният държавен орган да предостави достъп до тези лични данни на основание на член 12 от Директива 95/46 и на член 8, параграф 2 от Хартата?
Може ли във връзка с това заинтересованото лице също така да се позове пряко на член 41, параграф 2, буква б) от Хартата и ако това е така, следва ли съдържащата се в него формулировка „като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността“ на процеса на вземане на решение, да се тълкува в смисъл, че поради тази причина може да бъде отказан достъп до докладната записка?
В случай че заинтересованото лице подаде молба за достъп до докладната записка, администраторът или съответният държавен орган следва ли да предостави на разположение на това лице копие на този документ, за да удовлетвори правото му на достъп?
Трябва ли член 12, буква a), второ тире от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съществува право да се получи копие от документите, в които са обработени лични данни, или е достатъчно да се предостави пълна справка в разбираема форма за личните данни, които се обработват във въпросните документи?
Следва ли изразът „право на достъп“ в член 8, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съществува право да се получи копие от документите, в които са обработени лични данни, или е достатъчно да се предостави пълна справка в разбираема форма за личните данни, които се обработват във въпросните документи по смисъла на член 12, буква а), второ тире от Директива 95/46?
Отнася ли се член 41, параграф 2, буква б) от Хартата и за държавите — членки на Европейския съюз, когато те прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?
Доколкото като последица от предоставянето на достъп до „докладните записки“ в същите вече не се излагат съображенията, поради които се предлага определено решение, а това е неблагоприятно от гледна точка на безпрепятствения вътрешноведомствен обмен на становища и правилното протичане на процеса по вземане на решения, обосновава ли тази последица легитимен интерес от поверителност по смисъла на член 41, параграф 2, буква б) от Хартата?
Може ли съдържащите се в „докладните записки“ правни анализи да се разглеждат като лични данни по смисъла на член 2, буква a) от Директива 95/46?
Защитата на правата и свободите на други лица по смисъла на член 13, параграф 1, буква ж) от Директива 95/46 обхваща ли и интереса от безпрепятствен вътрешноведомствен обмен на становища
При отрицателен отговор на този въпрос, може ли тогава да се приеме, че посоченият интерес попада в хипотезата на член 13, параграф 1, буква г) или е) от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-22/13: Mascolo и др., Заключение от 17 юли 2014 г.

1) Представлява ли правната уредба в училищния сектор, така както е описана, еквивалентна мярка по смисъла на клауза 5 от Директива [1999/70]?
2) Кога трябва да се приеме, че дадено трудово правоотношение е в „държавния“ сектор по смисъла на клауза 5 от Директива [1999/70], и по-специално че става дума за „специфични сектори и/или категории работници“, което следователно може да обоснове последици, които са различни от тези при трудовите правоотношения в частния сектор?
3) Като се имат предвид уточненията, направени в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО [...] и в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54/ЕО [...], включват ли се последиците от незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение в понятието „условия за наемане на работа“ по клауза 4 от Директива [1999/70]
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, оправдана ли е с оглед на клауза 4 разликата между обичайно предвидените от националното право последици от незаконосъобразното прекратяване на срочно трудово правоотношение и на трудово правоотношение за неопределено време?
4) По силата на принципа на лоялно сътрудничество, забранено ли е държава членка в рамките на производство по преюдициално запитване за тълкуване да опише на Съда [...] национална правна уредба, която умишлено не отговаря на действителността, и длъжен ли е съдията, при липсата на каквото и да е друго тълкуване на националното право, което да отговаря и на произтичащите от принадлежността към Европейския съюз задължения, да тълкува, ако е възможно, националното право в съответствие с даденото от държавата тълкуване?
5) Включва ли се посочването на случаите, при които срочният трудов договор може да се преобразува в трудов договор за неопределено време, в предвидените в Директива [91/533] и по-специално в член 2, параграф 1 и параграф 2, буква д) условия, приложими по отношение на трудов договор или трудово правоотношение?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, противоречи ли на член 8, параграф 1 от Директива [91/533] и на целите, посочени в Директива [91/533], по-специално в съображение 2 от нея, изменение с обратно действие на правната уредба, което не гарантира на работниците или служителите възможността да се ползват от правата си по тази директива, тоест не гарантира спазването на посочените в документа за назначаване условия на труд?
7) Трябва ли общите принципи на действащото право [на Съюза] относно правната сигурност, защитата на оправданите правни очаквания, равните процесуални възможности, ефективната съдебна защита, правото на независим съд, и по-общо на справедлив процес — гарантирани от [член 6 ДЕС] във връзка с член 6 от [Европейската] конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и с член 46, член 47 и член 52, параграф 3 от [Хартата] — да се тълкуват в смисъл, че не допускат, в приложното поле на Директива [1999/70], италианската държава, след значителен период от време (три години и шест месеца), да приеме законова разпоредба като член 9 от Декрет-закон № 70 от 13 май 2011 г., преобразуван в Закон № 106 от 12 юли 2011 г., с който член 10 от Законодателен декрет [№ 368/2001] е допълнен с параграф 4 bis, променящ последиците от висящите производства и причиняващ пряка вреда на работниците в полза на работодателя (държавата), и премахващ предвидената в националната правна уредба възможност за санкциониране на представляващото злоупотреба използване на срочни трудови договори?
1) Следва ли клауза 5, точка 1, от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на член 4, параграф 1, последно изречение и параграф 11 от Закон [№ 124/1999], който урежда заместванията за срок от една година за длъжностите, „които са действително свободни и незаети към 31 декември“, и предвижда, че заемането на длъжностите се извършва чрез замествания за срок от една година „в очакване на приключването на конкурсните процедури за назначаването на преподаватели на постоянна длъжност“, тъй като тази разпоредба позволява да се използват срочни трудови договори, без да се посочва точен срок за приключването на конкурсите, и не предвижда право на обезщетение?
2) Представляват ли организационните нужди на описаната по-горе италианска училищна система обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1 от [Рамковото споразумение], благодарение на които италианската правна уредба — която не предвижда право на обезщетение при наемането на училищен персонал на срочни договори, става съвместима с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/13: Honda Giken Kogyo Kabushiki Kaisha, Определение от 17 юли 2014 г.

Обхваща ли правото на притежателя на марка възможността да се противопостави на първото пускане в търговската мрежа в ЕИП или Съюза на продукти, обозначени с тази марка, когато тези продукти са произведени или първоначално пуснати на пазара в трета държава, без негово съгласие, независимо от евентуалния икономически ефект върху цените и конкуренцията?
Могат ли разпоредбите на членове 101 и 102 ДФЕС или международни споразумения като ГАТТ 1994 и ТРИПС да влияят върху приложението на правилата за изчерпване на правото върху марка съгласно правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-535/13: Honda Giken Kogyo Kabushiki Kaisha, Определение от 17 юли 2014 г.

С какъв обхват следва да се тълкуват разпоредбите на член 7 от Директива 89/104 и член 13 от Регламент 40/94 относно правото на притежателя на търговска марка да възпрепятства паралелен внос на стоки, пуснати за първи път на пазара в трета държава, особено в светлината на правилата на конкуренцията на ЕС и международните споразумения като Споразумението GATT и Споразумението TRIPS?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-421/13: Apple, Съдебно решение от 10 юли 2014 г.

Следва ли член 2 от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че възможността за закрила на „опаковката [на стока]“ включва също и възможността за закрила на външния вид, в който се предоставя дадена услуга?
Следва ли член 2 и член 3, параграф 1 от Директива 2008/95 да се тълкуват в смисъл, че знак, представящ външния вид, в който се предоставя дадена услуга, може да бъде регистриран като марка?
Следва ли член 2 от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че изискването за графично представяне е изпълнено със самото представяне на рисунка, или е необходимо да се представи в допълнение и описание на външния вид или данни за абсолютните размери в дадени мерни единици или за относителните размери с данни за пропорциите?
Следва ли член 2 от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че обхватът на закрилата, предоставяна с марката за услуги в рамките на търговията на дребно с услуги, се разпростира и по отношение на произвежданите от самия търговец на дребно стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-421/12: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 10 юли 2014 г.

Съвместимо ли е с Директива 2005/29/ЕО изключването на лицата, упражняващи свободна професия, зъболекарите и кинезитерапевтите от приложното поле на националното законодателство, транспониращо тази директива?
Допустимо ли е национално законодателство да предвижда по-ограничителни правила относно начина на обявяване на намаления на цените от тези, установени с Директива 2005/29/ЕО?
Могат ли държавите членки да запазят или въведат национални разпоредби, които ограничават или забраняват определени форми на амбулантни продажби, след пълната хармонизация, въведена с Директива 2005/29/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 19495969798334 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form