Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-420/13: Netto Marken-Discount, Съдебно решение от 10 юли 2014 г.
Могат ли доставките на икономически оператор, състоящи се от групиране на услуги с цел да се позволи на потребителя да ги сравни и получи по удобен за него начин, да попадат в обхвата на понятието „услуги“ по член 2 от Директива 2008/95/ЕО?
Изисква ли Директива 2008/95 заявка за регистрация на марка за услуга за групиране на услуги да бъде формулирана достатъчно ясно и точно, за да позволява на компетентните органи и на другите икономически оператори да установят какви са услугите, които заявителят възнамерява да групира?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/13: Da Silva, Съдебно решение от 3 юли 2014 г.
Противоречи ли правото на Съюза на национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода за незаконно влизане на гражданин на трета държава, който не е бил подложен на принудителните мерки, предвидени в Директива 2008/115?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/13: flyLAL-Lithuanian Airlines, Заключение от 3 юли 2014 г.
1) Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
3) Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента (изключителна компетентност), длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
4) Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/13: Da Silva, Съдебно решение от 3 юли 2014 г.
Трябва ли член 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури във връзка с връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода в случай на незаконно влизане, установено в момента на самото влизане или непосредствено след това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-217/13: Oberbank и др., Съдебно решение от 19 юни 2014 г.
Допуска ли член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 2008/95 тълкуване на националното право, съгласно което при абстрактните цветни марки (в случая в червено HKS 13), които са заявени за услуги във финансовия сектор, проучването на общественото мнение трябва да установи коригирана степен на разпознаване от минимум 70 %, за да може да се приеме, че марката е придобила отличителен характер в резултат на използването ѝ?
Следва ли член 3, параграф 3, първо изречение от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че датата на заявката за регистрация на марката, а не датата на нейната регистрация, е релевантна дори когато в защита срещу искане за обявяване на марката за недействителна притежателят ѝ твърди, че във всеки случай повече от три години след заявката за регистрация, но още преди регистрацията, марката е придобила отличителен характер в резултат на използването ѝ?
В случай че при посочените по-горе условия е релевантна датата на заявката за регистрация:
Следва ли марката да се обяви за недействителна, когато не е изяснено и вече не може да бъде изяснено дали към датата на заявката за регистрация тя е придобила отличителен характер в резултат на използването ѝ, или марката може да се обяви за недействителна само ако лицето, подало искане в този смисъл, докаже, че към датата на заявката за регистрация марката не е придобила отличителен характер в резултат на използването ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-11/13: Bayer CropScience, Съдебно решение от 19 юни 2014 г.
Трябва ли понятието „продукт“, [съдържащо се] в член 3, параграф 1 и в член 1, точка 8, и понятието „активни вещества“, [съдържащо се] в член 1, точка 3 от Регламент [№ 1610/96], да се тълкуват в смисъл, че в обхвата им попада и антидот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/12: TDC, Съдебно решение от 19 юни 2014 г.
Следва ли понятието за достъп, дефинирано в член 2, буква a) от Директивата [за достъпа], да се тълкува в смисъл, че то включва инсталирането на абонатни кабели между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител
Има ли значение за отговора на въпроса фактът, че максималната дължина на абонатните кабели не надхвърля 30 m?
Инсталирането на абонатен кабел с максимална дължина от 30 m между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител попада ли в обхвата на израза „достъп и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура“, [предвиден] в член 12 от тази директива във връзка с членове 2 и 8 [от нея]?
Обстоятелството, че притежателят на електронната съобщителна мрежа трябва да направи инвестиции, които значително надхвърлят разходите за придобиването на електронната съобщителна мрежа, до която трябва да се осигури достъп, има ли значение за отговора на първия и втория въпрос, [що се отнася до] задължението за достъп под формата на задължение за инсталиране на абонатни кабели между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител?
Има ли значение за отговора на третия въпрос фактът, че [този] притежател има възможност да възстанови разходите си за инсталиране на абонатните кабели посредством наложено задължение за ценови контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/13: Nagy, Определение от 18 юни 2014 г.
Последици от оттегляне на преюдициално запитване върху висящото пред Съда производство
Компетентност относно разпределението на съдебните разноски след оттегляне на запитването
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.