всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съд - трети състав

Съдебен състав – Съд – трети състав

Дело C-121/13: Rechtsanwaltskanzlei CMS Hasche Sigle, Определение от 7 май 2014 г.

Последици от оттегляне на преюдициално запитване върху висящото производство пред Съда на Европейския съюз.
Разпределение на разноските при заличаване на делото поради оттегляне на запитването.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-390/12: Pfleger и др., Съдебно решение от 30 април 2014 г.

Трябва ли да се приеме, че установеният в член 56 ДФЕС и в членове 15—17 от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на пропорционалност не допуска национална правна уредба като релевантните в главното дело разпоредби на членове 3—5, 14 и 21 от GSpG, които предоставят възможност за организиране на хазартни игри с игрални автомати единствено при условие (чието спазване може да бъде осигурено както посредством предвиждането на наказателна отговорност, така и чрез пряко въздействие върху обекта на нарушението) че е издадено предварително разрешение, като е възможно да съществуват само ограничен брой такива разрешения, независимо от обстоятелството, че както е видно, до този момент в нито едно съдебно или административно производство държавата не е доказала, че свързваната с хазарта престъпност и/или пристрастяване в действителност представлява(т) съществен проблем, който може да бъде преодолян не чрез контролирано разрастване на дейностите по организиране на хазартни игри, за които да се издават разрешителни на голям брой отделни организатори на хазартни игри, а единствено чрез съпроводено с умерена реклама контролирано разрастване на дейността на дадено предприятие в монополно положение (съответно на много малък брой предприятия в олигополно положение)?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че установеният в член 56 ДФЕС и членове 15—17 от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на пропорционалност не допуска национална правна уредба като членове 52—54 и 56a от GSpG и член 168 от Strafgesetzbuch, с които в резултат на използваните в закона неопределени понятия се предвижда почти пълна наказуемост, включително за различните категории участници (които евентуално могат да бъдат установени в други държави — членки на Европейския съюз), чието участие е много далечно (като например обикновените продавачи или наемодатели на игрални автомати)?
При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли да се приеме, че демократичните изисквания и изискванията на правовата държава, които очевидно са залегнали в основата на член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и/или изискванията за справедливост и ефективност съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и/или задължението за прозрачност съгласно член 56 ДФЕС, и/или забраната за повторно съдебно преследване и наказване съгласно член 50 от Хартата на основните права не допускат национална правна уредба като разпоредбите на членове 52—54 и 56a от GSpG и член 168 от StGB, чието разграничение при липсата на еднозначна законова уредба е трудно предвидимо и предварително установимо за гражданите, като всеки конкретен случай следва да се изяснява след провеждане на формално производство, свързано с голям разход на ресурси, и при положение че с тези разпоредби се свързват значителни различия по отношение на компетентността (на административните органи или съдилищата), правомощията за въздействие, свързаното с това заклеймяване във всеки отделен случай и процесуалното положение на страните (например разместването на тежестта на доказване)?
При утвърдителен отговор на първите три въпроса, допуска(т) ли член 56 ДФЕС и/или членове 15—17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и/или член 50 от Хартата на основните права предвиждането на санкция за лице, което е страна в посочените в член 2, параграф 1, точка 1 и член 2, параграф 2 от GSpG правоотношения, тясно свързани с даден игрален автомат за хазартни игри, и/или изземването, съответно конфискацията на тези уреди, и/или принудителното затваряне на цялото предприятие на такова лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-580/12: Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, Заключение от 29 април 2014 г.

Нарушение на принципа на равно третиране, като не са взети предвид вътрешните продажби при изчисляване на глобите, наложени на вертикално интегрираните участници в картела, което води до дискриминация спрямо жалбоподателите.
Нарушение на процесуалните правила и на принципите на правото на защита и на равни процесуални възможности чрез приемане на писмо на Европейската комисия, представено извън определения срок.
Нарушение на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок поради прекомерната продължителност на производството пред Общия съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-119/13: eco cosmetics и Raiffeisenbank St. Georgen, Заключение от 9 април 2014 г.

1) Следва ли Регламент […] № 1896/2006 […] да се тълкува в смисъл, че длъжникът може да поиска преглед по съдебен ред на европейската заповед за плащане и в случаите, в които заповедта за плащане не му е връчена или не е редовно връчена
Може ли по-специално в тези случаи да се прилага по аналогия член 20, параграф 1 или член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: в случай че заповедта за плащане не е връчена или не е редовно връчена на длъжника, необходимо ли е той да спазва ограничения във времето, за да поиска преглед
Трябва ли при това да се прилага по-специално разпоредбата на член 20, параграф 3 от Регламент № 1896/2006?
3) По-нататък, в случай че отговорът на първия въпрос е утвърдителен, какви са процесуалноправните последици, в случай че искането за преглед бъде уважено; може ли при това по-специално да се прилага по аналогия член 20, параграф 3 или член 17, параграф 1 от Регламент № 1896/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-3/13: Baltic Agro, Заключение от 3 април 2014 г.

1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] да се тълкува в смисъл, че вносителят и първият независим клиент в Общността следва винаги да бъдат едно и също лице?
2) Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] във връзка с Решение № 2008/577 […] да се тълкува в смисъл, че освобождаването от антидъмпингово мито важи само за такъв първи независим клиент в Общността, който преди декларирането не е препродал стоката, която следва да се декларира?
3) Трябва ли член 66 [от] […] Митнически[я] кодекс […] във връзка с член 251 от Регламент[а] [за прилагане] и другите процесуални разпоредби относно последващите изменения на митническото деклариране да се тълкува в смисъл, че следва да е възможно при поискване декларацията да бъде анулирана и след освобождаването на стоката, когато при вноса на стока в нея е вписан погрешно получателят, и да се коригира вписването на получателя, когато при вписване на правилния получател би могло да се ползва предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 […] освобождаване от мито, или трябва член 220, параграф 2, буква б) от […] Митнически[я] кодекс […] при тези обстоятелства да се тълкува в смисъл, че митническите органи не са оправомощени да предприемат последващо вземане под отчет?
4) В случай че на двете алтернативи на третия въпрос се отговори отрицателно, дали е в съответствие с член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 28, параграф 1 [ДФЕС] и член 31 [ДФЕС], когато член 66 [от] […] Митнически кодекс […] във връзка с член 251 от Регламент[а] [за прилагане] […] и другите процесуални разпоредби относно последващите изменения на митническото деклариране не позволяват след освобождаване на стоката при поискване декларацията да бъде анулирана и да се коригира вписването на получателя, когато при вписването на правилния получател би трябвало да се приложи предвиденото в член 3, параграф 1 от Регламент № 661/2008 на Съвета освобождаване от антидъмпингово мито […]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-438/12: Weber, Съдебно решение от 3 април 2014 г.

Обхваща ли приложното поле на член 27 от Регламент [№ 44/2001] и случаи, при които в единия правен спор две от страните са ответници по иск, предявен срещу тях от трето лице, а в другия правен спор са ищец и ответник
Става ли въпрос в такъв случай за спор „между същите страни“, или различните искания, предявени в едното производство от ищеца срещу двамата ответници, трябва да се разгледат отделно, в резултат на което не може да се приеме, че става въпрос за спор „между същите страни“?
Налице ли е дело „с един и същ предмет“ по смисъла на член 27 от Регламент № 44/2001, когато петитумът и основанието на исковете в двете производства действително са различни, но:
a) за постановяване на решение по двете производства трябва да се разреши един и същи обуславящ въпрос или
б) с евентуален иск в едното производство се иска да се установи правоотношение, чието наличие или липса е за другото производство обуславящ въпрос?
Налице ли е по смисъла на член 22, [точка] 1 от Регламент № 44/2001 дело с предмет вещни права върху недвижим имот, когато е поискано да се установи, че ответникът не е упражнил надлежно безспорното си според германското право вещно право на изкупуване на недвижим имот, който се намира в Германия?
Трябва ли, произнасяйки се съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 и следователно преди първият сезиран съд да е разрешил въпроса за компетентността си, вторият сезиран съд да провери дали първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, [точка] 1, доколкото съгласно член 35, параграф 1 от Регламент № 44/2001 подобна некомпетентност на първия сезиран съд би довела до непризнаване на негово евентуално съдебно решение
Неприложим ли е член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 за втория сезиран съд, ако според същия първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, [точка] 1?
Трябва ли, произнасяйки се съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001, и следователно преди първият сезиран съд да е разрешил въпроса за компетентността си, вторият сезиран съд да разгледа възражението на една от страните, че сезирайки първия съд, другата страна е извършила злоупотреба с право
Неприложим ли е член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 за втория сезиран съд, ако според същия сезирането на първия съд представлява злоупотреба с право?
Предполага ли прилагането на член 28, параграф 1 от Регламент № 44/2001 вторият сезиран съд да е решил преди това, че в конкретния случай член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 не намира приложение?
Може ли при упражняването на свободата на преценка, предоставена с член 28, параграф 1 от Регламент № 44/2001, да се вземе предвид:
a) че първият сезиран съд се намира в държава членка, в която от статистическа гледна точка производствата продължават значително по-дълго време, отколкото в държавата членка, в която се намира вторият сезиран съд,
б) че по преценка на втория сезиран съд трябва да се приложи правото на държавата членка, в която се намира той,
в) възрастта на една от страните,
г) какви са изгледите за успех на иска пред първия сезиран съд?
Трябва ли при тълкуването и прилагането на членове 27 и 28 от Регламент № 44/2001, освен целта да се избегнат несъвместими, съответно противоречиви решения, да се вземе предвид и правото на защита на сезиралия втория съд ищец?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-207/13: Wagenborg Passagiersdiensten и др., Заключение от 27 март 2014 г.

1. Определянето на нидерландската част на Ваденско море като вътрешни водни пътища (водни пътища от зона 2) в приложение I към Директива 2006/87 пречка ли е за прилагането на Регламента относно каботажа към обществения пътнически превоз по Ваденско море между континенталната част на Нидерландия и островите във Ваденско море — Тершелинг, Влиеланд, Амеланд и Ширмоникох?
2. Приложимостта на Регламента относно каботажа пречка ли е за прилагането на Регламента [относно обществения пътнически превоз] с оглед на член 1, параграф 2 от последния регламент?
3. Имат ли право държавите членки съгласно член 1, параграф 2 от Регламента [относно обществения пътнически превоз] да обявят само една или повече части от този регламент, в настоящия случай член 5, параграф 3 и свързания с него член 5, параграф 4, за приложими към обществения пътнически превоз по водни пътища?
4. Може ли съдържащото се в член 5, параграф 4 от Регламента [относно обществения пътнически превоз] изключение, в частност посоченият в него критерий за пробег от 300 000 км, да бъде (пряко) обявено за приложимо към обществения пътнически превоз по водни пътища?
5. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, с какви последици следва да се свърже обстоятелството, че в този случай са предоставени концесии за обществен пътнически превоз по водни пътища, без да са изпълнени условията на член 7, параграф 2 от Регламента [относно обществения пътнически превоз]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-17/13: Alpina River Cruises и Nicko Tours, Съдебно решение от 27 март 2014 г.

Следва ли [Регламент № 3577/92] да се тълкува в смисъл, че той се прилага към круизите, осъществявани между пристанища на една и съща държава членка, без да е налице качване и слизане в тези пристанища на различни пътници, доколкото въпросните круизи започват и завършват с качването и слизането на едни и същи пътници в едно и също пристанище на държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-67/13: CB/Комисия, Заключение от 27 март 2014 г.

Грешки при прилагане на правото при прилагане на понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“
Грешки при прилагане на правото при прилагане на понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата“
Нарушение на принципите на пропорционалност и на правна сигурност

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-603/12: Braun, Определение от 18 март 2014 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой е компетентен да се произнесе по разходите по производството в подобен случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form