Съд - трети състав

Трябва ли да се приеме, че установеният в член 56 ДФЕС и в членове 15—17 от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на пропорционалност не допуска национална правна уредба като релевантните в главното дело разпоредби на членове 3—5, 14 и 21 от GSpG, които предоставят възможност за организиране на хазартни игри с игрални автомати единствено при условие (чието спазване може да бъде осигурено както посредством предвиждането на наказателна отговорност, така и чрез пряко въздействие върху обекта на нарушението) че е издадено предварително разрешение, като е възможно да съществуват само ограничен брой такива разрешения, независимо от обстоятелството, че както е видно, до този момент в нито едно съдебно или административно производство държавата не е доказала, че свързваната с хазарта престъпност и/или пристрастяване в действителност представлява(т) съществен проблем, който може да бъде преодолян не чрез контролирано разрастване на дейностите по организиране на хазартни игри, за които да се издават разрешителни на голям брой отделни организатори на хазартни игри, а единствено чрез съпроводено с умерена реклама контролирано разрастване на дейността на дадено предприятие в монополно положение (съответно на много малък брой предприятия в олигополно положение)?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че установеният в член 56 ДФЕС и членове 15—17 от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на пропорционалност не допуска национална правна уредба като членове 52—54 и 56a от GSpG и член 168 от Strafgesetzbuch, с които в резултат на използваните в закона неопределени понятия се предвижда почти пълна наказуемост, включително за различните категории участници (които евентуално могат да бъдат установени в други държави — членки на Европейския съюз), чието участие е много далечно (като например обикновените продавачи или наемодатели на игрални автомати)?
При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли да се приеме, че демократичните изисквания и изискванията на правовата държава, които очевидно са залегнали в основата на член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и/или изискванията за справедливост и ефективност съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и/или задължението за прозрачност съгласно член 56 ДФЕС, и/или забраната за повторно съдебно преследване и наказване съгласно член 50 от Хартата на основните права не допускат национална правна уредба като разпоредбите на членове 52—54 и 56a от GSpG и член 168 от StGB, чието разграничение при липсата на еднозначна законова уредба е трудно предвидимо и предварително установимо за гражданите, като всеки конкретен случай следва да се изяснява след провеждане на формално производство, свързано с голям разход на ресурси, и при положение че с тези разпоредби се свързват значителни различия по отношение на компетентността (на административните органи или съдилищата), правомощията за въздействие, свързаното с това заклеймяване във всеки отделен случай и процесуалното положение на страните (например разместването на тежестта на доказване)?
При утвърдителен отговор на първите три въпроса, допуска(т) ли член 56 ДФЕС и/или членове 15—17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и/или член 50 от Хартата на основните права предвиждането на санкция за лице, което е страна в посочените в член 2, параграф 1, точка 1 и член 2, параграф 2 от GSpG правоотношения, тясно свързани с даден игрален автомат за хазартни игри, и/или изземването, съответно конфискацията на тези уреди, и/или принудителното затваряне на цялото предприятие на такова лице?