Дело C-22/13: Mascolo и др., Заключение от 17 юли 2014 г.

1) Представлява ли правната уредба в училищния сектор, така както е описана, еквивалентна мярка по смисъла на клауза 5 от Директива [1999/70]?
2) Кога трябва да се приеме, че дадено трудово правоотношение е в „държавния“ сектор по смисъла на клауза 5 от Директива [1999/70], и по-специално че става дума за „специфични сектори и/или категории работници“, което следователно може да обоснове последици, които са различни от тези при трудовите правоотношения в частния сектор?
3) Като се имат предвид уточненията, направени в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО [...] и в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54/ЕО [...], включват ли се последиците от незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение в понятието „условия за наемане на работа“ по клауза 4 от Директива [1999/70]

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, оправдана ли е с оглед на клауза 4 разликата между обичайно предвидените от националното право последици от незаконосъобразното прекратяване на срочно трудово правоотношение и на трудово правоотношение за неопределено време?
4) По силата на принципа на лоялно сътрудничество, забранено ли е държава членка в рамките на производство по преюдициално запитване за тълкуване да опише на Съда [...] национална правна уредба, която умишлено не отговаря на действителността, и длъжен ли е съдията, при липсата на каквото и да е друго тълкуване на националното право, което да отговаря и на произтичащите от принадлежността към Европейския съюз задължения, да тълкува, ако е възможно, националното право в съответствие с даденото от държавата тълкуване?
5) Включва ли се посочването на случаите, при които срочният трудов договор може да се преобразува в трудов договор за неопределено време, в предвидените в Директива [91/533] и по-специално в член 2, параграф 1 и параграф 2, буква д) условия, приложими по отношение на трудов договор или трудово правоотношение?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, противоречи ли на член 8, параграф 1 от Директива [91/533] и на целите, посочени в Директива [91/533], по-специално в съображение 2 от нея, изменение с обратно действие на правната уредба, което не гарантира на работниците или служителите възможността да се ползват от правата си по тази директива, тоест не гарантира спазването на посочените в документа за назначаване условия на труд?
7) Трябва ли общите принципи на действащото право [на Съюза] относно правната сигурност, защитата на оправданите правни очаквания, равните процесуални възможности, ефективната съдебна защита, правото на независим съд, и по-общо на справедлив процес — гарантирани от [член 6 ДЕС] във връзка с член 6 от [Европейската] конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и с член 46, член 47 и член 52, параграф 3 от [Хартата] — да се тълкуват в смисъл, че не допускат, в приложното поле на Директива [1999/70], италианската държава, след значителен период от време (три години и шест месеца), да приеме законова разпоредба като член 9 от Декрет-закон № 70 от 13 май 2011 г., преобразуван в Закон № 106 от 12 юли 2011 г., с който член 10 от Законодателен декрет [№ 368/2001] е допълнен с параграф 4 bis, променящ последиците от висящите производства и причиняващ пряка вреда на работниците в полза на работодателя (държавата), и премахващ предвидената в националната правна уредба възможност за санкциониране на представляващото злоупотреба използване на срочни трудови договори?
1) Следва ли клауза 5, точка 1, от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на член 4, параграф 1, последно изречение и параграф 11 от Закон [№ 124/1999], който урежда заместванията за срок от една година за длъжностите, „които са действително свободни и незаети към 31 декември“, и предвижда, че заемането на длъжностите се извършва чрез замествания за срок от една година „в очакване на приключването на конкурсните процедури за назначаването на преподаватели на постоянна длъжност“, тъй като тази разпоредба позволява да се използват срочни трудови договори, без да се посочва точен срок за приключването на конкурсите, и не предвижда право на обезщетение?
2) Представляват ли организационните нужди на описаната по-горе италианска училищна система обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1 от [Рамковото споразумение], благодарение на които италианската правна уредба — която не предвижда право на обезщетение при наемането на училищен персонал на срочни договори, става съвместима с правото на Съюза?