Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-409/12: Backaldrin Österreich The Kornspitz Company, Заключение от 12 септември 2013 г.
1. Превръща ли се дадена марка „в обичайно търговско наименование на стока или услуга“ по смисъла на член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95/ЕО (наричана по-нататък: „Директивата за марките“), когато
a.
въпреки че търговците знаят, че тази марка представлява указание за произход, по правило не разгласяват това обстоятелство пред крайните потребители, и
б.
(също) поради тази причина крайните потребители повече не възприемат марката като указание за произход, а като обичайно търговско наименование за стоките или услугите, за които е регистрирана марката?
2. Налице ли е „бездействие“ по смисъла на член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95/ЕО, в случай че притежателят на марката остава пасивен, независимо че търговците не указват на клиентите си, че става въпрос за регистрирана марка?
3. Следва ли марка, която вследствие на действията или бездействията на нейния притежател се е превърнала в обичайно търговско наименование за крайните потребители, но не и за търговците, да бъде отменена тогава и само тогава, когато на крайните потребители се налага да използват това наименование, тъй като не съществуват равностойни негови алтернативи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/12: Schlecker, Съдебно решение от 12 септември 2013 г.
Следва ли разпоредбите на член 6, параграф 2 от Римската конвенция за приложимото право към договорните задължения да се тълкуват в смисъл, че ако работник или служител извършва своята работа, предмет на трудов договор, не само обичайно, но и трайно и непрекъснато в една и съща държава, трябва да се прилага във всички случаи правото на тази държава, дори и всички останали обстоятелства да сочат, че трудовият договор е в тясна връзка с друга държава?
Изисква ли утвърдителният отговор на първия въпрос при сключването на трудовия договор или най-малкото при започване на работа работодателят и работникът или служителят да са имали намерение или поне да са били наясно, че работата ще се извършва трайно и непрекъснато в една и съща държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/11: Biasci и др., Съдебно решение от 12 септември 2013 г.
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като италианската по член 88 от [Кралския указ], по силата на която „лиценз за осъществяването на дейност във връзка със залагания може да се предостави изключително на субекти, които са концесионери или са получили разрешение от страна на министерства или други образувания, за което законът запазва възможността да организират или управляват дейностите, свързани със залагания, както и на субекти, упълномощени от концесионер или титуляр на разрешение по силата на същата концесия или разрешение“, и член 2, параграф 2б от Законодателен декрет № 40 от 25 март 2010 г., преобразуван със Закон № 73/2010, на основание на който „член 88 от консолидирания текст на законите за обществена сигурност съгласно Кралски указ […] се тълкува в смисъл, че предвиденият в него лиценз, когато е предоставен на търговско предприятие, осъществяващо провеждането и събирането на залагания в публични хазартни игри с парична печалба, следва да поражда действие единствено след като на притежателите на посочените предприятия е била предоставена съответна концесия за провеждането на такива игри и за събирането на такива залагания от Министерство на икономиката и финансите [AAMS]“?
Трябва ли посочените членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат и национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 2 от [декрета „Bersani“], съгласно която „член 1, параграф 287 от Закон № 311 от 30 декември 2004 г. [финансов закон за 2005 г.] се заменя със следния текст: [...]“?
При утвърдителен отговор, ако посочените в предходните точки национални разпоредби се окажат в съответствие с общностната правна уредба, трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва предварително да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен по силата на разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
При утвърдителен отговор съгласно съдържанието на предната точка трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че приложимите разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, предвиждат контрол с еднакъв или дори по-висок интензитет от този на контрола, прилаган в държавата, в която се осъществяват доставките на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/12: Ellinika Nafpigeia и 2. Hoern/Комисия, Определение от 12 септември 2013 г.
Приложим ли е началният момент на срока за обжалване по член 263, шеста алинея ДФЕС, в случай на твърдяна неяснота или недостатъчна мотивация на обжалвания акт и необходимост от достъп до допълнителни документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-479/12: H. Gautzsch Großhandel, Заключение от 5 септември 2013 г.
1) Следва ли член 11, параграф 2 от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че даден промишлен дизайн е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато сред търговци са разпространени изображения на промишления дизайн?
2) Следва ли член 7, параграф 1, първо изречение от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че макар да е станал достъпен за трети лица, без изрично или мълчаливо да е поставяно условие за поверителност, даден промишлен дизайн не е могъл по разумен начин да стане известен в редовната стопанска практика на специализираните среди от съответния сектор, действащи в рамките на Съюза, когато
а) той е станал достъпен само за едно-единствено предприятие от специализираните среди или
б) е изложен в изложбено помещение на предприятие в Китай, което се намира извън обсега на обичайното наблюдение на пазара?
3) а)
Следва ли член 19, параграф 2 от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че притежателят на нерегистрирания промишлен дизайн носи тежестта да докаже, че оспорваното използване е резултат от копиране на защитения промишлен дизайн?
б) При утвърдителен отговор на [третия] въпрос […], буква а):
Обръща ли се доказателствената тежест или прилагат ли се смекчени изисквания за доказване за притежателя на нерегистрирания промишлен дизайн, ако между промишления дизайн и оспорваното използване съществуват съществени съвпадения?
4) а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[а] […] подлежи ли на погасяване по давност (Verjährung)?
б) При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос […], буква а):
Погасяването по давност от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
5) а)
Правото на иск за преустановяване на нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността по член 19, параграф 2 и член 89, параграф 1, буква а) от Регламент[а] […] изгубва ли се поради неупражняване (Verwirkung)?
б) При утвърдителен отговор на [петия] въпрос […], буква а):
Изгубването поради неупражняване от правото на Съюза ли се урежда и евентуално от коя разпоредба?
6) Следва ли член 89, параграф 1, буква г) от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че към предявени в рамките на Съюза искове за унищожаване, предоставяне на информация и обезщетение за вреди поради нарушение на нерегистриран промишлен дизайн на Общността се прилага правото на държавите членки, в които са извършени нарушенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/12: Asociación de Consumidores Independientes de Castilla y León, Заключение от 5 септември 2013 г.
1) Защитата, гарантирана на потребителите с Директива [93/13], позволява ли на Audiencia Provincial [de Salamanca] в качеството ѝ на национална въззивна юрисдикция да разгледа, въпреки липсата на вътрешноправна норма, жалбата срещу решението на [Juzgado de Primera Instancia no 4 y de lo Mercantil de Salamanca], с което на съда [по седалището] на ответника се предоставя териториалната компетентност за разглеждане на иска за преустановяване на нарушение, подаден от сдружение на потребители с ограничен териториален обхват на действие, което не участва в сдружения или федерации с други сдружения, има оскъден бюджет и малък брой членове?
2) Следва ли членове 4 [ДФЕС], 12 [ДФЕС], 114 [ДФЕС] и 169 [ДФЕС,] [както] и член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с Директива 93/13 и практиката на Съда във връзка с въпроса за високото равнище на защита на интересите на потребителите, както и за полезното действие на директивите и принципите на равностойност и ефективност, да се тълкуват в смисъл, че за териториално компетентен да разгледа иск за преустановяване на използването на неравноправни клаузи в защита на колективните или отделните интереси на потребителите или ползвателите — подаден от сдружение на потребителите с ограничен териториален обхват на действие, което не участва в сдружения или федерации с други сдружения, има оскъден бюджет и малък брой членове — трябва да се обяви съдът по седалището на това сдружение, а не съдът по седалището на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-362/12: Test Claimants in the Franked Investment Income Group Litigation, Заключение от 5 септември 2013 г.
1) Когато съгласно законодателството на държава членка данъчнозадължено лице може да избира между две алтернативни основания, за да поиска възстановяване на данъци, събрани в нарушение на членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС, и за едното от тези основания е предвиден по-дълъг давностен срок, съвместимо ли е с принципите на ефективността, на правната сигурност и на оправданите правни очаквания държавата членка да приеме правна уредба, с която по-дългият давностен срок се намалява без предупреждение и с обратна сила спрямо датата на обнародване на предлаганата нова правна уредба?
2) За отговора на въпрос 1 има ли някакво значение фактът, че към момента, когато данъчнозадълженото лице е предявило своя иск на основанието, за което е предвиден по-дългият давностен срок, възможността за предявяване на иск на това основание е била призната едва i) неотдавна и ii) от нисшестоящ съд, като едва по-късно е окончателно потвърдена от най-висшата съдебна инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-252/12: Specsavers International Healthcare и др., Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Изпълнено ли е условието за реално използване на марка на Общността по смисъла на член 15, параграф 1 и на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, когато фигуративна марка на Общността се използва само заедно с положена върху нея словна марка на Общността, ако освен това самото съчетание от двете марки също е регистрирано като марка на Общността?
Трябва ли член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че когато марка на Общността не е регистрирана цветна, но притежателят ѝ широко я използва в определен цвят или в определено съчетание от цветове, така че в съзнанието на значителен дял от потребителите тя вече се свързва с този цвят или с това съчетание от цветове, цветът или цветовете, които трето лице използва за представяне на знак, за който се твърди, че нарушава правата върху посочената марка, са релевантни в рамките на цялостната преценка относно вероятността от объркване или на цялостната преценка относно неоснователната полза по смисъла на тази разпоредба?
Трябва ли член 9, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че самото трето лице, използващо знак, за който се твърди, че нарушава правата върху регистрираната марка, е свързано в съзнанието на значителен дял от потребителите с определения цвят или с определеното съчетание от цветове, който или което използва за представянето на този знак, е релевантен фактор в рамките на цялостната преценка относно вероятността от объркване и относно неоснователната полза по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/11: FIFA/Комисия, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че включването на всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество е съвместимо с правото на Съюза, без да се предоставят конкретни мотиви за всяка среща?
Спазено ли е изискването за мотивиране на спорното решение, по-специално относно използваните данни и критериите за определяне на събитията от голямо значение?
Съответстват ли ограниченията, произтичащи от белгийските мерки, на принципите на пропорционалност, свободно предоставяне на услуги, свобода на установяване и правото на собственост, и извършила ли е Комисията необходимата проверка за по-малко ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/11: Комисия/Дания, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Съвместимо ли е с член 49 ДФЕС датското законодателство, което предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби при трансфер на активи от датски дружества към други държави членки, докато при вътрешни трансфери такова облагане не се прилага?
Съвместимо ли е с член 31 от Споразумението за ЕИП датското законодателство, което предвижда незабавно облагане на нереализираните капиталови печалби при трансфер на активи от датски дружества към държави от ЕИП, докато при вътрешни трансфери такова облагане не се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.