Съд - трети състав

1. Трябва ли тясно свързаната дейност да е доставка на услуги съгласно член 6, параграф 1 от [Шеста директива]?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли да се приеме, че тясно свързана с болнична или медицинска помощ дейност е налице само в случаите, когато се извършва от същото данъчнозадължено лице, което оказва болничната или медицинската помощ?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос: налице ли е тясно свързана дейност и когато медицинската помощ е освободена от облагане с данък не по силата на член 13А, параграф 1, буква б) от [Шеста директива], а на основание буква в) от посочената разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-269/11: Комисия/Чешка република, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Съвместимо ли е с членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което позволява прилагането на специалния режим за туристически агенции и към лица, различни от „пътници“?
Следва ли понятието „пътник“ по членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува като ограничаващо приложното поле на специалния режим само до крайния потребител, или може да обхваща и други клиенти, включително посредници и юридически лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Чешки

Дело C-269/11: Комисия/Чешка република, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Съвместимо ли е националното законодателство, което позволява прилагането на специалния режим за туристически агенции към предоставянето на туристически услуги на други лица, различни от „пътници“, с разпоредбите на членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО относно ДДС?
Следва ли понятието „пътник“ по смисъла на специалния режим за туристически агенции да се тълкува стриктно като крайния потребител или може да обхваща и други видове клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Чешки

Дело C-189/11: Комисия/Испания, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Съвместимо ли е с членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което позволява прилагането на специалния режим за туристически агенти и спрямо лица, различни от пътуващите лица?
Съвместимо ли е с член 306 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което изключва от приложното поле на специалния режим за туристически агенти продажбите на пътувания, организирани от агенти на едро и продавани от агенти на дребно, действащи от свое име?
Допустимо ли е съгласно членове 168, 169 и 226 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което разрешава във фактурата да се посочва подлежащ на приспадане размер на ДДС, който не съответства на действително платения или дължим данък по получени доставки?
Съвместимо ли е с членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО национално законодателство, което разрешава общо определяне на данъчната основа за всеки данъчен период при специалния режим за туристически агенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Конкуренция | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Транспорт

Испански

Дело C-419/12: Crono Service и др., Заключение от 26 септември 2013 г.

1) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, членове 3, 4, 5 и 6 от Договора за ЕС, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и Регламент (ЕИО) № 2454/92 и Регламент (ЕО) № 12/98, прилагането на член 3, параграф 3 и член 11 от Закон № 21 от 1992 г. в частта, в която предвиждат съответно, че „3. Седалището на превозвача и гаражът трябва да са разположени само на територията на общината, издала разрешението“ и че „[…] Резервирането на превоз за услугата отдаване под наем на автомобил с водач се извършва във или при съответния гараж. Изпълнението на всяка единична услуга за отдаване под наем на автомобил с водач трябва да започва и да завършва в гаража, разположен в общината, издала разрешението, с връщане в същия, докато получаването на автомобила и пристигането на ползвателя в местоназначението могат да се извършат и на територията на други общини. […]“.
2) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, членове 3, 4, 5 и 6 от Договора за ЕС, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и Регламент (ЕИО) № 2454/92 и Регламент (ЕО) № 12/98, прилагането на членове 5 и 10 от Регионален закон на Lazio № 58 от 26 октомври 1993 г., в частта, в която предвиждат съответно, че „[…] получаването на автомобила от ползвателя става или изпълнението на услугата започва от територията на общината, издала разрешението“ и че „[…] получаването на автомобила от ползвателя става или изпълнението на услугата започва само на територията на общината, издала лиценза или разрешението, и се осъществяват към което и да е местоназначение, при условие че е налице съгласие на водача за местоназначенията извън територията на общината. […]“.
Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, член 3 от Договора за ЕС, както и членове 3, 4, 5 и 6, и 101 и 102 от Договора за функционирането на ЕС, прилагането на член 3, параграф 3, член 8, параграф 3 и член 11 от Закон № 21 от 1992 г. в частта, в която предвиждат съответно, че „седалището на превозвача и гаражът трябва да са разположени само на територията на общината, издала разрешението“; че „за да може да се предостави и запази разрешението за услугата отдаване под наем на автомобил с водач, е задължително наличието на валидно правно основание, на седалище, гараж или стоянка, разположени на територията на общината, издала разрешението“ и че „резервирането на превоз за услугата отдаване под наем на автомобил с водач се извършва при съответния гараж. Изпълнението на всяка единична услуга за отдаване под наем на автомобил с водач трябва да започва и да завършва в гаража, разположен в общината, издала разрешението, с връщане в същия, докато получаването на автомобила и пристигането на ползвателя в местоназначението могат да се извършат и на територията на други общини“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Kokott

Преюдициално запитване

Италиански

Дело C-193/11: Комисия/Полша, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага специалния режим за облагане с ДДС на туристическите агенции и при продажба на туристически услуги на лица, различни от пътуващите, съгласно членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Полски

Дело C-193/11: Комисия/Полша, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Съвместимо ли е с членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО националното законодателство, което позволява прилагането на специалния режим за туристически агенции и към продажби на туристически услуги на лица, различни от пътници (т.е. към всякакви клиенти, а не само към крайни потребители-пътници)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Полски

Дело C-236/11: Комисия/Италия, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Съвместимо ли е националното законодателство, което предвижда прилагане на специалния режим на ДДС за туристически агенти към сделки с лица, различни от пътуващите лица, с разпоредбите на членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Италиански

Дело C-236/11: Комисия/Италия, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Съвместимо ли е с членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО националното законодателство, което позволява прилагането на специалния режим за туристически агенции и към услуги, предоставяни на лица, различни от пътуващите (т.е. към всякакви клиенти, а не само към крайния потребител-пътуващ)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Италиански

Дело C-450/11: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Допустимо ли е държава членка да прилага специалния режим по ДДС за туристически агенции към услуги, предоставяни на лица, различни от пътуващите, съгласно членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО?
Следва ли понятието „клиент“ в членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува като „пътуващ“ (краен потребител), така че специалният режим да се прилага само при продажба на пътувания на крайни потребители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.