Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-419/12: Crono Service и др., Заключение от 26 септември 2013 г.
1) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, членове 3, 4, 5 и 6 от Договора за ЕС, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и Регламент (ЕИО) № 2454/92 и Регламент (ЕО) № 12/98, прилагането на член 3, параграф 3 и член 11 от Закон № 21 от 1992 г. в частта, в която предвиждат съответно, че „3. Седалището на превозвача и гаражът трябва да са разположени само на територията на общината, издала разрешението“ и че „[…] Резервирането на превоз за услугата отдаване под наем на автомобил с водач се извършва във или при съответния гараж. Изпълнението на всяка единична услуга за отдаване под наем на автомобил с водач трябва да започва и да завършва в гаража, разположен в общината, издала разрешението, с връщане в същия, докато получаването на автомобила и пристигането на ползвателя в местоназначението могат да се извършат и на територията на други общини. […]“.
2) Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, членове 3, 4, 5 и 6 от Договора за ЕС, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, както и Регламент (ЕИО) № 2454/92 и Регламент (ЕО) № 12/98, прилагането на членове 5 и 10 от Регионален закон на Lazio № 58 от 26 октомври 1993 г., в частта, в която предвиждат съответно, че „[…] получаването на автомобила от ползвателя става или изпълнението на услугата започва от територията на общината, издала разрешението“ и че „[…] получаването на автомобила от ползвателя става или изпълнението на услугата започва само на територията на общината, издала лиценза или разрешението, и се осъществяват към което и да е местоназначение, при условие че е налице съгласие на водача за местоназначенията извън територията на общината. […]“.
Възпрепятстват ли член 49 ДФЕС, член 3 от Договора за ЕС, както и членове 3, 4, 5 и 6, и 101 и 102 от Договора за функционирането на ЕС, прилагането на член 3, параграф 3, член 8, параграф 3 и член 11 от Закон № 21 от 1992 г. в частта, в която предвиждат съответно, че „седалището на превозвача и гаражът трябва да са разположени само на територията на общината, издала разрешението“; че „за да може да се предостави и запази разрешението за услугата отдаване под наем на автомобил с водач, е задължително наличието на валидно правно основание, на седалище, гараж или стоянка, разположени на територията на общината, издала разрешението“ и че „резервирането на превоз за услугата отдаване под наем на автомобил с водач се извършва при съответния гараж. Изпълнението на всяка единична услуга за отдаване под наем на автомобил с водач трябва да започва и да завършва в гаража, разположен в общината, издала разрешението, с връщане в същия, докато получаването на автомобила и пристигането на ползвателя в местоназначението могат да се извършат и на територията на други общини“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/11: Комисия/Полша, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.
Допустимо ли е държава членка да прилага специалния режим за облагане с ДДС на туристическите агенции и при продажба на туристически услуги на лица, различни от пътуващите, съгласно членове 306–310 от Директива 2006/112/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/12: Monster Cable Products/СХВП, Определение от 25 септември 2013 г.
Прилага ли се принципът за възлагане на съдебните разноски на страна, която прекратява производството, когато другата страна е поискала това в становището си по прекратяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-661/11: Martin Y Paz Diffusion, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.
Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от [Директива 89/104] да се тълкуват в смисъл, че притежателят на изключителното право, което предоставя регистрираната марка, не може повече да го противопостави на трето лице по отношение на всички посочени при регистрацията стоки:
— когато дълго време притежателят на правото е поделял с това трето лице използването по отношение на част от разглежданите стоки на марката в рамките на определен вид съсобственост;
— когато във връзка с тази подялба той е предоставил на третото лице неотменимото си съгласие то да използва марката за тези стоки?
Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че прилагането на национална разпоредба като тази, съгласно която притежателят на определено право не може да го упражнява по незаконосъобразен начин или да злоупотребява с него, може да доведе до окончателно възпрепятстване на упражняването на това изключително право за част от разглежданите стоки, или те следва да се тълкуват в смисъл, че това прилагане трябва да се ограничи до санкционирането по друг начин на това упражняване на правото по незаконосъобразен начин или на злоупотребата с него?
Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от [Директива 89/104] да се тълкуват в смисъл, че когато притежателят на регистрирана марка прекратява ангажимента си спрямо трето лице да не използва марката за определени стоки, като по този начин иска да поеме сам това използване, националният съд въпреки това може да забрани окончателно това поемане отново на използването с мотива, че то представлява нелоялна конкуренция, тъй като вследствие от него притежателят ще получи полза от осъществената от третото лице преди това реклама във връзка с марката и е възможно да настъпи объркване на клиентите, или те следва да се тълкуват в смисъл, че националният съд трябва да наложи друга санкция, която не препятства окончателно това поемане отново на използването от страна на притежателя?
Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че окончателната забрана за използване от притежателя е обоснована когато третото лице е инвестирало дълги години за запознаването на обществеността със стоките, за които му е било предоставено от притежателя право на ползване на марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/12: Brey, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на Директива 2004/38, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която изключва възможността обезщетение като предвидената в член 292, параграф 1 от Allgemeines Sozialversicherungsgesetz компенсираща добавка да бъде предоставяно на икономически неактивен гражданин на друга държава членка, с мотива че въпреки издаденото на това лице удостоверение за регистрация, то не отговаря на условията, за да получи право да пребивава законно на територията на първата държава членка повече от три месеца, тъй като за придобиване на такова право на пребиваване е необходимо гражданинът да притежава достатъчно средства, така че да не се налага да подава молба за посоченото обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/12: Van Buggenhout и Van de Mierop, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.
Следва ли член 24, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че плащане в полза на кредитор, осъществено по нареждане на негов длъжник, спрямо когото е образувано производство по несъстоятелност, попада в приложното поле на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/12: Ellinika Nafpigeia и 2. Hoern/Комисия, Определение от 12 септември 2013 г.
В какви случаи и при какви процесуални последици съдът може да прекрати производството поради отпадане на предмета на молбата за встъпване?
Как се разпределят съдебните разноски в случай на прекратяване на производството поради отпадане на предмета на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/12: Ellinika Nafpigeia и 2. Hoern/Комисия, Определение от 12 септември 2013 г.
Обхваща ли липсата или непълнотата на мотивите и липсата на достъп до преписката съществено процесуално нарушение по член 263, втора алинея ДФЕС?
Влияе ли непълнотата на мотивите върху началния момент на срока за обжалване и върху правото на ефективна съдебна защита по член 263, шеста алинея ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/11: EEAE и др., Заключение от 12 септември 2013 г.
Трябва ли разпоредбите на член [2], [точка] 3, втора алинея от Директива 2002/92/ЕО, съгласно които: „[г]орните дейности (изброени в първа алинея от същата разпоредба), когато се предприемат от застрахователно предприятие или от заето лице на застрахователно предприятие, действащ[о] на отговорност на застрахователното предприятие, не се смятат за застрахователно посредничество“, да се тълкува в смисъл, че заето лице в застрахователно предприятие, което не разполага с квалификациите по член 4, параграф 1 от [тази] директива, може да упражнява дейности по застрахователно посредничество — спорадично и не в рамките на основното си професионално занятие — дори когато това лице не действа като подчинено на съответното предприятие, но въпреки това последното упражнява надзор върху неговите действия, или [тази] директива дава възможност такива дейности да се осъществяват само в рамките на правоотношението, при което това лице е подчинено на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/12: Sunico и др., Съдебно решение от 12 септември 2013 г.
Трябва ли член 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че приложното поле на регламента обхваща случай, при който властите на държава членка предявяват иск за обезщетение за вреди срещу предприятия и физически лица, установени в друга държава членка, въз основа на направено по смисъла на националното право на първата държава членка твърдение за сговаряне с престъпна цел, насочено към извършване на измами, изразяващо се в участие в избягването на дължимия на първата държава членка ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.