Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли член 4, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 92/43/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че когато са сезирани с искане, което е направено от собственика на парцел, част от територия, включена в списъка на териториите от значение за Общността, и в което се твърди, че е влошено екологичното състояние на тази територия, компетентните органи на държавите членки са длъжни да предложат на Европейската комисия да я декласифицира?
Следва ли член 4, параграф 1 и членове 9 и 11 от Директива 92/43/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която правомощие да предлагат осъвременяването на списъка на териториите от значение за Общността имат само териториално-административните единици, но не и — дори субсидиарно, в случай на бездействие от тяхна страна — държавата, доколкото с това предоставяне на правомощия се гарантира, че предписанията на посочената директива се прилагат правилно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) С оглед на оригиналността на промишлен дизайн, за който се твърди, че подлежи на закрила като нерегистриран промишлен дизайн на Общността по смисъла на Регламент [№ 6/2002], следва ли общото впечатление, което той създава у информирания потребител по смисъла на член 6 от този регламент, да се разглежда с оглед на това дали то се различава от общото впечатление, което се създава у такъв потребител от: а) всеки отделен промишлен дизайн, който преди това е бил публично разгласен; или б) съчетание на известни дизайнерски елементи от няколко такива по-ранни промишлени дизайни
2) Съдът, произнасящ се по промишлени дизайни на Общността, задължен ли е да счита нерегистриран промишлен дизайн на Общността за действителен по смисъла на член 85, параграф 2 от Регламент [№ 6/2002], когато притежателят на промишления дизайн само посочва с какво неговият промишлен дизайн на Общността е оригинален, или пък притежателят на промишления дизайн е задължен да докаже, че промишленият дизайн се отличава с оригиналност в съответствие с член 6 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Може ли големият брой засегнати лица или правни ситуации да обоснове необходимостта от ускорено производство по преюдициално запитване?
Могат ли икономическата важност и финансовият залог на делото да се приемат като достатъчно основание за ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допуска ли тълкуването на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС прилагането на национални разпоредби като тези, предмет на главното производство, които предоставят правото да се използва немски език в гражданскоправни производства пред съдилищата на провинция Болцано единствено на италианските граждани, живеещи в тази провинция, но не и на гражданите на други държави — членки на Съюза, независимо дали живеят или не в провинция Болцано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
Грешка в преценката относно задължението за сътрудничество и нарушаване на правото на защита
Нарушение на Процедурния правилник по отношение на призоваване и разпит на свидетели
Превишаване на разумния срок за постановяване на решение
Нарушение на принципа на равно третиране при изчисляване на намаляването на глобата на Deltafina
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли в случаите като този в главното производство, при които е приспаднато веднага и ефективно ДДС, свързано със заплатен аванс срещу бъдеща и ясно идентифицирана облагаема доставка на стоки, взаимосвързаното тълкуване на разпоредбите на член 168, буква а) във връзка с член 65, член 90, параграф 1 и член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 да обуслови извод, че правото на приспадане не трябва да се признава към момента на упражняването му с оглед на неизпълнението по обективни и/или субективни причини на главната престация съобразно условията на доставката?
Следва ли в резултат от това взаимосвързано тълкуване и при съобразяване на принципа за неутралността на ДДС изводът, че има (съответно няма) значение в тази ситуация обективната възможност на доставчика за корекция на фактурираните ДДС и/или основа по фактурата по реда на националния закон и как такава корекция би повлияла върху отказа да се признае първоначалното приспадане?
Позволява ли тълкуването на разпоредбите на член 205 във връзка с член 168, буква а) и член 193 с оглед и на съображение 44 от Директива 2006/112 на държавите членки да отрекат приспадане на ДДС на получател на доставка чрез използване само на критерии, приети от самите тях в националния закон, според които се определя задължение за различен от платеца на данъка субект и при положение че в такъв случай крайният данъчен резултат би бил различен от резултата, при който определените от държавата членка правила биха били спазени стриктно?
В случай че отговорът на третия въпрос е положителен, при прилагането на член 205 от Директива 2006/112, допустимо и съвместимо ли е с принципите на ефективност и пропорционалност национално законодателство като разглежданото в главното производство, което въвежда солидарна отговорност за ДДС чрез ползването на презумпции, чиито предпоставки представляват не наличие на пряко установими обективни факти, а формулиране на правни институти на гражданското право, споровете по повод на които се решават окончателно по друг процесуален ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Следва ли член 11, параграфи 9 и 10, първо изречение от [основния] регламент да се тълкува във връзка с член 2, параграфи 8 и 9 от същия регламент в смисъл, че ако няма обоснована промяна в обстоятелствата по смисъла на [посочения] член 11, параграф 9, тези разпоредби имат предимство пред всякакви имплицитни пълномощия на институциите по член 11, параграф 3 от [основния] регламент при определянето на експортната цена, в това число, както в случая на Регламент […] № 1279/2007 […], имплицитното пълномощие на институциите да правят оценка на надеждността на експортните цени на [SSM] за в бъдеще, като правят сравнения с минималните цени съгласно ценовите гаранции и с цени от продажби в трети страни
Оказват ли влияние на отговора на този въпрос случаите, когато, както в случая на [SSM] и Регламент […] № 1279/2007 […], институциите, при упражняването на правомощията си във връзка с оценката на трайността на промяната на обстоятелствата по съществуването на дъмпинг съгласно [посочения] член 11, параграф 3[…], решат да изменят антидъмпинговата мярка (да понижат ставката на антидъмпинговото мито)?
2) Следва ли от отговора на първия въпрос, че при обстоятелствата, описани в Регламент […] № 1279/2007 […], в частта относно определянето на експортната цена на [SSM], и при отсъствие в текста на [регламента] на изрично обосноваване на промяна [в обстоятелствата] по смисъла на член 11, параграф 9 от [основния регламент], оправдаваща използване на нова методология, Комисията е била длъжна да приложи методология за определяне на експортната цена, използвана в първоначалното разследване, в дадения случай съобразно член 2, параграф 8 от [основния регламент]?
3) Предвид отговорите на първия и втория въпрос, следва ли Регламент […] № 1279/2007 […], в частта относно определяне и налагане на индивидуалните антидъмпингови мерки по отношение на вноса на стоманени въжета и кабели, произведени от [SSM], да се счита за издаден в нарушение на член 11, параграф 9 и параграф 10 във връзка с член 2, параграф 8 от [основния регламент], съответно на невалидно правно основание и като такъв, да се признае за невалиден в тази му част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1. Трябва ли изразът „няма да има отрицателно влияние върху [интегритета на] съответната територия“, който се съдържа в член 6, параграф 3 от [Директивата за местообитанията], да се тълкува в смисъл, че проект, който има влияние върху съществуващ на съответната територия район на защитен тип местообитание, не би имал отрицателно влияние върху интегритета на съответната територия, ако в рамките на проекта за този тип местообитание бъде изграден също толкова голям или по-голям по площ район?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че изразът „няма да има отрицателно влияние върху [интегритета на] съответната територия“ трябва да се тълкува в смисъл, че [при обстоятелствата, изложени в първия въпрос,] е налице отрицателно влияние върху интегритета на територия по „Натура 2000“, трябва ли изграждането на нов район за определен тип местообитание да се квалифицира като компенсаторна мярка по смисъла на член 6, параграф 4 от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1. Ограничава ли се свободата на установяване по смисъла на член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО, ако на данъчнозадължените лица не е позволено да приложат нидерландския режим на облагане на групите като данъчни единици към дейностите и имуществото на установените в Нидерландия техни непреки дъщерни дружества (дъщерни дружества на техни непреки дъщерни дружества) (дела С‑39/13 и С‑41/13) или на техни дружества сестри (дело С‑40/13)
В този контекст и в светлината на целите на нидерландския режим на облагане на групите като данъчни единици положението на непреките дъщерни дружества (и дъщерните дружества на непреките дъщерни дружества) и съответно на дружествата сестри, разглеждани в главното производство, обективно съпоставимо ли е (по дела C‑39/13 и С‑41/13:) (i) с положението на установени в Нидерландия дружества, които са преки или непреки дъщерни дружества на установено в Нидерландия междинно холдингово дружество, което е избрало да не бъде включено в данъчна единица с неговото установено в Нидерландия дружество майка, и които поради това в качеството си на непреки дъщерни дружества, също както разглежданите в главното производство непреки дъщерни дружества (дъщерни дружества на непреки дъщерни дружества), нямат достъп до режима за облагане като данъчна единица (само) с главното дружество майка; или (ii) с положението на установени в Нидерландия непреки дъщерни дружества, които заедно с тяхното установено в Нидерландия междинно холдингово дружество са избрали да формират данъчна единица с тяхното установено в Нидерландия главно дружество майка и поради това дейността и имуществото им, за разлика от дейността и имуществото на разглежданите в главното производство непреки дъщерни дружества (дъщерни дружества на непреки дъщерни дружества), подлежат на данъчна консолидация
(по дело С‑40/13:) (i) с положението на установени в Нидерландия дружества сестри, които са избрали да не бъдат включени в данъчна единица с тяхното установено в Нидерландия общо дружество майка и които поради това в качеството си на дружества сестри, също както разглежданите в главното производство дружества сестри, заедно нямат достъп до режима за облагане като данъчна единица; или (ii) с положението на установени в Нидерландия дружества сестри, които заедно с тяхното установено в Нидерландия дружество майка са избрали да формират данъчна единица с дружеството майка и поради това дейността и имуществото им, за разлика от дейността и имуществото на разглежданите в главното производство дружества сестри, подлежат на данъчна консолидация
2. При отговора на въпрос 1, първо изречение има ли някакво значение обстоятелството дали (по дело С‑39/13:) непреките дъщерни дружества (дъщерните дружества на непреки дъщерни дружества) са притежавани от едно-единствено междинно холдингово дружество (разположено на следващото непосредствено по-високо равнище в структурата на групата) в другата държава членка, или — какъвто е случаят с разглежданите в главното производство непреки дъщерни дружества (дъщерни дружества на непреки дъщерни дружества) — са притежавани от две (или повече) междинни холдингови дружества (разположени на две или няколко по-високи равнища в структурата на групата) в тази друга държава членка
(по дело С‑41/13:) ако упражняваше в Нидерландия дейност не чрез дъщерно дружество, а чрез място на стопанска дейност, съответното чуждестранно междинно холдингово дружество би имало право да избира по отношение на имуществото и дейността на това установено в Нидерландия място за стопанска дейност да формира данъчна единица с установеното в Нидерландия дружество майка
(по дело С‑40/13:) дружествата сестри имат общо (пряко) дружество майка в другата държава членка, или пък имат различни (преки) дружества майки в другата държава членка и съответно общото им (непряко) дружество майка е чак на по-високо равнище в структурата на групата, но също е разположено в тази друга държава членка
3. При утвърдителен отговор на въпрос 1, първо изречение, може ли това ограничение да бъде обосновано в конкретния случай с императивни съображения от общ интерес, и по-специално с необходимостта от запазване на съгласуваността на данъчната система, включително с необходимостта от избягване на едностранното или двустранното двукратно признаване на загубите за данъчни цели
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли в този случай ограничението да се смята за пропорционално?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.