Съд - втори състав
Съдебен състав – Съд – втори състав
Дело C-205/13: Hauck, Заключение от 14 май 2014 г.
1) a) Основанието за отказ или за недействителност съгласно член 3, параграф 1, буква д), [първо тире] от Директива [89/104] в кодифицираната ѝ с Директива [2008/95] редакция, според което триизмерните марки не могат да се състоят изключително от формата, която произтича от естеството на самата стока, свързано ли е с формата, която е необходима за функционирането на стоките, или такава форма може да е налице и само когато стоката притежава една или повече съществени функционални характеристики, които потребителят вероятно търси и при стоките на конкурентите
б) В случай че нито един от двата алтернативни подхода не е правилен, как следва да се тълкува разпоредбата
2) a) Основанието за отказ или за недействителност съгласно член 3, параграф 1, буква д), [трето тире] от Директива [89/104] в кодифицираната ѝ с Директива [2008/95] редакция, според което (триизмерните) марки не могат да се състоят изключително от формата, която придава значителна стойност на стоките, свързано ли е със съображението (или съображенията), което (които) обосновава(т) решението на съответните потребители да закупят стоката
б) Налице ли е „форма, която придава значителна стойност на стоките“, по смисъла на посочената по-горе разпоредба, само когато тази форма, сравнена с други стойности (каквито са сигурността, удобството и надеждността при детските столове), следва да се счита за най-важната, съответно преобладаващата стойност, или такава форма може да е налице и когато освен тази стойност стоката притежава и други, също считани за значителни стойности
в) За целите на отговора на въпроси 2 a) и 2 б) решаващо ли е мнението на мнозинството от съответните потребители, или е възможно съдът да приеме за достатъчно и мнението само на част от потребителите, за да разглежда съответната стойност като „значителна“ по смисъла на споменатата по-горе разпоредба
г) Ако в отговор на въпрос 2 в) бъде потвърдена втората изложена в него хипотеза, какви следва да са количествените изисквания към въпросната част от съответните потребители
3) Следва ли член 3, параграф 1, буква д) от Директива [89/104] в кодифицираната ѝ с Директива [2008/95] редакция да се тълкува в смисъл, че посоченото там основание за отказ или недействителност е налице и когато марката за форма се състои от знак, по отношение на който се прилага [първо тире] и който освен това отговаря на изискванията по [трето тире] от тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-244/13: Ogieriakhi, Заключение от 14 май 2014 г.
1) Може ли да се твърди, че лице, което е сключило брак с гражданин на Съюза, но към този момент не е било гражданин на държава членка, е „пребивавал[о] законно заедно с гражданина на Съюза в приемащата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години“ по смисъла на член 16, параграф 2 от Директива 2004/38[…], в случай че бракът е сключен през май 1999 г., правото на пребиваване е предоставено през октомври 1999 г. и най-късно в началото на 2002 г. съпрузите са се разбрали да живеят разделени и в края на 2002 г. са започнали да съжителстват със съвсем други партньори?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и имайки предвид, че гражданин на трета държава, който иска да му се признае право на постоянно пребиваване по силата на член 16, параграф 2 [от Директива 2004/38], основано на петгодишно непрекъснато пребиваване преди 2006 г., трябва да докаже също, че пребиваването му е в съответствие по-специално с условията по член 10, параграф 3 от Регламент […] № 1612/68, следва ли да се приеме, че посочените условия […] не са изпълнени, поради това че през този предполагаем петгодишен период гражданинът на Съюза е напуснал семейното жилище, а гражданинът на третата държава е започнал да съжителства с друго лице в ново семейно жилище, което не е предоставено или осигурено от (бившия) съпруг, гражданин на [Съюза]?
3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а на втория въпрос — отрицателен, следва ли да се приеме — за целите на преценката дали държава членка неправилно е транспонирала или по друг начин ненадлежно е приложила условията по член 16, параграф 2 от Директива 2004/38 — че фактът, че националният съд, разглеждащ иск за обезщетяване на вреди поради нарушение на правото на Съюза, е счел за нужно да отправи преюдициално запитване във връзка с материалноправния въпрос дали ищецът има право на постоянно пребиваване, сам по себе си представлява фактор, който въпросният съд трябва да вземе предвид, когато преценява дали е налице явно нарушение на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/13: Essent Energie Productie, Заключение от 8 май 2014 г.
1) Възможно ли е в положение като това в главното производство възложител, който съгласно член 2, параграф 1 от [Wav 1994] следва да се приеме за работодател на въпросните турски работници, да се позове спрямо нидерландската държава на клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 или на клаузата „standstill“ в член 41 от Допълнителния протокол?
2) а)
Следва ли клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 или клаузата „standstill“ в член 41 от Допълнителния протокол да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждане на забрана, като посочената в член 2, параграф 1 от [Wav 1994], за възложителите да възлагат работа на работници, граждани на трета държава, в случая [Република] Турция, без разрешително за работа, когато тези работници са наети в германско предприятие и работят в Нидерландия чрез нидерландско предприятие — ползвател за възложителя?
б) Във връзка с това от значение ли е, че преди влизането в сила както на клаузата „standstill“ в член 41 от Допълнителния протокол, така също и на клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 е било забранено на работодател да наема на работа с трудов договор чужденец без разрешително за работа и че тази забрана е разширена преди влизането в сила на клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 спрямо предприятия — ползватели, в които са командировани чужденци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/13: Commerz Nederland, Заключение от 8 май 2014 г.
1) По необходимост ли следва да се изключи възможността предоставянето на гаранции от страна на дадено публично предприятие да се счита за действие на определени публични органи — което е нужно с оглед на квалификацията като държавна помощ по смисъла на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС — при условие че съответната гаранция, какъвто е настоящият случай, е предоставена от (единствения) управител на публичното предприятие, който, въпреки че от частноправна гледна точка е разполагал с подобно правомощие, е действал самоволно, умишлено е държал в тайна предоставянето на тези гаранции и е нарушил разпоредбите на устава на публичното предприятие, тъй като не е поискал одобрението на надзорния съвет, и освен това следва да се приеме, че съответният публичноправен субект (в конкретния случай общината) не е искал да се предоставя съответната гаранция?
2) Ако възможността тези действия да се считат за извършени от публичните органи, не се изключва по необходимост, тези обстоятелства остават ли без значение за отговора на въпроса дали предоставянето на дадена гаранция може да се счита за действие на съответните публични органи, или сезираната юрисдикция следва да пристъпи към преценка на останалите признаци в подкрепа, съответно срещу възможността действията да се считат за извършени от тези публични органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/13: Skandia America (USA), Заключение от 8 май 2014 г.
1) Съставляват ли облагаеми сделки доставките на услуги, придобити от външни доставчици, от установен в трета държава търговец за неговия клон в държава членка, доставки, при които разходите за външните придобивания се възлагат на клона, в случая, в който клонът е част от ДДС-група в държавата членка
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли централата, която е със седалище в третата държава, да се разглежда като данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка по смисъла на член 196 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в резултат от което данъкът по тези сделки да е изискуем от получателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-591/12: Bimbo/СХВП, Съдебно решение от 8 май 2014 г.
Нарушено ли е правилото, че самостоятелното отличително положение на елемент от комбинирана марка може да се установява само по изключение и следва да бъде надлежно обосновано?
Извършена ли е цялостна и правилна преценка на вероятността от объркване между марките, като са взети предвид всички релевантни обстоятелства по случая, включително репутацията на елемента „bimbo“ и отличителния характер на по-ранната марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/13: Dogan, Заключение от 30 април 2014 г.
1) Противоречи ли член 41, параграф 1 от [Допълнителния протокол] на въведена след влизане в сила на посочените по-горе разпоредби национална правна уредба, съгласно която първоначалното влизане на територията на [Федерална република Германия] на член на семейството на турски гражданин, който се ползва от режима по член 41, параграф 1 от [посочения протокол], се обуславя от това дали, преди да влезе на територията, членът на семейството е доказал, че може да се изразява на немски език на елементарно ниво?
2) Допуска ли член 7, параграф 2, първа алинея от Директива [2003/86] посочената в първия въпрос национална правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/12: UPC DTH, Съдебно решение от 30 април 2014 г.
Може ли член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че като електронна съобщителна услуга трябва да се квалифицира услугата, в рамките на която нейният доставчик предоставя срещу възнаграждение условния достъп до пакет от програми, който от своя страна включва услуги по разпръскване на радио- и телевизионни програми и се предава чрез спътник?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че към описаната в първия въпрос услуга намира приложение принципът за свободно предоставяне на услуги между държавите членки, доколкото става въпрос за услуга, предоставяна от Люксембург на територията на Унгария?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на описаната в първия въпрос услуга държавата по местоназначение, към която е насочена услугата, има право да ограничава предоставянето на този тип услуги, като предвижда, че [доставчикът на] услугата трябва задължително да се регистрира в държавата членка и да се установи чрез учредяване на клон или отделен правен субект, и като разрешава този тип услуги да се предоставят само чрез клон или отделен правен субект?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че независимо от държавата членка, в която оперира или е регистрирано предоставящото услугата предприятие, процедурите, свързани с описаните в първия въпрос услуги, попадат в рамките на правомощията на държавата членка, която има териториална компетентност с оглед на мястото на предоставяне на услугата?
Може ли член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като електронна съобщителна услуга, или посочената услуга следва да се квалифицира като услуга за условен достъп, предоставяна чрез използването на системата за условен достъп, дефинирана в член 2, буква е) от [тази] директива?
Въз основа на гореизложеното може ли релевантните разпоредби да се тълкуват в смисъл, че доставчикът на описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като доставчик на електронни съобщителни услуги в съответствие с правната уредба [на Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/13: Grund, Заключение от 30 април 2014 г.
Представлява ли дадена земеделска земя „постоянно пасище“ по смисъла на член 2, точка 2 от [Регламент № 796/2004], когато понастоящем и най-малко от пет години тя се използва за отглеждане на трева или други тревисти фуражни растения, но през този период земята е разоравана и вместо дотогавашното тревисто фуражно растение (в настоящия случай: тревна смес с детелина) е засадено друго тревисто фуражно растение (в настоящия случай: полска трева), или в тези случаи е налице сеитбооборот, който изключва възникването на постоянно пасище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/13: Holger Forstmann Transporte, Заключение от 30 април 2014 г.
1) Трябва ли понятието за производител по смисъла на член 24, параграф 2, първо тире от Директива [2003/96] да се тълкува в смисъл, че обхваща и конструкторите на каросерии и дистрибуторите, когато в процеса на производството на превозното средство те го оборудват с резервоари за гориво, а самият производствен процес по технически и/или икономически причини се извършва чрез разделяне на работата между няколко самостоятелни предприятия?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: в такива случаи как трябва да се тълкува условието по член 24, параграф 2, първо тире от Директива 2003/96 моторното превозно средство да е „от същия тип“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.