всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд - голям състав

Съдебен състав – Съд – голям състав

Дело C-2/06: Kempter, Съдебно решение от 12 февруари 2008 г.

Преразглеждането и оттеглянето на окончателно решение на администрацията, целящи да бъде взето предвид тълкуването на приложима в случая общностна разпоредба, прието междувременно от Съда на Европейските общности, предполага ли заинтересуваното лице да е обжалвало това административно решение по съдебен ред, позовавайки се на общностното право?
Освен от условията, определени в Решение по дело Kühne & Heitz, ограничена ли е и във времето поради императивни съображения от общностноправен характер възможността да се иска преразглеждането и оттеглянето на окончателно административно решение, което противоречи на общностното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-199/06: CELF и ministre de la Culture и de la Communication, Съдебно решение от 12 февруари 2008 г.

На първо място, член 88 [ЕО] дава ли право на държава, чиято помощ за дадено предприятие е неправомерна, като неправомерността е установена от юрисдикциите на тази държава, поради това че за помощта не е изпратено предварително уведомление на […] Комисия[та] по реда, предвиден в същия този член 88, параграф 3, да не си възстанови тази помощ от икономическия оператор, който се е ползвал от нея, поради това че Комисията, сезирана от трето лице, е обявила, че помощта е съвместима с правилата на общия пазар и по този начин е осъществила ефективно изключителното право на контрол, който тя упражнява за тази съвместимост?
На второ място, ако това задължение за връщане бъде потвърдено, следва ли да се държи сметка при изчисляване на размера на сумите, които трябва да бъдат върнати, за периодите, през които разглежданата помощ е била обявена от […] Комисия[та] за съвместима с правилата на общия пазар, преди тези решения да бъдат отменени от Първоинстанционния съд на Европейските общности?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-303/06: Coleman, Заключение от 31 януари 2008 г.

1) В рамките на забраната за всяка форма на дискриминация, основана на увреждане, директивата защитава ли от пряка дискриминация и от тормоз единствено самите лица с увреждания?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, директивата защитава ли служители, които макар да нямат увреждания, са третирани по-малко благоприятно или са подложени на тормоз поради тяхната връзка с лице с увреждания?
3) Когато работодател третира служител по-малко благоприятно, отколкото третира или е третирал други служители, и е доказано, че причината за третирането на служителя е в това, че той има син с увреждания, за когото се грижи, посоченото третиране представлява ли пряка дискриминация, която противоречи на утвърдения в директивата принцип на равно третиране?
4) Когато работодател подлага на тормоз служител и е доказано, че причината за третирането на служителя е в това, че той има син с увреждания, за когото се грижи, този тормоз противоречи ли на утвърдения в директивата принцип на равно третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-275/06: Promusicae, Съдебно решение от 29 януари 2008 г.

Общностното право и по-конкретно член 15, параграф 2 и член 18 от Директива [2000/31], член 8, параграфи 1 и 2 от Директива [2001/29], член 8 от Директива [2004/48], както и член 17, параграф 2 и член 47 от Хартата […] позволяват ли на държавите-членки да ограничават задължението на операторите на електронни съобщителни мрежи и услуги, на доставчиците на достъп до далекосъобщителни мрежи и на доставчиците на услуги, свързани с техническо съхранение на данни, да съхраняват и да предоставят данните за връзката и за трафика, получени при съобщенията в рамките на доставка на услуга на информационното общество, само до съобщаването в рамките на наказателно разследване или с оглед на императивни съображения, свързани със защита на обществената сигурност и на националната отбрана, като по този начин се изключват гражданските производства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-520/06: Stringer и др., Заключение от 24 януари 2008 г.

Нарушение на правото на платен годишен отпуск по член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, доколкото работник в отпуск по болест за продължителен период от време не разполага с право да поиска или да ползва платен годишен отпуск през период, който съвпада с отпуск по болест.
Нарушение на правото на финансово обезщетение за неползван платен годишен отпуск по член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 при прекратяване на трудовото правоотношение, когато работникът е отсъствал поради болест през цялата или част от референтната година.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-350/06: Schultz-Hoff и др., Заключение от 24 януари 2008 г.

1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 (= член 7 от Директива 93/104/ЕО) да се тълкува в смисъл, че работниците във всеки случай трябва да имат право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици и че неползваният отпуск през референтния период поради болест трябва да бъде предоставен впоследствие, или националното законодателство и/или практика могат да предвидят, че правото на платен годишен отпуск се погасява, когато работниците са неработоспособни поради болест през референтния период преди предоставянето на отпуска и ако те не възстановяват своята работоспособност преди края на референтния период и/или на периода на прехвърляне, определен от закона, от колективен или индивидуален трудов договор?
2) Трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че във всеки случай при прекратяване на трудовото правоотношение работниците имат право на заместващо финансово обезщетение за дължимия, но неползван отпуск (финансово обезщетение за неползван отпуск), или националното законодателство и/или практика могат да предвидят, че работниците нямат право на финансово обезщетение за неползван отпуск, ако са неработоспособни поради болест до края на референтния период и/или на последващия период на прехвърляне и/или че имат право на пенсия след прекратяването на трудовото правоотношение поради намаляване на работоспособността им или поради инвалидност?
3) При положителен отговор на първия и втория въпрос:
Трябва ли член 7 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че правото на отпуск или на заместващо обезщетение изисква работникът действително да е полагал труд през референтния период или това право възниква също и при оправдано отсъствие (поради болест) или при неоправдано отсъствие през целия референтен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-415/05: Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, Заключение от 23 януари 2008 г.

Липса на правомощие на Общността да приеме обжалвания регламент
Нарушение на член 249 ЕО относно избора на правен инструмент за замразяване на активите
Нарушение на основните права на жалбоподателката

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-402/05: Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, Заключение от 16 януари 2008 г.

Липса на компетентност на Общността да приеме спорния регламент
Неправилно определяне на компетентността на общностните съдилища да упражнят съдебен контрол върху съвместимостта на спорния регламент с основните права
Нарушение на основни права, по-специално на правото на собственост, правото на изслушване и правото на ефективен съдебен контрол

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-268/06: Impact, Заключение от 9 януари 2008 г.

1) Когато се произнасят по спор като първа инстанция по силата на разпоредба на вътрешното право или когато се произнасят по въззивна жалба срещу такова решение, длъжни ли са Rights Commissioners и Labour Court съгласно някой от принципите на общностното право (в частност принципите на равностойност и на ефективност) да приложат разпоредба с непосредствено действие на Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година […], при условие че:
— на Rights Commissioner и на Labour Court не е предоставена изрично компетентност за тази цел по силата на вътрешното право на съответната държава-членка, включително по силата на разпоредбите на вътрешното право, с които се транспонира Директивата,
— частноправните субекти могат да сезират High Court с други искания, произтичащи от обстоятелството, че работодателят им не е приложил Директивата в техния конкретен случай и че
— частноправните субекти могат да сезират компетентните общи юрисдикции с други искания срещу съответната държава-членка с оглед на поправяне на вредата, която са понесли поради обстоятелството, че държавата-членка не е транспонирала Директивата в предвидения срок?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Безусловна и достатъчно точна по съдържание ли е клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, включено като приложение към Директива 1999/70, за да могат частноправните субекти да се позоват на нея пред националните юрисдикции?
б) Безусловна и достатъчно точна по съдържание ли е клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, включено като приложение към Директива 1999/70, за да могат частноправните субекти да се позоват на нея пред националните юрисдикции?
3) С оглед на отговора на Съда на първия въпрос и на буква б) от втория въпрос:
Забранява ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, включено като приложение към Директива 1999/70, на държава-членка, действаща в качеството на работодател, да поднови срочен трудов договор за срок до осем години през периода след датата, на която Директивата е трябвало да бъде транспонирана, и преди приемането на закона за нейното транспониране, когато
— до този момент договорът винаги е бил подновяван за по-кратки периоди и работодателят се нуждае от услугите на работника за по-дълъг период,
— подновяването на договора за този по-дълъг период възпрепятства възможността частноправният субект да извлече полза от прилагането на клауза 5 от Рамковото споразумение след транспонирането му във вътрешното право и
— не съществуват обективни причини за такова подновяване, които не са свързани със статута на работника на срочен трудов договор?
4) При отрицателен отговор на първия или на втория въпрос:
Длъжни ли са Rights Commissioner и Labour Court по силата на разпоредба на общностното право (в частност на задължението за тълкуване на националното право в съответствие с текста и на целите на директива, така че да постигнат търсения от нея резултат) да тълкуват разпоредбите на вътрешното право, приети за транспониране на Директива 1999/70, в смисъл, че имат обратно действие към датата, на която Директивата е трябвало да бъде транспонирана, когато
— текстът на разпоредбата на вътрешното право не изключва изрично такова тълкуване, но
— норма на вътрешното право, която урежда тълкуването на законите, изключва такова обратно действие, освен ако не съществува недвусмислено указание в обратен смисъл?
5) При утвърдителен отговор на първия или на четвъртия въпрос:
Включват ли „условията за наемане на работа“, на които се позовава клауза 4 от Рамковото споразумение, включено като приложение към Директива 1990/70, условията на трудов договор, отнасящи се до възнагражденията и пенсиите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form