Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Нарушение на член 15, параграф 1, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО чрез въвеждане на задължителни минимални и максимални тарифи за услугите по планиране, предоставяни от архитекти и инженери съгласно Honorarordnung für Architekten und Ingenieure (HOAI).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Позволява ли правото на Европейския съюз въвеждането на преклузивен срок за обжалване на решения на възлагащите органи, който започва да тече от момента, в който заинтересованото лице е узнало или е трябвало да узнае за твърдяното нарушение, и какви са изискванията към мотивирането на тези решения?
Допустимо ли е националното право да постанови, че ако не бъде подадена жалба срещу решение за допускане в преклузивния срок, по-късно не може да се повдига възражение за незаконосъобразност на това решение при обжалване на последващи актове?
Задължена ли е националната юрисдикция да провери при конкретните обстоятелства дали заинтересованото лице е имало реална възможност да се запознае с мотивите за решението и да подаде жалба в предвидения срок, и какви са последиците, ако такава възможност не е била предоставена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС, който се отнася до принципа на лоялно сътрудничество, членове 17, 20, 21 и 47 от Хартата на основните права, член 110 ДФЕС, принципът на правна сигурност, принципите на равностойност и ефективност, произтичащи от принципа на процесуалната автономия, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съответно член 21, параграф 2 от Закон № 554/2004 за административното производство, съобразно тълкуването, което му е дадено с Решение № 45/2016 на Înalta Curte de Casație și Justiție — Completul pentru dezlegаване на някои правни въпроси (Върховен касационен съд, състав, компетентен да се произнася по правни въпроси), съгласно което срокът за подаване на молба за отмяна на основание разпоредбите на член 21, параграф 2 от Закон № 554/2004 е едномесечен и тече от датата на връчването на окончателното решение, чиято отмяна се иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Тълкуван ли е правилно член 32, параграф 8, буква а) от Регламент № 1290/2005 относно задължението на държавите членки да изчерпят всички вътрешноправни средства за защита, включително подаването на касационна жалба, за да възстановят неправомерно изплатени суми?
Може ли да се приеме, че държава членка е проявила небрежност по смисъла на член 32, параграф 8, буква а) от Регламент № 1290/2005 единствено поради неподаване на касационна жалба, без да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства по случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
1) В случай че разходите на установен в една държава членка клон са предназначени единствено за сделките на намиращата се в друга държава членка негова централа, трябва ли разпоредбите на член 17, параграфи 2, 3 и 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива […], възпроизведени в членове 168, 169 и 173—175 от Директива [2006/112], да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, в която е регистриран клонът, трябва да прилага за тези разходи приложимата за клона пропорция на приспадане, определяна с оглед на сделките, извършени от него в държавата, в която е регистриран, и на приложимите в нея правила, или приложимата за централата пропорция на приспадане, или пък специфична пропорция на приспадане, определяна чрез едновременното прилагане на правилата на държавите членки, в които съответно е регистриран клонът и се намира централата, по-специално предвид евентуалното наличие на режим за облагане по избор на тези сделки с [ДДС]?
2) Кои правила следва да бъдат приложени в особената хипотеза, в която разходите на клона са направени както за извършване на неговите сделки в държавата, в която е регистриран, така и на сделките на централата, по-специално с оглед на понятията за общи разходи и за пропорционално приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Приложима ли е Директива 1999/37 по отношение на моторни превозни средства, които са съществували още преди 29 април 2009 г. — датата, от която държавите членки трябва да прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за транспониране на Директива 2007/46/ЕО?
Следва ли моторно превозно средство, съставено, от една страна, от основни компоненти, произведени преди влизането в сила на Директива 2007/46, и от друга страна, от основни компоненти, добавени едва след влизането в сила на тази директива, да се смята за моторно превозно средство, което е съществувало още преди датата, от която влиза в сила Директива 2007/46, или следва да се счита за моторно превозно средство, което е произведено едва след тази дата?
С оглед на член 3, параграф 2 от Директива 1999/37 неограничено ли се прилага задължението за признаване по член 4 от тази директива, когато в свидетелството за регистрация не са посочени данни по отношение на определени кодове на Общността (които следва да бъдат попълнени съгласно приложенията към тази директива), но тези данни могат лесно да бъдат установени?
Допустимо ли е на основание член 4 от Директива 1999/37 дадена държава членка да признае издадено от друга държава членка свидетелство за регистрация, като въпреки това подложи съответното превозно средство на технически преглед по смисъла на член 24, параграф 6 от Директива 2007/46, и ако превозното средство не отговаря на техническите изисквания, да стигне до заключението, че следва да бъде отказано издаването на свидетелство за регистрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Съответна ли е на:
– чл. 325 пар. 1 [ДФЕС], съобразно който държавите членки трябва да предприемат мерки за ефикасна защита против измамата и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза;
– чл. 2 nap. 1 вр чл. 1 пар.1 б. „b“ от [Конвенцията PIF] вр член 2, параграф 1 б. „b“ от Решение 2007/436, съобразно които държавата членка трябва да вземе мерки за ефективно наказване на данъчни измами относно данък върху добавената стойност;
– чл. 47 пар. 1 и пар. 2 от Хартата, предоставящ ефективни правни средства за защита пред съд, предварително създаден със закон,
национална правна уредба, съобразно която доказателства, събрани чрез използване на „специални разузнавателни средства“ — а именно подслушване на телефонни разговори на лица, спрямо които по-късно се повдига обвинение за данъчно престъпление по данъка за добавена стойност, следва да бъдат изключени от доказателствения материал поради даване на разрешение за това подслушване от некомпетентен съдебен орган; като се вземат предвид следните условия:
– в предходни моменти (между един и три месеца по-рано) за подслушване на част от тези телефони е било искано и дадено разрешение от същия този съдебен орган — като към този момент той още е бил компетентен;
– относно въпросното подслушване е поискано такова разрешение (за продължаване на предходно подслушване и за подслушване на нови телефони) към същия този съдебен орган; този съдебен орган вече не е бил компетентен — като неговата компетентност е била прехвърлена на нов съдебен орган непосредствено преди това; старият съдебен орган въпреки своята некомпетентност е разгледал искането по същество и е дал такова разрешение;
– в последващ момент (около месец по-късно) отново за подслушване на същите телефони е било искано и дадено разрешение от новия компетентен за това орган;
– всички дадени разрешения фактически са без мотиви;
– нормата на закона, прехвърляща компетентност, е била неясна, довела е до множество противоречиви съдебни актове, което е накарало Върховният [касационен] съд да постанови задължителен тълкувателен акт — около две години след законодателното прехвърляне на компетентност и след въпросното подслушване;
– съдът, разглеждащ делото по същество, няма правомощието да се произнася по искания за използване на специални разузнавателни средства (подслушване на телефон); той обаче има компетентност да се произнася по законосъобразността на проведено подслушване, вкл да приеме, че дадено разрешение не отговаря на законовите изисквания и поради това да откаже да цени събраните в следствие на него доказателства; тази компетентност възниква само при валидно дадено разрешение за подслушване;
– ползването на тези доказателства (телефонни разговори на подсъдимите, разрешение за подслушването на които е дадено от съдебен орган, който вече е загубил своята компетентност) е от съществено значение за решаване на въпроса отговорността на ръководителя на организирана престъпна група, поставила си за цел да извършва данъчни престъпления по Закона за данък добавена стойност [в редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство], респективно като подбудител за конкретните данъчни престъпления — като той може да бъде признат за виновен и осъден само ако тези разговори бъдат ценени като доказателство; в противен случай ще бъде оправдан?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Включва ли изразът „нареждане за превод“ по смисъла на [Директива 98/26] платежното нареждане, издадено от вложител на кредитна институция, относно прехвърляне на средства към друга кредитна институция?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 3, параграф 1 от [Директива 98/26], който предвижда, че „[н]арежданията за превод и нетирането имат правно действие и задължителна сила за трети лица, дори и при процедура по несъстоятелност спрямо участник, при условие че нарежданията за превод са въведени в системата преди момента на откриване на процедура по несъстоятелност съгласно определението на член 6, параграф 1. Това се прилага дори при процедура по несъстоятелност срещу участник (в дадената система или в оперативно съвместима система) или срещу системния оператор на оперативно съвместима система, който не е участник“, да се тълкува в смисъл, че нареждане като разглежданото в главното производство е можело да бъде прието за „въведено в системата“ и е следвало да бъде изпълнено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Следва ли действащата през 2014 г. правна уредба за [схемата за УОИ] — установена [с разглежданото национално законодателство] — или част от нея да се счита за държавна помощ (схема за държавна помощ) по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], като това включва следните въпроси:
– При обстоятелства като тези по настоящото дело следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че средствата за УОИ сa ресурси на държава членка?
– Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато на оператори на мрежи (предприятия) е наложено задължение за закупуване на електроенергия от производители на електроенергия на фиксирана цена (тарифа) и/или за балансиране на електроенергията и понасяните в резултат на това задължение загуби за операторите на мрежи се компенсират със средства, които евентуално могат да произтичат от ресурси на държава членка, не е налице помощ, предоставена на производителите на електроенергия чрез ресурси на държава членка?
– Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело следното подпомагане е селективно и/или може да засегне търговията между държавите членки: подпомагане на предприятие, което изпълнява проект от стратегическо значение като „NordBalt“; подпомагане на предприятия, на които е възложено да гарантират сигурността на електроснабдяването за определен период; подпомагане с цел компенсиране на загубите, които отразяват пазарните условия и са действително понесени от лица като тези в разглеждания случай, които са предприели изграждането на слънчеви фотоволтаични централи, поради отказа на държавата да изпълни поетите от нея задължения (в резултат от промени в националната регулация); подпомагане на предприятия (оператори на мрежи) с цел компенсиране на действително понесените загуби при изпълнението на задължението им за закупуване на електроенергия на фиксирана цена от предоставящи УОИ производители на електроенергия и за балансиране на електроенергията?
– Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 106, параграф 2 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело разглежданата схема за УОИ (или част от нея) се счита за отговаряща на критериите, посочени в точки 88—93 от решението на Съда на Европейския съюз [по дело Altmark]?
– Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело схемата за УОИ (или част от нея) нарушава или заплашва да наруши конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Трябва ли забранено с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 пресъздаване на защитено наименование за произход да се извърши непременно чрез използване на наименования, които имат графична, фонетична или концептуална прилика със защитеното наименование за произход, или може да се извърши чрез използване на фигуративни знаци, които пресъздават наименованието за произход?
2) Може ли при защитено наименование за произход от географско естество (член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 510/2006), когато става въпрос за същите или сходни продукти, използването на символи, които пресъздават района, с който е свързано защитеното наименование за произход, да се счита за пресъздаване на самото защитено наименование за произход съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, което е недопустимо дори ако този, който използва тези символи, е производител, установен в района, с който е свързано защитеното наименование за произход, но чиито продукти не са обхванати от това наименование за произход, тъй като не отговарят на изискванията, несвързани с географския произход, които са предвидени в спецификацията?
3) Трябва ли понятието за средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националният съд следва да вземе предвид, за да се установи дали е налице пресъздаване по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, да се разбира в смисъл, че се отнася до европейския потребител, или може да се отнася само до потребителя от държавата членка, в която се произвежда продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано ЗНП и в която най-много се консумира продуктът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.