Съд - четвърти състав

Налице ли е явна грешка в съдебното решение, която подлежи на поправка по искане на страна съгласно член 154, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Какви са последиците от отмяната на обжалваното решение по отношение на жалбите по дела T‑639/14 RENV и T‑352/15, включително по исканията на Комисията за прекратяване на производството по тези дела?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Определения

Szpunar

Гръцки

Дело C-441/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.

Нарушено ли е принципът на недопускане на дискриминация по признак на националност чрез изискването за установяване и основно място на стопанска дейност в Испания като условие за допустимост до схемата за държавна помощ?
Съвместимо ли е ограничаването на достъпа до схемата за държавна помощ само за предприятия с основно място на стопанска дейност в Испания със свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги?
Задължена ли е Комисията да извърши претегляне на положителните и отрицателните ефекти на помощта върху условията на търговия и поддържането на ненарушена конкуренция при прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС?
Правилно ли е класифицирана разглежданата мярка като „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, като се вземе предвид дискрецията на националните органи?
Дали Общият съд е допуснал процесуална грешка, като не е разгледал по същество твърдението за нарушение на процесуалните права на жалбоподателя поради отказа на Комисията да започне официална разследваща процедура?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС в решението на Комисията относно схемата за помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.

Нарушено ли е принципът на недопускане на дискриминация на основание националност чрез ограничаване на достъпа до схемата за държавна помощ само за предприятия, установени в Испания?
Съвместима ли е схемата за държавна помощ с правото на свободно предоставяне на услуги и свободата на установяване, като се изключват предприятия, които не са с основно място на стопанска дейност в Испания?
Задължена ли е Европейската комисия да извърши претегляне на положителните и отрицателните ефекти на помощта върху условията на търговия и поддържането на ненарушена конкуренция при прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС?
Правилно ли е квалифицирана разглежданата мярка като „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, с оглед на дискреционните правомощия на националните органи?
Дали Общият съд е допуснал грешка, като не е разгледал по същество твърдението за нарушение на процесуалните права на жалбоподателя поради отказа на Комисията да открие официалната разследваща процедура?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС в решението на Комисията относно схемата за помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-314/23: Air Nostrum, Заключение от 6 юни 2024 г.

Представлява ли непряка дискриминация, основана на пола, по отношение на условията на труд, която противоречи на правото на [Съюза] и е забранена с член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54, заплащането от страна на [Air Nostrum] на по-ниско обезщетение на група служители като [ЧКЕ], състояща се предимно от жени, за необходимите им разходи при пътуванията, различни от свързаните с транспорта и настаняването, в сравнение с обезщетението за същите разходи, получавано на същото основание от друга група служители, състояща се предимно от мъже като пилотите, когато това различно третиране е породено от прилагането на два отделни колективни трудови договора за всяка група, сключени на основание член 87 от [Закона за статута на работниците] от едно и също предприятие, но с различни синдикални представители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Szpunar

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-353/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 30 май 2024 г.

Допустимо ли е предоставянето на индивидуална държавна помощ на едно предприятие с цел преодоляване на сериозно нарушение в икономиката на държава членка по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, без да се изисква тази помощ сама по себе си да отстрани нарушението и без да се извършва балансиране между положителните и отрицателните ѝ ефекти?
Съвместима ли е индивидуалната държавна помощ, предоставена само на едно предприятие, с принципа на недискриминация по признак националност, и спазени ли са изискванията за необходимост, подходящост и пропорционалност на мярката?
Нарушени ли са свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги чрез предоставяне на държавна помощ само на едно предприятие, и изисква ли се допълнителна обосновка за ограничаването на тези свободи?
Следва ли Комисията да открие официална разследваща процедура по член 108, параграф 2 ДФЕС при наличие на сериозни съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, и достатъчно ли е съдържанието на жалбата за да се приеме самостоятелност на това основание?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на решението на Комисията, особено в контекста на пандемията COVID-19 и при липса на определени доказателства в мотивите на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-353/21: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 30 май 2024 г.

Съвместима ли е държавната гаранция за заем, предоставена на авиокомпания, която е от значение за финландската икономика във връзка с пандемията от COVID-19, с член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, въпреки че не отстранява всички щети, причинени от извънредното събитие?
Изисква ли се при преценката по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС да се съпоставят положителните ефекти на помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и конкуренцията?
Съвместима ли е държавната гаранция за заем с вътрешния пазар, въпреки изключителния ѝ характер, и какви са условията за това?
Нарушава ли предоставянето на държавна гаранция за заем принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство?
Спазва ли се принципът на пропорционалност при предоставянето на държавна гаранция за заем за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката?
Съвместима ли е помощта с вътрешния пазар от гледна точка на свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване?
Нарушени ли са процесуалните права на заинтересованите лица поради липса на официална процедура по разследване при приемането на решението на Комисията?
Спазено ли е задължението за мотивиране на решението на Комисията да не повдига възражения срещу мярката за помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Дело C-297/23: Harley-Davidson Europe и Neovia Logistics Services International/Комисия, Заключение от 30 май 2024 г.

Неправилно тълкуване и прилагане на член 33, първа алинея от Делегиран регламент 2015/2446
Незаконосъобразност на член 33 от Делегиран регламент 2015/2446 поради превишаване на делегираните правомощия на Комисията
Нарушение на правото на изслушване, правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Kokott

judicial-procedure | special-forms-procedure | Външни отношения | Институционално право | Обща външна политика и политика на сигурност

Дело C-785/22: SC/Eulex Kosovo, Определение от 27 май 2024 г.

Следва ли разпореждането за заплащане на разноските да обхваща и разноските по обезпечителното производство, когато те не са изрично посочени в диспозитива на решението?
Как се разпределят разноските между страните при липса на искане за заплащане на разноски от страна на едната страна, съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Арбитражна клауза, Жалба за отмяна, Иск за отговорност, Обжалване, Пропуск при произнасяне, Съдебно решение, постановено след отмяна и връщане на делото за ново разглеждане

Определения

Medina

Икономическа и парична политика

Дело C-512/22: Fininvest/ЕЦБ и др., Заключение от 16 май 2024 г.

Неправилно прилагане на правото относно условията за разрешение от ЕЦБ за придобиване или увеличаване на квалифицирано дялово участие в кредитни институции
Нарушаване на принципа на забрана за прилагане с обратно действие при прилагането на членове 22 и 23 от Директива 2013/36/ЕС спрямо вече придобито квалифицирано дялово участие
Грешка при прилагане на правото относно допустимостта на нови основания за отмяна, свързани с незаконосъобразност на подготвителните актове на националния орган

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Campos Sanchez-Bordona

Италиански

Дело C-222/23: Toplofikatsia Sofia (Notion de domicile du défendeur), Съдебно решение от 16 май 2024 г.

Следва ли чл. 62, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска понятието „местоживеене“ на физическо лице да се извежда от национална правна разпоредба, която предвижда, че регистрираният постоянен адрес на гражданите на държавата на сезирания съд е винаги в тази държава и не може да се прехвърли на друго място в Европейския съюз?
Следва ли чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която съдът на една държава не може да откаже да издаде заповед за изпълнение срещу длъжник — гражданин на тази държава, за които съществува обосновано предположение за липса на международна компетентност на съда поради това, че длъжникът вероятно има местоживеене в друга държава от Съюза, което се установява от декларирана от длъжника пред надлежния държавен орган адресна регистрация в последната държава
Има ли в този случай значение кога е направена тази декларация?
В случай че международната компетентност на сезирания съд се извежда от разпоредба, различна от чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] — следва ли чл. 18, [първа алинея] ДФЕС във връзка с чл. 47, ал. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която въпреки че издаване на заповед за изпълнение се допуска само срещу физическо лице с обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд, установяване на местопребиваване в друга държава не може да се установи само на базата на това, че длъжникът по заповедта — гражданин на държавата на сезирания национален съд, е регистрирал в последната адреса, на който пребивава („настоящия“ си адрес) в друга държава в Европейския съюз, ако е невъзможно длъжникът да заяви, че изцяло се е преместил в последната държава и няма адрес на територията на държавата на сезирания съд
Има ли в този случай значение кога е направена декларацията за настоящ адрес?
При отговор на първия подвъпрос от третия въпрос, че се допуска издаване на заповед за изпълнение — допуска ли чл. 4, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с тълкуванието на чл. 22, пар. 1 и 2 от Регламент [2020/1784], дадено в [решение от 19 декември 2012 г., Alder (C‑325/11, EU:C:2012:824)], [както и] във връзка с принципа за ефективно прилагане на правото на Съюза при прилагане на национална процесуална автономия, национален съд на държава, в която гражданите не могат да се откажат от адресната си регистрация на територията на същата и да я прехвърлят в друга държава, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение в производство без участие на длъжника, да изисква по реда на чл. 7 от Регламент [2020/1784] информация от властите в държавата по регистриран адрес на длъжника за неговия адрес в последната държава и датата на регистрацията на същия, за да установи къде е действителното обичайно местопребиваване на длъжника, преди да издаде крайния съдебен акт по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.