Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-184/23: Finanzamt T II, Заключение от 16 май 2024 г.
1) Трябва ли да се приеме, че консолидирането на няколко лица в едно данъчнозадължено лице по смисъла на член 4, параграф 4, втора алинея от [Шеста директива] води до това, че възмездните доставки между тези лица остават извън приложното поле на режима на (ДДС) по смисъла на член 2, точка 1 от посочената директива?
2) Попадат ли в приложното поле на режима на ДДС възмездните доставки между тези лица, включително когато получателят на доставката няма право (или има право само частично) на приспадане на платения данък по получени доставки, тъй като в противен случай съществува риск от данъчни загуби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/23: UPCAFFE, Заключение от 16 май 2024 г.
Изисква ли правото на Съюза националните органи и съдилища да определят задължението по данъка върху добавената стойност (ДДС) (не да отхвърлят искане за възстановяване на данъка), ако обективните данни по случая сочат, че е извършена измама с ДДС посредством учредяване на ново дружество, респ. посредством прекъсване на данъчната приемственост спрямо стопанската дейност на предходното дружество, когато данъчнозадълженото лице знае или е трябвало да знае, че е участвало в такова деяние, и когато към момента на настъпване на данъчното събитие в националното законодателство не се предвижда такова определяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-512/22: Fininvest/ЕЦБ и др., Заключение от 16 май 2024 г.
Неправилно прилагане на правото относно условията за разрешение от ЕЦБ за придобиване или увеличаване на квалифицирано дялово участие в кредитни институции
Нарушаване на принципа на забрана за прилагане с обратно действие при прилагането на членове 22 и 23 от Директива 2013/36/ЕС спрямо вече придобито квалифицирано дялово участие
Грешка при прилагане на правото относно допустимостта на нови основания за отмяна, свързани с незаконосъобразност на подготвителните актове на националния орган
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/22: Комисия/Чешка република (Qualifications professionnelles), Съдебно решение от 8 май 2024 г.
Спазено ли е задължението на държавата членка да гарантира, че компетентните органи определят статута на лицата, които преминават период за приспособяване или желаят да се подготвят за изпит за правоспособност?
Осигурена ли е възможността ветеринарните лекари и архитектите да предоставят услуги под професионалното звание на приемащата държава членка в рамките на свободното предоставяне на услуги?
Спазено ли е задължението компетентният орган на приемащата държава членка да потвърди в едномесечен срок получаването на заявлението за признаване на професионални квалификации и да уведоми заявителя в случай на липсващи документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/21: Schrems (Communication de données au grand public), Заключение от 25 април 2024 г.
2) Трябва ли член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД (свеждане на данните до минимум) да се тълкува в смисъл, че всички лични данни, с които разполага платформа, като тази в главното производство (по-специално от субекта на данни или от трети страни на и извън платформата), могат да се събират, анализират и обработват за целите на целевата реклама без ограничение в зависимост от време или вид на данните?
4) Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) във връзка с член 9, параграф 2, буква д) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че изразяване на собствената сексуална ориентация за целите на дискусионна група позволява обработването на други данни за сексуалната ориентация с оглед на събирането и анализирането на данни за целите на персонализираната реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-684/22: Stadt Duisburg (Perte de la nationalité allemande), Съдебно решение от 25 април 2024 г.
Допуска ли член 20 ДФЕС правна норма, съгласно която в случай на доброволно придобиване на (непривилегировано) гражданство на трета страна гражданството на държавата членка, и следователно гражданството на Съюза, се загубват по силата на закона, когато индивидуална преценка на последиците от загубването се извършва само ако преди това заинтересованият чужденец е подал молба за издаване на разрешение за запазване на гражданството и тази молба е уважена, преди да бъде придобито чуждото гражданство?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в процедурата по издаване на разрешение за запазване на гражданството не могат да се определят условия, в резултат на които в крайна сметка не се извършва преценка на индивидуалното положение на заинтересованото лице и на семейството му от гледна точка на последиците от загубването на гражданството на Съюза или тази преценка се замества от други изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/22: Dumitrescu и Schwarz/Комисия, Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Съвместимо ли е използването на критерий за гражданство при изчисляването на еднократната обща сума за пътни разноски с принципа на недопускане на дискриминация и принципа на равно третиране?
Съответства ли разликата в начина на изчисляване на еднократната обща сума за пътни разноски между длъжностни лица с място на произход в държава членка и такива с място на произход извън Съюза на целта на член 8 от приложение VII към Правилника и на принципа на равно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-634/22: OT и др. (Suppression d’un Tribunal), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Следва ли чл. 2, чл. 6, параграф 1 и 3, чл. 19, параграф 1, ал. 2 от ДЕС, вр. чл. 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит [със ЗИДЗСВ], но съдиите следва да продължат да разглеждат разпределените им до [датата на закриване на този съд] дела, както и да продължат да разглеждат след тази дата делата на [посочения съд], по които са провели разпоредителни заседания, при положение че мотивите за закриване на съда са, че със закриването му се гарантира конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите и не са изложени надлежни аргументи, какви факти водят до извод за нарушаване на [този принцип]?
Трябва ли посочените разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като посочените в [ЗИДЗСВ], които водят до пълното закриване като самостоятелен орган на съдебната власт в България (на Специализирания наказателен съд), с посочените мотиви и до преместването на съдиите (включително и този от съдебния състав, разглеждащ конкретното наказателно дело) от тази юрисдикция в различни съдилища, но задължават тези съдии да продължат да разглеждат започнатите от тях дела в закритата юрисдикция?
Ако това е така, и с оглед на предимството на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните действия на магистратите от закриваните съдилища по делата на закритата институция (които законът ги задължава да довършат), предвид и задължението им да преценят основанията за самоотвод по тези дела
Какви биха били последиците за процесуалните произнасяния по делата на закриваната юрисдикция, които следва да се довършат и за крайните актове по тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/23: NFŠ, Заключение от 11 април 2024 г.
1) Договорът за субсидия и предварителният договор за продажба, сключени между министерство (държавата) и неконкурентно избран частноправен субект, представляват ли „обществена поръчка за строителство“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18, съответно на член 2[, параграф 1, точка] 6, буква в) от Директива 2014/24, при положение че договорът за субсидия представлява одобрена от Европейската комисия държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, по съдържанието си задълженията по договора за субсидия се състоят от задължение за държавата да отпусне субсидията и задължение за частноправния субект да построи сградата в съответствие с определените от министерството условия и да даде възможност на определена спортна организация да използва част от сградата, а по съдържанието си задълженията по предварителния договор се състоят от едностранна опция в полза на частноправния субект, предполагаща задължение за държавата да купи построената сграда, при което тези договори представляват взаимносвързана по време и предмет рамка от взаимни задължения между министерството и частноправния субект?
2) Допускат ли член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 и съответно член 2[, параграф 1, точка] 6, буква в) от Директива 2014/24 правна уредба на държава членка, съгласно която е нищожна (тоест недействителна от самото начало, ex tunc) правната сделка, която по съдържанието или целта си противоречи на закона или го заобикаля или накърнява добрите нрави, ако това нарушение на закона се изразява в съществено нарушение на правилата за обществените поръчки?
3) Допускат ли член 2г, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Директива 89/665 правна уредба на държава членка, съгласно която е нищожна (тоест недействителна от самото начало, ex tunc) правната сделка, която по съдържанието или целта си противоречи на закона или го заобикаля или накърнява добрите нрави, ако това нарушение на закона се изразява в съществено нарушение (заобикаляне) на правилата за обществените поръчки, както е в случая в главното производство?
4) Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 и съответно член 2[, параграф 1, точка] 6, буква в) от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че ex tunc забраняват да се признае правно действие на предварителен договор за продажба като обсъждания в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/22: Triferto Belgium, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че лицето, което поръчва или закупува веществото от установен извън Европейския съюз производител, има задължение за регистрация дори ако всички формалности с оглед на физическото въвеждане на митническата територия на Съюза всъщност се извършват от трето лице, което освен това изрично потвърждава, че носи отговорност за тях?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството дали поръчаното или закупеното количество вещество е само част (все пак повече от един тон) от по-голяма пратка със същото вещество на същия установен извън Съюза производител, която е физически въведена на митническата територия на Съюза от третото лице, за да бъде складирана там в митнически склад?
Трябва ли член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH да се тълкува в смисъл, че и веществата, които се съхраняват в митнически склад (тъй като са поставени под режим J, код 71 00 в поле 37 от единния административен документ), не попадат в обхвата на Регламента REACH, до последващото им извеждане и поставяне под друг митнически режим (например в режим „допускане за свободно обращение“)?
При утвърдителен отговор: трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че в този случай със задължението за регистрация е обвързано лицето, което пряко е закупило веществото извън Съюза и е заявило доставката му (без преди това физически да е внесло веществото на митническата територия на Съюза), дори ако веществото вече е било регистрирано от третото предприятие, което преди това физически го е внесло на митническата територия на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.