Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-582/22: Die Länderbahn и др., Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че схемата за таксуване може да е годен предмет на обжалване дори когато вече е изтекъл периодът на валидност на проверяваната такса (жалба срещу т.нар. „стара такса“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че при контрол ex post върху стари такси регулаторният орган може да ги обяви за недействителни с действие ex tunc?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: допуска ли тълкуването на член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 национална правна уредба, която изключва възможността за контрол ex post върху стари такси с действие ex tunc?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: трябва ли член 56, параграф 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че по отношение на правните последици предвидените в него действия на компетентния регулаторен орган за поправяне на положението по принцип може да включват и разпореждане до управителя на инфраструктурата да възстанови незаконосъобразно събраните такси, въпреки че исканията за възстановяване на такси между железопътните предприятия и управителя на инфраструктурата могат да се предявяват по гражданскоправен ред?
При отрицателен отговор на първия или втория въпрос: от член 47, първа алинея от Хартата на основните права и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС произтича ли при всички случаи право на обжалване на старите такси, при положение че в съответствие с практиката на Съда от решение от 9 ноември 2017 г., CTL Logistics (C‑489/15, EU:C:2017:834), без решение на регулаторния орган по съответна жалба е изключено да се иска възстановяване на незаконосъобразно събраните стари такси по реда на националното гражданско право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/22: IAB Europe, Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Следва ли член 4, точка 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че символен низ, който записва предпочитанията на интернет потребител във връзка с обработката на личните му данни по структуриран и машинночитаем начин, представлява набор от лични данни от гледна точка: 1) на браншова организация, която предоставя на разположение на членовете си стандарт, чрез който им предписва по какъв начин от практическа и техническа гледна точка трябва да бъде генериран, съхраняван и/или разпространяван този символен низ, и 2) на страните, които изпълняват и използват този стандарт на своите уебсайтове или в своите приложения и следователно така имат достъп до този символен низ?
Прави ли се разлика, ако изпълнението и прилагането на стандарта предполага, че този символен низ се предоставя на разположение заедно с IP адрес?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 1, букви а) и б), ако самата браншова организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
Следва ли член 4, точка 7 и член 24, параграф 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че браншова организация, притежаваща правомощия да установява даден стандарт, трябва да се квалифицира като администратор, когато предлага на своите членове стандарт за управление на съгласието, който освен задължителна техническа рамка съдържа и правила, които уреждат подробно въпроса как трябва да се съхраняват и разпространяват тези данни за съгласието, които представляват лични данни?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 2, буква а), ако самата браншова организация няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
В случай че браншовата организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, следва да бъде квалифицирана като администратор или съвместен администратор при обработката на предпочитанията на интернет потребителите, тази (съвместна) отговорност на браншовата организация с правомощия да установява такъв стандарт разпростира ли се автоматично и върху последващата обработка от страна на трети страни, за които са получени предпочитанията на интернет потребителите, като например целевата онлайн реклама от страна на издатели и доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/22: Roheline Kogukond и др. (Localisation de placettes-échantillons), Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Трябва ли данни като данните относно местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, да се квалифицират като „информация за околната среда“ по смисъла на член 2, точка 1, буква а) или б) от Директива [2003/4]?
Трябва ли член 4, параграф 1, първа алинея, буква г) и параграф 2, първа алинея, букви а), б) и з) от Директива 2003/4 да се тълкува в смисъл, че административен орган може въз основа на едно или друго от предвидените в тази разпоредба изключения да откаже да разкрие пред обществеността данни за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите?
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2003/4 да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази разпоредба административен орган може да откаже да разкрие пред обществеността данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за извършване на националната статистическа инвентаризация на горите?
Може ли съображение 21 от Директива 2003/4 да служи като самостоятелно правно основание за публично оповестяване на данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за събиране на данни за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Confiance mutuelle en cas de transfert), Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
1) Трябва ли Регламент [Дъблин III] с оглед на съображения 3, 32 и 39 от този регламент във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от [Хартата] да се тълкува и прилага в смисъл, че принципът на взаимно доверие между държавите [членки] е неделим, така че тежките и системни нарушения на правото на Съюза, извършени от евентуално компетентната държава членка преди прехвърлянето спрямо граждани на трета държава, които (все още) не са върнати в държавата членка, компетентна да разгледа молбата им за убежище съгласно [този регламент], напълно изключват прехвърлянето в тази държава членка?
2) При отрицателен отговор на [първия] въпрос: трябва ли член 3, параграф 2 от Регламент [Дъблин III] във връзка с членове 1, 4, 18, 19 и 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че ако евентуално компетентната държава членка извършва тежки и системни нарушения на правото на Съюза, извършващата прехвърлянето държава членка не може в рамките на [този регламент] да приеме автоматично принципа на взаимно доверие между държавите [членки], а трябва да отстрани всички съмнения относно това, че след прехвърлянето му кандидатът няма да се окаже в положение, което противоречи на член 4 от [Хартата], съответно трябва да докаже, че това няма да се случи?
3) Какви доказателства може да използва кандидатът в подкрепа на доводите си, че член 3, параграф 2 от Регламент [Дъблин III] не допуска прехвърлянето му, и какъв стандарт относно доказателствата трябва да се приложи
С оглед на позоваването в съображенията от [този регламент] на достиженията на правото на Съюза има ли извършващата прехвърлянето държава членка задължение за сътрудничество и/или проверка, съответно трябва ли при тежки и системни нарушения на основни права спрямо граждани на трета държава да бъдат получени индивидуални гаранции от компетентната държава членка, че основните права на кандидата ще бъдат спазени след прехвърлянето му
Различен ли ще е отговорът на този въпрос, ако кандидатът се нуждае от доказателства, доколкото не може да подкрепи с документи своите съгласувани и подробни декларации, при положение че това не може да се очаква с оглед на естеството на декларациите?
4) Различен ли ще е отговорът [на третия въпрос], ако кандидатът докаже, че подаването на жалба по административен ред до органите и/или използването на средства за правна защита в компетентната държава членка е невъзможно и/или неефективно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-701/21: Mytilinaios/DEI и Комисия, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.
Допустимо ли е предприятие, което доброволно е участвало в арбитражно производство, да обжалва решение на Комисията относно държавна помощ, без да нарушава принципите nemo auditur propriam turpitudinem allegans и nemo potest venire contra factum proprium?
Може ли арбитражен съд, създаден въз основа на доброволно арбитражно споразумение между страните, да бъде квалифициран като орган, упражняващ публични правомощия, и съответно арбитражното решение да се счита за държавна мярка по смисъла на член 107 ДФЕС?
Длъжна ли е Комисията при предварителната проверка по член 4 от Регламент 2015/1589 да анализира съдържанието на арбитражното решение, за да установи наличие на предимство по смисъла на член 107 ДФЕС, или е достатъчно да приложи критерия за частния инвеститор към решението на публичното предприятие да сключи арбитражно споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-674/22: Gemeente Dinkelland, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.
Трябва ли правният принцип, че се дължи лихва за забава, когато възникне право на възстановяване на събран в нарушение на правото на Съюза данък, да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, на което се възстановява данъкът, трябва да се плати лихва за забава и при положение че:
a) възстановяването е в резултат на допуснати от данъчнозадълженото лице счетоводни грешки като описаните в настоящото решение, за които данъчният инспектор не е отговорен,
б) възстановяването се налага поради преизчисляване по нов критерий за разпределение, прилаган за целите на приспадане на данъка за общите разходи при описаните в настоящото решение обстоятелства?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, от кой момент в такъв случай възниква правото на лихва за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-693/22: I. (Vente d’une base de données), Заключение от 22 февруари 2024 г.
Трябва ли член 5, параграф 1, буква а) във връзка с член 6, параграф 1, букви а), в) и д) във връзка с член 6, параграф 3 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в производство по принудително изпълнение може да се осъществява продан на бази данни по смисъла на член 1, параграф 2 от [Директива 96/9], които се състоят от лични данни, ако субектите на тези лични данни не са дали съгласие за тази продан?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/23: Greislzel, Заключение от 8 февруари 2024 г.
1) Доколко уредбата в членове 10 и 11 от Регламент [№ 2201/2003] се прилага само за производства между държави — членки на ЕС
По-конкретно: Прилага ли се член 10 от Регламент [№ 2201/2003], имайки за последица запазване на компетентността на съдилищата в държавата по предишното пребиваване, ако преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в държава — членка на ЕС (Германия), и процедурата по връщане съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца […] е водена между държава — членка на ЕС (Полша), и трета държава (Швейцария) и в рамките на тази процедура е отказано връщането на детето
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен: 2) Какви изисквания трябва да са изпълнени в рамките на член 10, буква б), подточка i) от Регламент [№ 2201/2003], за да се установи запазването на компетентността
3) Прилага ли се член 11, параграфи 6—8 от Регламент [№ 2201/2003] и при провеждането на процедура по връщане съгласно Хагската конвенция между трета държава и държава — членка на ЕС, като държава на преместване, доколкото преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в друга държава — членка на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/22: MAX7 Design, Определение от 8 февруари 2024 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/23: Lita, Определение от 30 януари 2024 г.
Наложително ли е разглеждането на преюдициалните запитвания по ускорената процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник, като се има предвид естеството и обхвата на засегнатата национална уредба?
Позволява ли ускореното производство Съдът да се произнесе в срок, който да е релевантен за националното производство при вече влезли в сила разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.