Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Трябва ли разпоредбите на член 16 от Регламент № 111/1999 да се тълкуват в смисъл, че предоставят на Съда на Европейския съюз компетентност да се произнася по споровете относно условията, при които интервенционната агенция, определена да получава оферти в рамките на тръжната процедура за безплатна доставка на селскостопански продукти на Русия, извършва дължимото на спечелилия оферент плащане и освобождаването на гаранцията за доставка, учредена от него в полза на тази агенция, и по-специално по исковете за обезщетяване на вредите в резултат от допуснати от интервенционната агенция нарушения при извършването на тези действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допускат ли член 3, параграф 1 и член 5, параграф 5 от Директива 2005/29/ЕО или други разпоредби от същата директива национална правна уредба, съгласно която обявяването на разпродажба без разрешението на компетентния административен орган е незаконосъобразно и поради това обстоятелство следва да се забрани в рамките на дадено съдебно производство, без да е задължително сезираният в рамките на това съдебно производство съд да проверява дали посочената търговска практика е заблуждаваща, агресивна или нелоялна поради други обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Какви са изискванията за наличие на интерес за допускане на встъпване в съдебно производство по член 40, втори параграф от Статута на Съда на Европейския съюз?
Възможно ли е наличието на само косвен интерес, произтичащ от сходство на дейностите между лицето, искащо да встъпи, и страните по делото, да обоснове правото на встъпване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 и член 18 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдебните документи, адресирани до страна с местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка, могат да се приложат по делото и да се считат за връчени, в случай че тази страна не е посочила упълномощен да получава подлежащите на връчване документи представител, който е с местоживеене в държавата членка, в която се провежда съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Правилно ли е тълкувано Решение 2008/969 относно характера и последиците на предупреждение W1 в системата за ранно предупреждение?
Дали предупреждението W1 води до съществено изменение на правното положение на засегнатото образувание?
Може ли засегнатото образувание да бъде непряко засегнато от предупреждението W1, без това да поражда правни последици?
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваното определение?
Допустимо ли е смесване на способите за правна защита при оспорване на условията по организацията на консорциума?
Нарушени ли са свободата на договаряне и принципът на съгласието при преценката на Общия съд?
Правилно и мотивирано ли е квалифицирано предупреждението W1 като решение, подлежащо на съдебен контрол?
Поставена ли е допустимостта на жалбата в зависимост от нейната основателност в нарушение на съдебната практика на Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Превишил ли е Общият съд правомощията си за съдебен контрол, като е извършил нова преценка на фактите по делото, вместо да се ограничи до проверка на законосъобразността на решението на отделението по жалбите на СОСР?
Допустимо ли е СОСР да разреши представянето на нов сортов материал след изтичане на първоначално определения срок, когато първоначалното индивидуално искане е било неточно, и следва ли в такъв случай да се приложи процедурата по член 80 от Регламент № 2100/94 или да се отхвърли заявката поради неспазване на индивидуалното искане в срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
В случай като разглеждания в настоящото производство съвместима ли е правна уредба на държава членка като предвидената в член 2, алинея 2 от Законодателен декрет [№ 544/1992] — съгласно която прехвърлянето или замяната на акции е основание за облагане на капиталовите печалби на прехвърлящото дружество, възникнали в резултат на прехвърлянето и представляващи разликата между първоначалните разходи за придобиването на прехвърлените акции или дялове и пазарната им стойност, освен ако прехвърлящото дружество не впише в баланса си специален резерв в размер на получената поради прехвърлянето капиталова печалба — с член 2, член 4 и член 8, параграфи 1 и 2 от Директива [90/434]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушила ли е Италианската република задължението си да гарантира, че концентрациите на ПЧ10 в околния въздух не превишават пределно допустимите стойности, определени в член 5, параграф 1 от Директива 1999/30/ЕО, в 55 зони и агломерации през 2006 и 2007 година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 7 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че:
а) той урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или
б) трябва да се приеме, че той урежда само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси за формата следва да се прилагат нормите на националното законодателство?
В случай че отговорът на [първия] въпрос [буква б)] е утвърдителен, ако молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка изисквания за форма (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена стойността на вземането), следва ли от молителя да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент?
Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, а именно то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава?
Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и:
а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“);
б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане;
в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква а)], предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин следва да бъде формулиран съдебният акт в частта си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква б)], от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от засегнатата страна или служебно от съответната юрисдикция?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква в)], задължена ли е засегнатата страна да посочи в молбата изчисления от нея размер на дължимите лихви?
В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане молителят не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националната юрисдикция да изчислява служебно размера на тези лихви, или следва тя да изиска от засегнатата страна да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.