всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-440/18: Verein Deutsche Sprache/Комисия, Определение от 30 януари 2019 г.

Правото на достъп до документи на институциите обхваща ли само съществуващи документи, които се намират във владение на съответната институция, съгласно член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001?
Може ли презумпцията за законосъобразност на декларацията на Комисията за липса на други документи да бъде опровергана без представяне на убедителни и съгласувани индиции от страна на жалбоподателя?
Представлява ли отказът на Общия съд да уважи доказателствено искане правна грешка, ако не е установено изопачаване на доказателствата или явна фактическа грешка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-440/18: Verein Deutsche Sprache/Комисия, Определение от 30 януари 2019 г.

Какви са изискванията към съдържанието и конкретиката на жалбата, за да бъде тя допустима за разглеждане от съда?
В какви случаи Съдът на ЕС може да упражни контрол върху оценката на фактите и доказателствата, извършена от Общия съд?
При какви условия може да бъде оборена презумпцията за законосъобразност на декларацията на Комисията за несъществуване на други документи по член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-193/17: Cresco Investigation, Съдебно решение от 22 януари 2019 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че по спор между работник и работодател във връзка с частно трудово правоотношение не допуска национална правна уредба, съгласно която само за членовете на протестантските църкви (строго лутерански и реформирани), на Старокатолическата църква и на Протестантската методистка църква Разпети петък е официален празник при непрекъсната почивка в продължение на не по-малко от 24 часа и в случай че работи въпреки почивката в деня на официалния празник, работникът има, наред с правото на възнаграждение за часовете труд, неположен заради официалния празник, и право на възнаграждение за положения труд, докато другите работници, които не са членове на посочените църкви, нямат такова право?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 2, параграф 5 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос национална правна уредба, която предоставя права само на сравнително малка — предвид общото население и принадлежността на мнозинството към Римокатолическата църква — група членове на някои (други) църкви, не е засегната от тази директива, защото се касае за мярка, която в демократичното общество е необходима за защитата на правата и свободите на другите, и по-специално на правото на свободно изповядване на религия?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 7, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос национална правна уредба представлява позитивна и специфична мярка в полза на членовете на посочените в първия въпрос църкви, която трябва да гарантира пълната им равнопоставеност в трудовия живот, за да се предотврати или компенсира неравностойно положение на тези членове поради тяхната религия, ако така им се предоставя същото право да изповядват религия през работното време в ден на важен за тяхната религия празник като това, което иначе съществува за мнозинството работници по силата на друга национална правна уредба, поради факта че през празничните дни за религията, изповядвана от мнозинството работници, по принцип не се работи?
Ако се установи, че е налице дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО:
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 1, член 2, параграф 2, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че до приемането от законодателя на недискриминационна правна уредба частният работодател е длъжен да предостави на всички работници, независимо от религиозната им принадлежност, описаните в първия въпрос права във връзка с Разпети петък, или описаната в първия въпрос национална правна уредба трябва да остане изобщо без приложение, в резултат на което нито един работник няма да има описаните в първия въпрос права във връзка с Разпети петък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-686/18: Adusbef и др., Определение от 18 януари 2019 г.

Процедурата по ускорено разглеждане по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник приложима ли е в случаи, когато срокът за изпълнение на националните разпоредби вече е бил изменян и може отново да бъде изменен?
Правната сигурност и легитимният интерес на страните по главното производство достатъчни ли са, за да обосноват изключителни обстоятелства за ускорена процедура?
Приемането на оспорваните актове значително преди подаване на преюдициалното запитване влияе ли върху необходимостта от ускорено производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/17: E.B., Съдебно решение от 15 януари 2019 г.

Допуска ли член 2 от Директива 2000/78/ЕО запазване на правните последици на влязло в сила по националното право административно решение в областта на дисциплинарната отговорност на държавните служители (дисциплинарно решение), с което се разпорежда пенсиониране на държавен служител при намален размер на пенсията му, ако съответните разпоредби от правото на Съюза, и по-специално от Директива 2000/78, все още не са били приложими към това административно решение към момента на приемането му, и (хипотетично) подобно решение би било в противоречие с директивата, ако то е било прието по време на нейното действие?
При отрицателен отговор, за да се отстрани дискриминацията:
а) изисква ли правото на Съюза за целите на определянето на пенсията на държавен служител същият да бъде третиран все едно че не е бил пенсиониран, а е продължавал да се намира на активна служба в периода от влизането на административното решение в сила до навършването на законоустановената възраст за пенсионирането на този служител, или
б) за това е достатъчно да му се признае правото на пълна пенсия без намаление, която следва поради неговото пенсиониране към датата, посочена в административното решение?
Зависи ли отговорът на втория въпрос от това дали държавният служител по собствена инициатива се е стремял фактически да започне работа на активна държавна служба, преди да навърши възрастта за пенсионирането си?
В случай че Съдът прецени (евентуално и в зависимост от посочените в третия въпрос обстоятелства), че правото на Съюза изисква единствено отмяната на процентното намаление на пенсията:
Може ли забраната за дискриминация съгласно Директива 2000/78 да обоснове предимство на нейното прилагане пред противоречащо ѝ национално право, което предимство трябва да се зачита от националните съдилища при определянето на пенсията също и по отношение на релевантните за пенсионирането периоди, предшестващи момента, в който директивата е станала пряко приложима в държавите членки?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: към кой момент се отнася това „обратно действие“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-507/17: Google (Териториален обхват на премахването от резултатите при търсене), Заключение от 10 януари 2019 г.

1) Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в решение [Google Spain и Google] на основание на разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, буква а) от Директива [95/46], да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице, дори ако търсенето се извършва извън териториалния обхват на Директива [95/46]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от показаните резултати при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави — членки на Европейския съюз?
3) Освен това, в допълнение към посоченото в[ъв втория въпрос] задължение, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в посоченото по-горе решение, да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно, чрез така наречената техника „геоблокиране“, да заличи спорните резултати от търсенията, извършени по името на лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава това лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива [95/46], при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-136/17: GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене), Заключение от 10 януари 2019 г.

1) Предвид особената отговорност, компетентност и възможности на лицето, което управлява интернет търсачка, приложима ли е забраната други администратори да обработват данни, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директива [95/46] — при спазване на предвидените в нея изключения — и за това лице, което управлява интернет търсачка в качеството на администратор на данни, каквито тази търсачка обработва
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: – следва ли разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 5 от Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че тази забрана — при спазване на изброените в директивата изключения — за лицето, което управлява интернет търсачка, да обработва данни, посочени в тези разпоредби, задължава това лице да уважава систематично исканията за премахване от резултатите от търсене на връзки, които препращат към уебстраници, обработващи такива данни
– при такава хипотеза как следва да се тълкуват изключенията по член 8, параграф 2, букви a) и д) от Директива [95/46], когато те се прилагат спрямо лицето, което управлява интернет търсачка, предвид неговата особена отговорност, компетентност и възможности
По-специално може ли лице, което управлява интернет търсачка, да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене, ако установи, че въпросните връзки препращат към съдържания, които, в случай че съдържат данни от категориите, изброени в член 8, параграф 1, попадат също и в обхвата на изключенията по параграф 2 от същия член, и по-специално букви a) и д)
– следва ли също така разпоредбите на Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че когато връзките, чието премахване от резултатите при търсене се иска, водят към обработване на лични данни, извършвано единствено за целите на журналистическа дейност или на литературно или художествено изразяване, при което на това основание — по силата на член 9 от Директива [95/46] — може да се събират и обработват данни от категориите, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от директивата, лицето, което управлява интернет търсачка, може на това основание да откаже да уважи искане за премахване от резултатите при търсене
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: – на кои специални изисквания на Директива [95/46] трябва да отговаря лицето, което управлява интернет търсачка, предвид неговата отговорност, компетентност и възможности, – ако установи, че уебстраниците, към които препращат връзките, чието премахване от резултатите при търсене се иска, съдържат данни, публикуването на които в посочените уебстраници е незаконно, следва ли разпоредбите на Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че: – налагат задължение на лицето, което управлява интернет търсачка, да премахва тези връзки от списъка с резултатите, който се показва при търсене въз основа на името на лицето, поискало премахването им, – или само предполагат лицето, което управлява интернет търсачка, да вземе предвид това обстоятелство, за да прецени основателността на искането за премахване от резултатите при търсенето, – или това обстоятелство е без значение за преценката, която лицето, управляващо интернет търсачка, следва да направи
Освен това, ако въпросното обстоятелство не е неотносимо, как следва да се прецени законосъобразността на публикуването в уебстраници на спорните данни, получени в резултат от обработване, което не попада в териториалното приложно поле на Директива [95/46], и съответно на националното законодателство, което я транспонира
4) Какъвто и да е отговорът на първия въпрос: – независимо от законосъобразността на публикуването на личните данни в уебстраницата, към която препраща спорната връзка, следва ли разпоредбите на Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че: – когато лицето, поискало премахване от резултатите при търсене, докаже, че тези данни вече са непълни, неточни, или неактуални, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да уважи съответното искане за премахване, – по-специално, когато лицето, поискало премахване на определена информация от резултатите при търсене, докаже, че предвид провеждането на съдебното производство, информацията относно по-ранен етап от това производство вече не отговаря на действителното му положение, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да премахне от резултатите при търсене връзки, които препращат към уебстраници, съдържащи такава информация, – следва ли разпоредбите на член 8, параграф 5 от Директива от [95/46] да се тълкуват в смисъл, че информацията относно привличането на дадено лице като обвиняем или отразяваща наказателно производство и присъдата, с която то приключва, представлява данни, отнасящи се до закононарушения и наказателни присъди
Най-общо попада ли в приложното поле на тези разпоредби уебстраница, която съдържа данни за наказателни присъди или съдебни производства срещу физическо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-620/16: Комисия/Германия, Заключение от 9 януари 2019 г.

Нарушение на Решение 2014/699/ЕС на Съвета от 24 юни 2014 година за определяне на позицията, която да бъде заета от името на Европейския съюз на 25-ата сесия на Ревизионната комисия на Междуправителствената организация за международни железопътни превози по отношение на някои изменения на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) и на притурките към нея
Нарушение на член 4, параграф 3 ДЕС (принцип на лоялното сътрудничество)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-40/17: Fashion ID, Заключение от 19 декември 2018 г.

1) Допускат ли разпоредбите на членове 22, 23 и 24 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) национална правна уредба, която наред с правомощията за намеса, с които разполагат органите за защита на данните, и със средствата за правна защита на разположение на заинтересованите лица, предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на интересите на потребителите правомощието да предприемат правни действия срещу нарушителя в случай на нарушения?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
2) В случай като настоящия, в който лице интегрира в своя уебсайт програмен код, чрез който браузърът на потребителя изисква данни с определено съдържание от трето лице, като за целта предава лични данни на третото лице, следва ли лицето, интегрирало посочения програмен код, да се счита за „администратор“ по смисъла член 2, буква г) от [Директива 95/46], когато това лице няма възможност да влияе върху тази операция по обработване на данни?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли член 2, буква г) от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че урежда изчерпателно отговорността на администратора и нейните основания така, че не допуска ангажирането на гражданската отговорност на трето лице, което, макар да не е „администратор“, създава предпоставките за започване на операцията по обработване на данни, без да има възможност да влияе върху тази операция?
4) Чии „законни интереси“ трябва да бъдат взети предвид в положение като разглежданото в случая, когато следва да се извърши претегляне съгласно член 7, буква е) от [Директива 95/46]
Интересът от интегрирането на съдържание на трети лица или интересът на третото лице?
5) Пред кого трябва да бъде изразено съгласието, което следва да бъде дадено съгласно член 7, буква а) и член 2, буква з) от [Директива 95/46] в положение като разглежданото в случая?
6) В положение като настоящото длъжен ли е операторът на уебсайт, интегрирал в него предоставени от трето лице данни с определено съдържание, с което се създават предпоставки за обработване на лични данни, да предоставя информация в съответствие с член 10 от [Директива 95/46]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-619/18: Комисия/Полша, Определение от 17 декември 2018 г.

Нарушават ли разпоредбите на Закона за Върховния съд на Полша относно намаляването на пенсионната възраст и предоставянето на дискреционни правомощия на президента по отношение на несменяемостта и независимостта на съдии изискванията на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата?
Може ли прилагането на тези национални разпоредби да причини значителна и непоправима вреда на правния ред на Съюза и на принципите на правовата държава, обосноваващи необходимостта от временни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16667686970165 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form