всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-129/96: Inter-Environnement Wallonie/Région wallonne, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.

Членове 5 и 189 от Договора за ЕИО допускат ли държавите членки да приемат разпоредба, която е в противоречие с Директива 75/442 ЕИО от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО от 18 март 1991 г., докато тече срокът за нейното транспониране?
Допускат ли същите разпоредби от Договора държавите членки да приемат и въведат уредба, с която въпросната директива се транспонира, но чиито разпоредби противоречат на предписанията на тази директива?
Представлява ли отпадък по смисъла на член 1, буква а) от тази директива вещество от приложение І към Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година за изменение на Директива 75/442/ЕИО относно отпадъците, включено пряко или непряко в промишлен производствен процес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-160/96: Molenaar/Allgemeine Ortskrankenkasse Baden-Württemberg, Заключение от 9 декември 1997 г.

Следва ли членове 6 и 48, параграф 2 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че ограничават правото на държава членка да създаде система за социално осигуряване, обхващаща риска от необходимост от грижи като част от задължителното обществено осигуряване, по силата на която лица, пребиваващи в друга държава членка, са длъжни да плащат задължителни осигурителни вноски, въпреки че правото им на обезщетения едновременно е изключено или спряно поради мястото им на пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-52/96: Комисия/Испания, Съдебно решение от 17 юли 1997 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и член 5 от Договора за ЕО поради неизпълнение на необходимите национални мерки, които да позволят прехвърлянето на пенсионните права на длъжностните лица към пенсионната схема на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-95/95: Berto и др., Съдебно решение от 10 юли 1997 г.

Допустимо ли е държава членка да ограничи задължението на гаранционните институции за изплащане на вземания на работници само до вземания, възникнали в определен референтен период, дори когато невъзможността да се впишат в този период не се дължи на виновно поведение на работника?
Съвместима ли е такава ограничителна мярка с принципа на равно третиране?
Може ли държава членка да прилага с обратно действие национални мерки за транспониране на директива, включително ограниченията по член 4, параграф 2 от Директива 80/987/ЕИО, при определяне на обезщетението за вреди, причинени от закъсняла транспозиция?
Следва ли материалните и процесуалните условия за обезщетение при вреди от закъсняла транспозиция на директива да бъдат същите или поне не по-неблагоприятни от тези, приложими при обезщетения по националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/95: Bonifaci и др. et Berto и др./INPS, Съдебно решение от 10 юли 1997 г.

Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 80/987/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да ограничат отговорността на гаранционните институции за изплащане на възнаграждения за определен период от време — в случая 12 месеца — дори когато този период е надвишен не по вина на работника, и по-специално когато работникът претендира обезщетение за вреди поради неизпълнение или забавено изпълнение на самата директива?
В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли член 4, параграф 2 от Директивата да се счита за валиден с оглед на принципа на равно третиране и недискриминация?
Следва ли точка 43 от решение на Съда от 19 ноември 1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich и др./Италианска република да се тълкува в смисъл, че материалноправните и процесуалните условия, предвидени в националното право на държавите членки относно искове за обезщетение за вреди поради неизпълнение на общностна директива, трябва да бъдат същите като (или поне не по-неблагоприятни от) тези, предвидени от националния законодател при закъсняло транспониране на самата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-299/95: Kremzow/Republik Österreich, Съдебно решение от 29 май 1997 г.

Явяват ли се всички или поне материалноправните разпоредби на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) – включително разпоредбите на членове 5, 6 и 53 от Конвенцията, които са релевантни за производството пред Oberster Gerichtshof – част от правото на Общността (член 164 от Договора за ЕИО), поради което Съдът на Европейските общности може да даде преюдициално тълкуване на тях съгласно първата алинея на член 177 от Договора за ЕИО?
Само ако на първия въпрос бъде отговорено утвърдително, поне по отношение на членове 5 и 6 от Конвенцията:
а) Обвързани ли са националните съдилища от решенията на Европейския съд по правата на човека, с които се установява нарушение на Конвенцията, поне дотолкова, че не могат да приемат, че поведението на държавните органи, до които се отнася установеното нарушение, е било съобразено с Конвенцията?
б) Изключени ли са исковете за обезщетение за вреди, основани на член 5, параграф 5 от Конвенцията, когато вредата произтича от решение на Oberster Gerichtshof?
в) Явява ли се задържането по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Конвенцията противоречащо на Конвенцията ex tunc, когато Европейският съд по правата на човека е установил, че в наказателното производство националният съд е нарушил процесуалните гаранции, закрепени в член 6 от Конвенцията?
г) Има ли право юридическото лице, срещу което е предявен иск за държавна отговорност, да твърди, че наказанието не би било различно по размер, ако не беше настъпило нарушението на член 6 от Конвенцията, установено от Европейския съд по правата на човека, въпреки че австрийското наказателнопроцесуално право – досега – не предвижда в такива случаи производство за преразглеждане на решението или друго изменение, чрез което процесуалната грешка би могла да бъде отстранена?
д) Върху кого пада тежестта на доказване на причинната връзка между нарушението на член 6 от Конвенцията и лишаването от свобода на ищеца – върху ищеца или върху ответното юридическо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-299/95: Kremzow/Republik Österreich, Заключение от 6 февруари 1997 г.

A. Явяват ли се всички или поне материалноправните разпоредби на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) – включително разпоредбите на членове 5, 6 и 53 от Конвенцията, които са релевантни за производството пред Oberster Gerichtshof – част от правото на Общността (член 164 от Договора за ЕИО), поради което Съдът на Европейските общности може да даде преюдициално тълкуване на тях съгласно първата алинея на член 177 от Договора за ЕИО?
Б. Следните допълнителни въпроси се отправят до Съда на Европейските общности за преюдициално тълкуване само в случай, че въпрос А бъде отговорен положително – поне що се отнася до членове 5 и 6 от Конвенцията:
1. Обвързани ли са националните съдилища от решенията на Европейския съд по правата на човека, с които се установяват нарушения на Конвенцията, поне доколкото те не могат да приемат, че поведението на държавните институции, до които се отнася установеното нарушение, е било в съответствие с Конвенцията?
2. Изключени ли са искове за обезщетение за вреди, основани на член 5, параграф 5 от Конвенцията, когато вредата произтича от решение на Oberster Gerichtshof?
3. Явява ли се задържането по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Конвенцията противоречащо на Конвенцията ex tunc, когато Европейският съд по правата на човека е установил, че в наказателното производство националният съд е нарушил процесуалните гаранции, залегнали в член 6 от Конвенцията?
4. Има ли право юридическото лице, срещу което е предявен иск за държавна отговорност, да твърди, че наказанието не би било различно по размер, ако нарушението на член 6 от Конвенцията, установено от Европейския съд по правата на човека, не беше настъпило, въпреки че австрийското наказателнопроцесуално право – до момента – не предвижда в такива случаи производство за преразглеждане на съдебното решение или друго изменение, чрез което процесуалната грешка би могла да бъде отстранена?
5. Върху ищеца ли пада тежестта да докаже причинно-следствената връзка между нарушението на член 6 от Конвенцията и лишаването от свобода на ищеца, или тежестта на доказване на този недостатък пада върху ответното юридическо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/95: Bonifaci и др. et Berto и др./INPS, Заключение от 23 януари 1997 г.

1. Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изберат да ограничат отговорността на гаранционните институции за изплащане на възнаграждение за определен период от време — в случая 12 месеца — дори когато съответният период е надвишен не поради бездействие, равняващо се на вина на съответния работник, и по-специално когато работникът претендира обезщетение за вреди поради неизпълнение или забавено изпълнение на самата директива?
2. В случай че на първия въпрос бъде отговорено положително, следва ли член 4, параграф 2 от Директивата да се счита за валиден с оглед на принципа на равно третиране и недискриминация?
3. Следва ли параграф 43 от решението на Съда на Европейските общности от 19 ноември 1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Francovich и др./Италианска република да се тълкува в смисъл, че материалноправните и процесуалните условия, предвидени в националното право на държавите членки относно исковете за обезщетение за вреди поради неизпълнение на общностна директива, трябва да бъдат същите като (или във всеки случай не по-неблагоприятни от) тези, предвидени от националния законодател при забавено изпълнение на самата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-58/94: Нидерландия/Съвет, Съдебно решение от 30 април 1996 г.

Являва ли се Кодексът за поведение относно публичния достъп до документи на Съвета и Комисията акт, който поражда правни последици и подлежи на съдебен контрол за отмяна?
Допустимо ли е Съветът да приеме Решение 93/731 относно публичния достъп до своите документи въз основа на правомощията си за вътрешна организация по член 151, параграф 3 ДЕО, като по този начин създаде права за гражданите, без да участва Европейският парламент?
Превишава ли член 22 от Правилника за дейността на Съвета допустимите граници на вътрешната организация, като урежда въпроси, които имат външни правни последици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form