Принципи на правото на Съюза

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Принципи на правото на Съюза | Свободно движение на стоки | Такси с равностоен ефект

Дело C-228/96: Aprile/Amministrazione delle Finanze dello Stato, Съдебно решение от 17 ноември 1998 г.

Противоречи ли на правото на Общността прилагането на национална разпоредба, която за всички искове за възстановяване на митнически такси въвежда специален срок от пет, а впоследствие три години, вместо обичайния давностен срок от десет години за искове за възстановяване на недължимо платени суми, при условие че този срок, който е подобен на наложения за определени данъци, се прилага по същия начин за искове, основани на правото на Общността за възстановяване на такива такси, както и за тези, основани на националното право?
Противоречи ли на правото на Общността държава членка да се позовава на национален срок за предявяване на искове за възстановяване на такси, събрани в нарушение на правото на Общността, дори ако тази държава членка все още не е изменила своите национални разпоредби, за да ги приведе в съответствие с тези разпоредби на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-10/97: Ministero delle Finanze/IN.CO.GE.’90 и др., Съдебно решение от 22 октомври 1998 г.

Следва ли от несъответствието между член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 г., както тази разпоредба е тълкувана в решение на Съда от 20 април 1993 г. (в съединени дела C-71/91 и C-178/91), и член 3, параграфи 18 и 19 от италианския Законодателен декрет № 853 от 19 декември 1984 г., преобразуван в закон № 17 от 17 февруари 1985 г., че посочените разпоредби на член 3, параграфи 18 и 19, съгласно критериите за съгласуване на националното право и правото на Общността, които Съдът сам е разработил, абсолютно не трябва да се прилагат – и води ли това несъответствие по-специално до това, че националният съд не може да вземе предвид посочените национални разпоредби, дори когато става въпрос за определяне на правоотношението, в рамките на което гражданин на държава членка пред италианските данъчни органи предявява искане за възстановяване на суми, платени в нарушение на посочения член 10 от Директива 69/335/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-22/97: Mafar, Съдебно решение от 22 октомври 1998 г.

Следва ли националният съд да прилага националните правила относно възстановяване на недължимо платени суми, когато национална данъчна уредба е призната за противоречаща на правото на Европейския съюз?
Загубва ли националната данъчна уредба, която противоречи на правото на Европейския съюз, автоматично своя фискален характер и се прилагат ли към възстановяването на събраните на това основание суми общите гражданскоправни правила, а не специалните данъчни правила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/96: Edilizia Industriale Siderurgica/Ministero delle Finanze, Съдебно решение от 15 септември 1998 г.

1. Трябва ли разпоредбите на Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането и/или запазването от държава членка на национална разпоредба като тази, въведена от италианския законодател в член 13, параграф 2 от Декрет № 641 на Президента на Републиката от 26 октомври 1972 г., когато прилагането на тази разпоредба има за последица ограничаване на времевите ефекти на решение на Съда на Европейските общности?
2. Съвместима ли е член 5 от Договора за ЕО, както е тълкуван в съдебната практика на Съда, с национална разпоредба (член 13 от Президентски декрет № 641/72), която, що се отнася до процесуалните правила, приложими към съдебни производства за възстановяване на такси, платени в нарушение на Директива 69/335/ЕИО на Съвета, предвижда тригодишен срок, считано от датата на плащането, въпреки че такъв срок не е предвиден от националното право за искове между частни лица за възстановяване на недължимо платени суми?
3. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли от правния ред на Общността, че допуска национална разпоредба, която определя срок, чийто начален момент започва да тече (в ущърб на гражданин на държава членка, който се позовава на разпоредбите на директива с цел да получи възстановяване на такса, платена, но недължима) преди тази директива да е била правилно транспонирана в националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-279/96: Ansaldo Energia и др./Amministrazione delle Finanze dello Stato и др., Съдебно решение от 15 септември 1998 г.

Допустимо ли е съгласно правото на Общността национална правна уредба да предвижда срок за предявяване на иск за упражняване на право, предоставено от правото на Общността, като този срок започва да тече от момент, предхождащ правилното и пълно транспониране в националното право на директивата, която установява това право?
Допустимо ли е съгласно правото на Общността разпоредба относно условията за възстановяване на суми на субект, чиито права са признати за нарушени и на когото се възстановяват изисканите суми, да съдържа други и по-неблагоприятни правила относно определянето на дължимата сума в сравнение с тези, които се прилагат при искове за възстановяване между частни лица, като тези правила по същество се определят с акт на същия държавен орган, който поради собственото си неизпълнение на задълженията е причинил нарушението на правото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-280/96: Marine Insurance Consultants, Съдебно решение от 15 септември 1998 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз национално процесуално правило, което предвижда преклузивен срок за предявяване на иск за възстановяване на суми, платени в нарушение на правото на Съюза, като този срок започва да тече преди правилното и пълно транспониране на съответната директива в националното право?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз национално правило, което предвижда по-неблагоприятни условия за начисляване на лихви при възстановяване на недължимо платени суми към държавата, отколкото тези, които се прилагат при възстановяване между частни лица, включително когато тези условия са определени от органа, причинил нарушението на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-260/96: Ministero delle Finanze/Spac, Съдебно решение от 15 септември 1998 г.

Допуска ли правото на Общността държава-членка да противопостави на искове за възстановяване на такси, събрани в нарушение на правото на Общността, национален срок за предявяване на иск от три години, който представлява дерогация от обикновените правила, приложими към искове между частноправни субекти за възстановяване на недължимо платени суми, за които е предвиден по-благоприятен срок, при условие че този срок се прилага по същия начин към искове, основани на правото на Общността, както и към искове, основани на националното право?
Допуска ли правото на Общността държава-членка да противопостави на искове за възстановяване на такси, събрани в нарушение на директива, национален срок за предявяване на иск, който започва да тече от датата на плащане на съответните такси, дори ако към тази дата съответната директива все още не е била правилно транспонирана в националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-281/96: GMB и др., Съдебно решение от 15 септември 1998 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-266/96: Corsica Ferries France/Gruppo Antichi Ormeggiatori del porto di Genova и др., Съдебно решение от 18 юни 1998 г.

Трябва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство и/или административна практика в държава членка, която забранява на корабоплавателни дружества, установени в други държави членки, да извършват приставане на корабите си при влизане в пристанища на първата държава или да ги отвързват при отплаване, освен ако не използват услугите, предоставяни от местно предприятие въз основа на изключителна концесия за приставане и отвързване, което води до заплащане на такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги?
Допускат ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. във връзка с член 59 от Договора налагането в държава членка на изискване, според което приставните услуги са задължителни и на корабоплавателни дружества, установени в друга държава членка, се начисляват тарифи, които не са определени със закон, а само по административна преценка, във връзка с пристигането или отплаването на техните кораби в или от първата държава членка?
Допускат ли членове 3, 5, 90, параграф 1, 85 и 86 от Договора, разглеждани съвместно, законодателство и/или административна практика в държава членка, които предоставят на предприятие, установено в тази държава, изключително право да предоставя приставни услуги, позволяващи тези услуги да бъдат направени задължителни, да се начисляват такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги, да се прилагат тарифи, определени чрез споразумение и/или административна преценка, и да се налагат тарифни условия, които варират от едно пристанище до друго, дори за еднакви услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Fennelly