Принципи на правото на Съюза

Немски

Дело C-22/97: Mafar, Заключение от 14 май 1998 г.

Несъвместимост на национална правна норма, установяваща данък, с правото на Европейския съюз и последиците от тази несъвместимост по отношение на нейното прилагане от националните съдилища
Последиците от неприложимостта на националната правна норма по отношение на квалификацията на правните отношения между данъчната администрация и лицата, които са платили данъка

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-10/97: Ministero delle Finanze/IN.CO.GE.’90 и др., Заключение от 14 май 1998 г.

Произтича ли от несъвместимостта на член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 г., както е тълкувана от Съда на Европейските общности в решението му от 20 април 1993 г. (по съединени дела C-71/91 и C-178/91 Ponente Carni и Cispadana Costruzioni/Amministrazione delle Finanze dello Stato, Recueil 1993, стр. I-1915), на член 3, точки XVIII и XIX от Законодателен декрет № 853 от 19 декември 1984 г., преобразуван в Закон № 17 от 17 февруари 1985 г., че съгласно критериите за интеграция на националното и общностното право, установени от този съд, посоченият член 3, точки XVIII и XIX трябва да бъде изцяло неприложим, и по-специално означава ли това, че националният съд не трябва да взема предвид тези вътрешни разпоредби дори при квалифицирането на правното отношение, въз основа на което гражданин на държава членка иска от финансовата администрация възстановяване на суми, платени в нарушение на посочения член 10 от Директива 69/335?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-343/96: Dilexport, Заключение от 28 април 1998 г.

1) Следва ли правото на Общността да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на установяването от страна на държава членка на разпоредби като тази на член 29 от италианския Закон № 428 от 29 декември 1990 г., която обвързва възстановяването на данъци, събрани в нарушение на правото на Общността, със срокове на погасяване или преклузия и с доказателствени условия, различни и по-ограничителни от предвидените в общите разпоредби на гражданското право
По-конкретно, във връзка с принципа, според който условията за упражняване на правото на възстановяване, установени в националното законодателство, „не могат да бъдат по-неблагоприятни от тези, които се отнасят до аналогични искове по националното право“, се иска да се изясни какво трябва да се разбира под израза „аналогични искове по националното право“. 2) Противопоставят ли се основните принципи на правния ред на Общността на това държава членка — ограничително и само по отношение на специфична област, съставена от хомогенна категория данъчни вземания, в която преобладават тези, които са от значение за правния ред на Общността — да установи специална и изключителна уредба с цел да ограничи и стесни правото на повторно получаване на недължимо платени суми, като по този начин създаде изключение от общите условия за повторно получаване на недължимо платени суми, установени в член 2033 от Гражданския кодекс
По-конкретно, може ли принципът на недискриминация да се тълкува ограничително и следователно може ли да се счита, че е съвместима с него разпоредба на държава членка, като тази, съдържаща се в параграф 2 на член 29 от Закон № 428 от 29.12.1990 г., само поради факта, че условията, които тя установява за възстановяване на данъчни вземания, релевантни според правото на Общността, макар и да са по-ограничителни спрямо общия режим на гражданското право, все пак са по-малко тежки от специалните условия за възстановяване, предвидени в параграф 3 на същия член
3) Противопоставят ли се посочените основни принципи на правния ред на Общността на това — след многократните решения на Съда на Европейските общности, с които са обявени за несъвместими с правото на Общността различни данъци в областта на митническите вносни такси, производствените данъци, акцизните данъци, „sovrapprezzo“ (надбавка към цената, дължима от италианските производители и вносители към компенсационния фонд за захарта) и държавните такси — държава членка да приеме процесуална разпоредба, като тази, съдържаща се в член 29 от Закон № 428 от 29.12.1990 г., която конкретно намалява възможността да се предяви иск за възстановяване на тези неправомерно събрани данъци в нарушение на правото на Общността
4) Ако един закон като посочения — приет уж с цел да адаптира националното законодателство към съдебната практика на Съда на Европейските общности — приет освен това с три години и половина закъснение спрямо решението на Съда, с което се обогатява неправомерно забавилата се държава, не е несъвместим с правото на Общността и по-конкретно с постановеното по отношение на недопускането на доказателства в решение от 9 ноември 1983 г., San Giorgio, 199/82, и по-конкретно, ако не е несъвместимо тълкуването и прилагането на посочения член 29 въз основа на предположението, че — „като се има предвид, че е обществено известно прехвърлянето на акцизните данъци“ — достатъчно ли е доказването чрез презумпции, за да се приеме прехвърлянето и следователно да се отхвърли искането за възстановяване
5) Допустимо ли е, следователно, съгласно правото на Общността националният съдия или неговият технически консултант да определят прехвърлянето на данъка, използвайки такива прости презумпции, които по необходимост биха били типични свободни доказателства, като по този начин систематично се изключват исканията за възстановяване, както се случва на практика, така че длъжникът администрация никога да не признава, че е длъжна да извърши възстановяване
6) Може ли да бъде наложена и във всеки случай тълкувана с обратно действие разпоредба като тази, съдържаща се в параграфи 4 и 8 на посочения член 29, която налага процесуални формалности (например задължение за уведомяване на определени отдели на самия длъжник орган), които никога не са били установявани в предходни случаи на възстановяване, разглеждани в общата уредба на материята?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Ruiz-Jarabo Colomer

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Принципи на правото на Съюза | Свободно движение на стоки | Такси с равностоен ефект

Дело C-228/96: Aprile/Amministrazione delle Finanze dello Stato, Заключение от 2 април 1998 г.

1. Принципите на правната сигурност, ефективната защита на правата, произтичащи от правото на Общността, и недопускането на дискриминация по отношение на средствата за защита на тези права (съгласно които процесуалните условия на вътрешното право не трябва да бъдат по-неблагоприятни и във всеки случай не трябва да правят упражняването на тези права прекомерно трудно), както са формулирани в съдебната практика на Съда на Европейските общности, изключват ли въвеждането на национални разпоредби, като тези, предвидени в първия параграф на член 29 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., които, макар и да се представят като тълкувателни разпоредби и следователно имат обратно действие, всъщност заменят (петгодишен) срок за обикновения (десетгодишен) давностен срок, който е бил в сила преди това, и които, като намаляват допълнително срока до три години, третират тези срокове като вече започнали да текат към момента на влизането им в сила, като по този начин дерогират, без видимо оправдание, и от общия принцип, установен в член 252 от преходните и заключителни разпоредби на Гражданския кодекс, съгласно който, в случай че упражняването на право се подчинява на по-кратък срок от този, предвиден в предходните закони, новият срок, приложим и за упражняването на вече възникнали права, започва да тече едва от влизането в сила на новата разпоредба?
2. Изключва ли принципът, че процесуалните условия на вътрешното право за защита на правата, произтичащи от правото на Общността, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които се прилагат за подобни искове от вътрешен характер (решения от 15 декември 1976 г. по дела 33/76 Rewe срещу Landwirtschaftskammer Saarland и 45/76 Comet BV срещу Produktschap voor Siergewassen, потвърдени в последващи други решения), въвеждането на национална разпоредба, като тази, съдържаща се в първия параграф на член 29 от Закон № 428 от 29 декември 1990 г., която, макар и привидно насочена към уеднаквяване на сроковете за възстановяване на суми, платени във връзка с митнически операции, всъщност (както е видно от заглавието и действителния текст на разпоредбата) има за последица разширяване на сроковете, предвидени по-рано в член 91 от Митническия закон (които се прилагат само в случай на изчислителни грешки или когато е приложено мито, различно от предвиденото в тарифата), към обективно недължими плащания, извършени в резултат на нарушения на правото на Общността, докато аналогични искове за възстановяване на обективно недължими плащания по обикновеното вътрешно право (член 2033 от Гражданския кодекс) подлежат на десетгодишен давностен срок?
3. Явява ли се принципът, установен от Съда на Европейските общности по дело C-208/90 Emmott срещу Minister for Social Welfare and Attorney General — според който, докато дадена директива на ЕИО не е правилно транспонирана, неизпълняващата държава членка не може да се позовава на забавянето на дадено лице да започне производство срещу нея, за да защити правата, предоставени му от разпоредбите на директивата, и че срокът, предвиден от националното право, в който трябва да бъде започнато производството, не може да започне да тече преди този момент — като приложение на принципа на правната сигурност, задължителен за националните съдилища по същия начин, както писмените разпоредби на правото на Общността?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително, има ли посоченият принцип, установен по дело C-208/90 Emmott срещу Minister for Social Welfare and Attorney General, поради това, че представлява конкретно приложение на един от основните принципи на правото на Общността, общ, директен ефект, т.е. прилага ли се пряко и може ли да бъде позоваван пред националните съдилища от частноправни субекти винаги, когато дадена директива не е правилно транспонирана — както в случая с Директива 83/643/ЕИО, която е предмет на решението по дело 340/87 Commission срещу Италия [1989] ECR 1483 — и във всеки случай, когато се запазват или въвеждат национални разпоредби, които установяват правила, несъвместими с предвиденото от пряко приложими разпоредби на правото на Общността, като тези на Договора, забраняващи такси с еквивалентен ефект, и на Общата митническа тарифа, които са предмет на решението на Съда по дело C-209/89 Commission срещу Италия и на решението от 5 октомври 1995 г. по дело C-125/94 Aprile Srl, in liquidation срещу Amministrazione delle Finanze dello Stato, когато националните разпоредби, запазени в сила, изискват плащане, в противоречие с правото на Общността, на недължими такси в обстоятелства (като митническо оформяне на стоки), при които търговецът не е в състояние да откаже плащането
Следователно се пита дали държавата членка, която не е изпълнила задължението да приложи разпоредби на правото на Общността с директен ефект, има право да се позовава на изтичането на срокове или давностни срокове, които са изтекли през времето, когато несъвместимите национални разпоредби са били в сила.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/96: Edilizia Industriale Siderurgica/Ministero delle Finanze, Заключение от 26 март 1998 г.

1. За целите на разширяване и изясняване на решението, постановено с решение от 20 април 1993 г. по съединени дела C-71/91 и C-178/91 Ponente Carni/Amministrazione delle Finanze dello Stato [1993] ECR I-1915, следва ли разпоредбите на Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането и/или запазването от държава членка на национална разпоредба като тази, въведена от италианския законодател в член 13, параграф 2 от Декрет № 641 на Президента на Републиката от 26 октомври 1972 г., когато прилагането на тази разпоредба води до ограничаване на временните последици от решение на Съда на Европейските общности?
2. Съвместима ли е член 5 от Договора за ЕО, както е тълкуван в съдебната практика на Съда, с национална разпоредба (член 13 от Декрет № 641/72 на Президента на Републиката), която по отношение на процесуалните правила, свързани със съдебни искове за възстановяване на такси, платени в нарушение на Директива 69/335/ЕИО на Съвета, предвижда тригодишен срок, считано от датата на плащането, въпреки че такъв срок не е предвиден от националното законодателство за искове за възстановяване на суми, платени без основание между частни лица?
3. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли Съдът на Европейските общности да постанови, че правният ред на Общността допуска национална разпоредба, която определя начален момент на срока, който започва да тече (в ущърб на гражданин на държава членка, който се позовава на разпоредбите на директива с цел да получи възстановяване на такса, която е платена без основание), преди тази директива да е била правилно транспонирана в националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-279/96: Ansaldo Energia и др./Amministrazione delle Finanze dello Stato и др., Заключение от 26 март 1998 г.

1) Допустимо ли е съгласно правото на Общността национално законодателство, което определя, по отношение на започването на производство за защита на право, произтичащо от правото на Общността, срок, който започва да тече преди правилното и пълно транспониране в националното право на директивата, предоставяща това право?
2) Допустимо ли е съгласно правото на Общността да се предоставя на страна, чиито права са признати за нарушени и на която е предоставено възстановяване на претендираните суми, средство за защита, при което правилата относно размера се различават от и са по-неблагоприятни от тези, предвидени за искове за възстановяване между частни лица, и са съществено определени с акт, приет от същия държавен орган, който е нарушил правата на увредената страна чрез неизпълнение на задълженията си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-260/96: Ministero delle Finanze/Spac, Заключение от 26 март 1998 г.

Допустимо ли е, в производство пред италиански съд за възстановяване на такси, платени въз основа на национални разпоредби, които, с оглед на тълкуването, дадено от Съда на Европейските общности в съединени дела C-71/91 и C-178/91 Ponente Carni и други срещу Amministrazione delle Finanze dello Stato, са в противоречие с член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година, национална разпоредба, която, като изключва такива искове от приложното поле на обикновените правила относно искове за възстановяване на неправомерно платени такси и ги подчинява на специални правила относно възстановяването на такси, платени по погрешка, изисква правото на иск да бъде упражнено в срок, който започва да тече от момента на плащането, а не от момента, в който съответната общностна директива е правилно транспонирана в националното право, да бъде съвместима с принципите, установени в тази директива и възприети при нейното тълкуване, както и с общите принципи на общностното право, утвърдени от Съда на Европейските общности в дело C-208/90?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Принципи на правото на Съюза | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-160/96: Molenaar/Allgemeine Ortskrankenkasse Baden-Württemberg, Съдебно решение от 5 март 1998 г.

Трябва ли членове 6 и 48, параграф 2 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че ограничават правото на държава членка да създаде система за социално осигуряване, обхващаща риска от необходимост от грижи като част от задължителното обществено осигуряване, по силата на която лица, пребиваващи в друга държава членка, са длъжни да плащат задължителни вноски, дори когато тяхното право на обезщетения едновременно е изключено или спряно поради мястото им на пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Немски

Дело C-266/96: Corsica Ferries France/Gruppo Antichi Ormeggiatori del porto di Genova и др., Заключение от 22 януари 1998 г.

1. Следва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство и/или административна практика в държава-членка, която забранява на корабни компании, установени в други държави-членки, да акостират своите кораби при влизане в пристанищата на първата държава или да ги отвързват при отпътуване, освен ако не използват услугите, предоставяни от местно предприятие въз основа на неговата изключителна концесия за акостиране и отвързване, което води до заплащане на такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги?
2. Следва ли Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. във връзка с член 59 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска в държава-членка да се налага изискване услугите по акостиране да са задължителни и на корабни компании, установени в друга държава-членка, да се начисляват тарифи, които не са определени със закон, а само по административна преценка, за пристигането или отпътуването на техните кораби в или от първата държава-членка?
3. Следва ли членове 3, 5, 90, параграф 1, 85 и 86 от Договора, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство и/или административна практика в държава-членка, която предоставя на предприятие, установено в тази държава, изключително право да предоставя услуги по акостиране, така че тези услуги да могат да бъдат направени задължителни, да се начисляват такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги, да се прилагат тарифи, определени по споразумение и/или административна преценка, и да се налагат тарифни условия, които се различават от едно пристанище до друго, дори за еднакви услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Fennelly