Дело C-147/08: Römer, Заключение от 15 юли 2010 г.

1) Представляват ли уредените с [първия RGG] допълнителни пенсии, изплащани на бившите служители на Freie und Hansestadt Hamburg […] и на техните наследници, „[…] плащания, правени по държавни схеми и други подобни, включително държавно социално осигуряване и социална закрила“ по смисъла на член 3, параграф 3 от [Директива 2000/78], поради което посочената директива не се прилага в областта, обхваната от първия RGG?

2) При отрицателен отговор на предходния въпрос:

а) Представляват ли разпоредбите на първия RGG, които при определяне на размера на пенсиите правят разграничение между сключилите брак и другите осигурени лица и предвиждат по-благоприятно третиране на първите спрямо лицата, които са сключили регистрирано житейско партньорство с лице от същия пол […] съгласно Закона на Федерална република Германия за регистрираното житейско партньорство (Lebenspartnerschaftsgesetz), „национално законодателство относно семейното положение [или] зависещите от това обезщетения“ по смисъла на съображение 22 от Директива 2000/78?

б) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, води ли това до неприложимост на Директива 2000/78 към визираните по-горе разпоредби от първия RGG, въпреки че посочената директива сама по себе си не съдържа никакво съответстващо на основанията в съображение 22 ограничение на приложното си поле?

3) При отрицателен отговор на първата част на втория въпрос или на втората част на втория въпрос, нарушава ли член 10, параграф 6 от първия RGG, по силата на който се счита, че пенсиите, изплатени на сключили брак осигурени лица, които не са в трайна фактическа раздяла, попадат в данъчна категория III/0 (по-изгодна за данъчнозадълженото лице), а пенсиите на всички други осигурени лица — в данъчна категория I (по-неизгодна за данъчнозадълженото лице), разпоредбите на член 1 във връзка с член 2 и с член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 в хипотеза на осигурено лице, сключило партньорство с лице от същия пол, с което не е в трайна фактическа раздяла?

4) При утвърдителен отговор на първия въпрос или на втората част на втория въпрос или при отрицателен отговор на третия въпрос, нарушава ли член 10, параграф 6 от първия RGG, предвид посочените в третия въпрос правила или предвид техните правни последици, член 141 ЕО или общ принцип на общностното право?

5) При утвърдителен отговор на третия или на четвъртия въпрос, има ли това за последица факта, че докато член 10, параграф 6 от първия RGG не бъде изменен така, че да води до отстраняване на посоченото неравно третиране, осигурено лице, което не е в трайна фактическа раздяла и има регистрирано житейско партньорство, може да изисква да бъде третирано при изчисляване на неговата пенсия като сключило брак осигурено лице, което не е в трайна фактическа раздяла

Ако случаят е такъв, това важи ли също — при условие че е приложима Директива 2000/78 и при положителен отговор на въпрос 3 — и преди изтичането на срока за прилагане, предвиден в член 18, параграф 1 от нея?

6) При утвърдителен отговор на пети въпрос, важи ли това съгласно мотивите на Решение от 17 май 1990 г. по дело Barber (C‑262/88, Recueil, стр. I‑1889) единствено при условие че равното третиране при изчисляването на пенсията се прилага само за придобитите от осигуреното лице права след 17 май 1990 г.?

7) Ако Съдът установи наличие на пряка дискриминация:

а) Какво значение следва да се отдаде на обстоятелството, че както Основният закон […], така и общностното право налагат, от една страна, зачитането на принципа на равно третиране, а от друга страна, че правото на Федерална република Германия предвижда, че бракът и семейството се ползват от особената закрила на държавата по силата на изрично признатото им от член 6, параграф 1 от Основния закон конституционноправно значение?

б) Може ли правна разпоредба, която е пряко дискриминационна, да се обоснове въпреки текста на [Директива 2000/78], поради това че обслужва друга цел, попадаща под действието на националното право на държавата членка, а не на общностното право

В такъв случай може ли просто другата цел, преследвана от правото на държавата членка, да има предимство пред принципа на равно третиране?

При отрицателен отговор на предходния въпрос:

в) Въз основа на какъв правен критерий може да се вземе решение по какъв начин в този случай трябва да се осигури равновесието между общностния принцип на равно третиране и другата правна цел, преследвана от националното право на държавата членка

Намират ли и в това отношение приложение съдържащите се в член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от [Директива 2000/78] условия относно допускането на непряка дискриминация, а именно дискриминационната правна уредба да е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел да са подходящи и необходими?

г) Отговаря ли правна уредба като член 10, параграф 6 от първия RGG на условията за законосъобразност, установени от общностното право, определени в отговора на предходния въпрос

Отговаря ли тя на тези условия единствено поради наличието на особена разпоредба в националното право без еквивалент в общностното право, а именно член 6, параграф 1 от Основния закон?