всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Принципи на правото на Съюза

Принципи на правото на Съюза

Дело C-412/93: Leclerc-Siplec/TF1 и M6, Съдебно решение от 9 февруари 1995 г.

Следва ли членове 30, 85, 86, 5 и 3, буква (f) от Договора и Директива 89/552/ЕИО от 3 октомври 1989 година да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да забраняват със закон или подзаконов акт телевизионната реклама в определени сектори на стопанската дейност, по-специално сектора на дистрибуцията, и по-общо дали член 8 от Декрета от 27 март 1992 година може да се счита за съвместим с посочените разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-412/93: Leclerc-Siplec/TF1 и M6, Заключение от 24 ноември 1994 г.

Следва ли членове 30, 85, 86, 5 и 3, буква (f) от Договора за ЕИО и Директива 89/552 от 3 октомври 1989 г. да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да забрани със закон или подзаконов акт телевизионната реклама за определени сектори на икономическата дейност, по-специално сектора на дистрибуцията, и по-общо дали член 8 от декрета от 27 март 1992 г. може да се счита за съвместим с посочените разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-7/90: Vandevenne и др., Съдебно решение от 2 октомври 1991 г.

Какво е значението на понятието „предприятие“ в член 15 от Регламент (ЕИО) № 3820/85?
Изисква ли член 5 от Договора за ЕИО или член 17, параграф 1 от Регламент № 3820/85 държавата членка да въведе в националното си право принципа на наказателната отговорност на юридическите лица
Или остава възможно националните съдилища да продължат да прилагат основните принципи на националното наказателно право, като се има предвид, че прилагането на регламента в наказателното право е предвидено от националното законодателство?
Следва ли задълженията, наложени на предприятието от посочения член, да се тълкуват като въвеждащи задължение за полагане на необходимата грижа или като задължение за постигане на определен резултат, което води, така да се каже, до строга отговорност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-7/90: Vandevenne и др., Заключение от 19 февруари 1991 г.

1. Какво означава изразът „предприятие“ в член 15 от Регламент (ЕИО) № 3820/85 от 20 декември 1985 година
2. Изисква ли член 17 от Регламент № 3820/85 или член 5 от Договора за ЕИО юридическо лице, което е длъжно да изпълнява задълженията, предвидени в член 15 от Регламент № 3820/85, да бъде подведено под наказателна отговорност за неизпълнение на тези задължения
3. Изисква ли Регламент (ЕИО) № 3820/85 държавите членки да въведат система на строга отговорност с цел да се гарантира спазването на задълженията, наложени на предприятието по член 15 от регламента, или изключва ли това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-105/89: Buhari Haji/INASTI, Съдебно решение от 14 ноември 1990 г.

Попада ли положението на лице, което има право на социалноосигурителни обезщетения, гарантирани от законодателството на държава членка поради упражняване на дейност като самостоятелно заето лице на територия, която по това време е поддържала специални отношения с тази държава членка, в обхвата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, и на Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 г. относно процедурата за прилагане на Регламент № 1408/71, в редакциите, съдържащи се в Регламент (ЕИО) № 2001/83 на Съвета от 2 юни 1983 г., когато през съответния период лицето е било гражданин на държава, която по това време не е била член на Европейската общност и е станала член едва след като лицето е престанало да бъде неин гражданин?
Прилага ли се забраната за дискриминация, предвидена в член 7, параграф 1 от Договора за ЕИО и въведена с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 в областта на социалната сигурност, когато лицето, което има право на социалноосигурително обезщетение, не е едно от лицата, обхванати от Регламент (ЕИО) № 1408/71?
Противоречи ли на правото на Общността национално законодателство, което предвижда, че пенсията за осигуряване на самостоятелно заето лице се изплаща в чужбина само на бенефициенти, пребиваващи на територията на държава, която не е членка, когато пенсия на наето лице може да им бъде изплатена въз основа на споразумение за реципрочност, при условие че това законодателство се прилага само извън Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-105/89: Buhari Haji/INASTI, Заключение от 2 октомври 1990 г.

1) Попада ли плащането от държава членка на пенсия за осигуряване (в случая пенсия за самостоятелно заето лице) по повод на дейност (в случая като колонист), упражнявана по-рано „на територия, която по онова време е поддържала специални отношения с тази държава членка“, на лице, което по онова време е било гражданин на втора държава (която междувременно е станала държава членка) и сега е гражданин на държава, която не е членка и чиято територия по онова време е поддържала специални отношения с втората държава (която междувременно е станала държава членка), в обхвата на членове 1—4, първа алинея на член 10, параграф 1 и членове 44—51 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социално осигуряване към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, и впоследствие членове 35—59 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година за определяне на процедурата за прилагане на Регламент № 1408/71?
2) Представлява ли отказът на държава членка да изплати обезщетение за социално осигуряване (в случая пенсия за самостоятелно заето лице по повод на предишна дейност като колонист на територията на бившата ѝ колония) на лице, което пребивава „на територия, която по онова време е поддържала специални отношения с тази държава членка“ и е с местожителство на друга територия — която също по онова време е поддържала специални отношения с втора държава (която междувременно е станала държава членка) и която е станала държава, която не е членка, на която той сега е гражданин — единствено на основание на неговото настоящо гражданство и местожителство „дискриминация по признак гражданство“ по смисъла на първа алинея на член 7, член 48, параграфи 2 и 3, букви в) и г), и член 50, буква б) от Договора, независимо дали е пряка или непряка или основана на формално неутрални критерии, които все пак водят до същия резултат, а именно поставяне на не-гражданите в по-неблагоприятно положение поради съществуването на непропорционална пречка?
3) Съвместими ли са формулировката и духът на горепосочените разпоредби на Общността с действащите понастоящем белгийски разпоредби, съдържащи се в член 144, параграф 2 от Кралския указ от 22 декември 1967 година (уреждащ пенсиите за старост и за преживели лица за самостоятелно заети лица), изменен с член 24 от Кралския указ от 17 юли 1972 година и член 64, параграф 1 от Кралския указ от 24 септември 1984 година, или с тяхното ограничително тълкуване, дадено от ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-68/88: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 21 септември 1989 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка да установи и предостави на разположение на Общността собствените ресурси, произтичащи от дължими селскостопански налози върху определени пратки царевица, внесени от трета държава?
Следва ли държавата членка да заплати лихви за забава върху сумите, които не са били своевременно предоставени на разположение на Комисията като собствени ресурси?
Изпълнила ли е държавата членка задължението си да извърши последващо събиране на дължимите селскостопански налози, които не са били събрани при вноса на царевицата?
Длъжна ли е държавата членка да предприеме наказателни или дисциплинарни производства срещу лицата, участвали в измамата и укриването на дължимите налози, съгласно изискванията на член 5 от Договора за ЕИО?
Изпълнила ли е държавата членка задължението си да извърши необходимите проверки и разследвания, включително допълнителните проверки, поискани от Комисията, съгласно Регламент № 2891/77?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-68/88: Комисия/Гърция, Заключение от 30 юни 1989 г.

Неизпълнение на задължението за установяване и предоставяне на собствените ресурси на Общността, по-специално селскостопанските налози, дължими за определени пратки царевица, внесени от трета държава, и за предоставяне на тази сума на Комисията в срок.
Неизпълнение на задължението за плащане на лихва върху горепосочената сума от 20 юли 1986 г. до деня на плащането.
Неизпълнение на задължението за извършване на последващо събиране на горепосочената сума.
Неизпълнение на задължението за предприемане на подходящи наказателни и/или дисциплинарни производства срещу лицата, които са извършили или са съдействали за измамата.
Неизпълнение на задължението за извършване на необходимите проверки и разследвания и допълнителните инспекционни мерки, поискани от Комисията.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-197/86: Brown/Secretary of State for Scotland, Съдебно решение от 21 юни 1988 г.

Дали курсът на редовно обучение по инженерство в университет, водещ до придобиване на диплома, която позволява на притежателя ѝ да изпълни образователните изисквания за асоциирано членство в професионалната организация на електроинженерите, което от своя страна може да му позволи, след завършване на допълнителен практически опит, да бъде регистриран като професионален инженер и да използва титлата „Chartered Engineer“, представлява или и двете от следните: (a) професионално обучение, попадащо в обхвата на Договора за ЕИО за целите на член 7 от него, както е тълкувано в дело 152/82 Forcheri срещу Белгия и дело 293/83 Gravier срещу град Лиеж, и/или (b) обучение в професионално училище по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета?
Следва ли понятието за достъп до професионално обучение за целите на член 7 от Договора за ЕИО, както е тълкувано в дело 152/82 Forcheri срещу Белгия и дело 293/83 Gravier срещу град Лиеж, да се тълкува като включващо плащането от държава членка по разпоредбите на нейното национално законодателство на или за лице, преминаващо такова професионално обучение, на (a) неговите такси за обучение и (b) неговата издръжка?
Следва ли лице, което е гражданин на и е пребивавало в една държава членка и което влиза в друга държава членка („приемащата държава“), да се счита за „работник“ по смисъла на член 7 от Регламент № 1612/68, когато: (a) съответното лице е ангажирано на пълно работно време с платена работа, обхваната от системата за социално осигуряване, като стажант електроинженер за период от осем месеца преди да започне университетско обучение, (b) преди да влезе в приемащата държава лицето вече е уредило, че в края на осемте месеца ще започне редовно обучение по инженерство в университет в приемащата държава, (c) то не би било наето от работодателя си на заеманата длъжност, ако не беше прието за обучение в университета, и (d) е започнало тази работа, за да придобие опит в електроинженерната индустрия?
Когато работник прекратява трудовата си дейност, за да започне и действително започва курс за придобиване на диплома по електроинженерство с намерението да стане и да упражнява професията инженер, има ли той право по член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 на помощ, изплащана по националното законодателство на студенти във връзка с (a) неговите такси за обучение и (b) неговата издръжка?
Когато дете на гражданин на една държава членка пребивава на територията на друга държава членка („приемащата държава“), може ли то да претендира ползата от член 12 от Регламент № 1612/68, когато неговият родител, който вече не работи или пребивава в приемащата държава, последно е пребивавал или работил в приемащата държава преди раждането на детето и пребиваването на детето в приемащата държава не се дължи на факта на заетостта на родителя в тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-39/86: Lair/Universität Hannover, Съдебно решение от 21 юни 1988 г.

Позволява ли правото на Общността на граждани на държави членки на Европейската общност, които започват работа в друга държава членка и там, след като прекратят трудовата си дейност, започват курс на висше образование, водещ до професионална квалификация (в случая университетски курс по романски и германски езици и литература), да претендират за стипендия за обучение при същите условия за пригодност и нужда, при които това социално предимство се предоставя на гражданите на приемащата държава членка?
Представлява ли обстоятелството, че държава членка предоставя стипендии за висше образование, водещо до професионална квалификация, на своите граждани въз основа на пригодност и нужда, но предоставя същата стипендия на граждани на други държави членки само ако са работили в приемащата държава членка поне пет години преди началото на съответния курс, дискриминация, противоречаща на член 7 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form