всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Основни права

Основни права

Дело C-658/18: Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии), Заключение от 23 януари 2020 г.

1. Попада ли в понятието за обща европейска юрисдикция, компетентна да отправя преюдициални запитвания съгласно член 267 ДФЕС, мировият съдия — запитваща юрисдикция, въпреки че поради липсата на сигурност на работното място националната правна уредба не му признава условия на труд, еднакви с тези на професионалните магистрати, макар да изпълнява същите правораздавателни функции и да е част от националната съдебна система, което представлява нарушение на установените от Съда в решения от 19 септември 2006 г., Wilson (C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 47—53), от 27 февруари 2018 г., Associaçâo Sindical dos Juizes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 32 и 41—45), и от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 50—54), гаранции за независимост и безпристрастност на общите европейски юрисдикции?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, попада ли трудовата дейност на мировия съдия — заявител, в понятието „работник на срочен договор“ по член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88 във връзка с клауза 2 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70, и във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, така както е тълкувано от Съда в решения от 1 март 2012 г., O’Brien (C‑393/10, EU:C:2012:110), и от 29 ноември 2017 г., King (C‑214/16, EU:C:2017:914), и при утвърдителен отговор, може ли редовият или професионалният магистрат да се счита за работник на трудов договор за неопределено време, който се намира в сходно положение с мировия съдия, работник на срочен трудов договор, за целите на прилагане на същите условия на труд, установени в клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70?
3. При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос и като се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз относно отговорността на италианската държава за явно нарушение на общностното законодателство от съд, действащ като последна инстанция, в съдебни решения от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513), от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo (C‑173/03, EU:C:2006:391), и от 24 ноември 2011 г., Комисия/Италианска република (C‑379/10, непубликувано, EU:C:2011:775), противоречи ли на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 267 ДФЕС, член 2, алинеи 3 и 3‑bis от legge 13 aprile 1988, n. 117, sulla responsabilità civile dei magistrati (Закон № 117 от 13 април 1988 г. за гражданската отговорност на магистратите), който предвижда отговорност на съда за умисъл или груба небрежност „в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на Европейския съюз“ и който поставя националния съд пред избора (чието упражняване обаче е основание за гражданска и дисциплинарна отговорност спрямо държавата по делата, в които самата публична администрация е страна в спора по същество, особено когато съдия по делото е мирови съдия, работещ на срочен трудов договор, лишен от ефективна правна, икономическа и социална защита) — както в конкретния случай — дали да наруши националната правна уредба, да я остави без приложение и да приложи правото на Европейския съюз, така както се тълкува от Съда, или да наруши правото на Европейския съюз, като приложи националните разпоредби, които не допускат признаването на защита и противоречат на член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70, и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-177/18: Baldonedo Martín, Съдебно решение от 22 януари 2020 г.

Правилно ли е клауза 4 от Рамковото споразумение […] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на хипотезата, описана в посочената клауза, не попада положение като описаното в настоящото производство, в което временен държавен служител извършва същата работа като постоянен държавен служител (постоянен държавен служител, който не се ползва с правото на обезщетение [за прекратяване на служебното правоотношение], тъй като в приложимия към него правен режим не съществува пораждаща обезщетение хипотеза)?
Като се има предвид, че правото на равно третиране и недопускане[то] на дискриминация (членове 20 и 21 от [Хартата] и член 23 от Всеобщата декларация за правата на човека[, приета от Общото събрание на Обединените нации на 10 декември 1948 г.]) са общ принцип [на правото] на ЕС, конкретно уреден в директива, и се считат за основни социални права по смисъла на членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС, в съответствие ли е с Рамковото споразумение с оглед на постигането на неговите цели да се прави тълкуване в смисъл, че правото на обезщетение [за прекратяване на служебно правоотношение] на временен държавен служител може да се постигне или посредством сравнение с работник по срочен трудов договор — доколкото неговото положение (на държавен служител или на работещ по трудов договор) зависи само от работодателя публичен орган, или посредством допустимото пряко вертикално прилагане на първичното право [на Съюза]?
В случай че е налице злоупотреба при временното назначаване, което има за цел удовлетворяването на постоянни нужди без наличието на обективна причина, като това назначаване не е свързано със спешна и неотложна нужда, която го обосновава, и в националното право не са налице ефективни санкции или ограничения, съвместимо ли е с преследваните от Директива 1999/70/ЕО цели — като средство за предотвратяване на злоупотребата и отстраняване на последиците от нарушението на правото на Съюза, в случай че работодателят не предостави постоянно назначение на работника — обезщетение, което съответства на обезщетението за незаконно уволнение, като подходяща, пропорционална, ефективна и възпираща санкция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-746/18: Prokuratuur (Conditions d’accès aux données relatives aux communications électroniques), Заключение от 21 януари 2020 г.

1) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че в наказателно производство достъпът на държавни органи до данни, позволяващи идентифициране на местоположението на източника и на адресата на комуникационната връзка, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство във връзка с фиксирана или мобилна телефонна комуникационна връзка, осъществена от заподозряното лице, представлява толкова тежка намеса в неговите основни права, закрепени в посочените разпоредби на Хартата, че този достъп трябва да бъде ограничен — в рамките на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до целите на борбата с тежката престъпност, независимо за кой период от време се отнасят запазените данни, до които имат достъп държавни органи?
2) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], като се вземе предвид принципът на пропорционалност, откроен от Съда на Европейския съюз в решение [Ministerio Fiscal], т. 55—57, да се тълкува в смисъл, че когато посочените в първия въпрос данни, до които имат достъп държавни органи, нямат голям обхват (както с оглед на техния вид, така и на времето, за което се отнасят), произтичащата от този достъп намеса в основни права по принцип може да бъде обоснована с целите на предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на престъпления, и че колкото по-голям е обхватът на достъпните за държавните органи данни, толкова по-тежки трябва да бъдат престъпленията, чието преследване обосновава намесата в основни права?
3) Означава ли установеното от Съда на Европейския съюз в решение [Tele2 Sverige и Watson и др.], т. 2 от диспозитива, изискване, съгласно което достъпът на компетентните държавни органи до данните трябва да е подчинен на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, че член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58] следва да се тълкува в смисъл, че прокуратурата като орган, който ръководи производството по разследване, задължен е по закон да действа независимо, подчинява се само на закона, длъжен е да установи в производството по разследване както уличаващите, така и оневиняващите обвиняемия факти, но и представлява държавното обвинение в съдебното производство, може да се счита за независима административна структура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-623/17: Privacy International, Заключение от 15 януари 2020 г.

1) Попада ли — предвид член 4 ДЕС и член 1, параграф 3 от Директива 2002/58 […] — в обхвата на правото на Съюза и на Директива [2002/58] съдържащо се в указание на министър до доставчик на електронна съобщителна мрежа разпореждане, съгласно което последният трябва да предоставя масиви с данни за съобщения на службите за сигурност и разузнаване на държава членка (ССР)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, прилагат ли се по отношение на такова указание на министър някои от изискванията съгласно решение Watson[ ( 14 )] или някакви други изисквания, освен предвидените в ЕКПЧ
Ако това е така, как и до каква степен се прилагат тези изисквания, като се имат предвид съществената необходимост ССР да прибягват до масово събиране и техники за автоматизирана обработка с цел защита на националната сигурност и степента, в която тези иначе съответстващи на ЕКПЧ възможности могат да бъдат сериозно възпрепятствани от налагането на такива изисквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-511/18: La Quadrature du Net и др., Заключение от 15 януари 2020 г.

1) Трябва ли задължението за общо и неизбирателно запазване, наложено на доставчиците на основание на разрешителните разпоредби на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 […], да се разглежда — в условията на сериозни и постоянни заплахи за националната сигурност, свързани по-специално с риска от тероризъм — като намеса, обоснована с правото на сигурност, гарантирано в член 6 от Хартата […], и с изискванията на националната сигурност, отговорността за която е единствено на държавите членки по силата на член 4 [ДЕС]?
2) Трябва ли Директива 2002/58 […], разглеждана във връзка с Хартата […], да се тълкува в смисъл, че разрешава законодателни мерки — като мерките за събиране в реално време на данни за трафика и за местонахождението на определени лица — които, макар да засягат правата и задълженията на доставчиците на електронна съобщителна услуга, не им налагат специфично задължение за запазване на техните данни?
3) Трябва ли Директива 2002/58 […], разглеждана във връзка с Хартата […], да се тълкува в смисъл, че за да са законосъобразни производствата за събиране на данни за свързване, във всички случаи трябва да е изпълнено изискването да се информират засегнатите лица, когато такава информация вече не може да попречи на водените от компетентните органи разследвания, или такива производства могат да се считат за законосъобразни с оглед на всички останали съществуващи процесуални гаранции, доколкото последните осигуряват ефективността на правото на обжалване?
4) Трябва ли задължението за общо и неизбирателно запазване, наложено на доставчиците на основание на разрешителните разпоредби на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 […], да се разглежда — по-специално с оглед на гаранциите и проверките, които са предвидени по-нататък по отношение на събирането и използването на тези данни за свързване — като намеса, обоснована с правото на сигурност, гарантирано в член 6 от Хартата […], и с изискванията на националната сигурност, отговорността за която е единствено на държавите членки по силата на член 4 [ДЕС]?
5) Трябва ли разпоредбите на Директива 2000/31, разглеждани във връзка с членове 6, 7, 8 и 11, както и с член 52, параграф 1 от Хартата […], да се тълкуват в смисъл, че допускат дадена държава да приеме национална правна уредба, с която да задължи лицата, чиято дейност се състои в осигуряване на достъп до публични съобщителни услуги в интернет, и физическите или юридическите лица, които осигуряват — дори без заплащане и за целите на публичното им предоставяне посредством публични съобщителни услуги в интернет — съхранението на предоставени от получателите на тези услуги сигнали, текстове, изображения, звуци или съобщения от всякакво естество, да запазват данните, годни да позволят идентифицирането на всяко лице, което допринася за създаването на съдържанието или на част от съдържанието на предоставяните от тях услуги, за да може съдът евентуално да ги изиска с оглед на зачитането на нормите в областта на гражданската или наказателната отговорност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-647/18: Corporate Commercial Bank, Определение от 15 януари 2020 г.

Попада ли производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“ в приложното поле на Регламент 2015/848, включително и ratione temporis, и съществува ли връзка между разпоредбите на този регламент и приложимото национално законодателство относно прихващанията?
Приложими ли са разпоредбите на Хартата за основните права на Европейския съюз към казуса, с оглед на това дали се прилага правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-647/18: Corporate Commercial Bank, Определение от 15 януари 2020 г.

Приложимо ли е правото на Съюза, по-специално Директива 2014/59 и Регламент 2015/848, към производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“?
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно фактически и правни основания за необходимостта от тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза и връзката им с националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-520/18: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др., Заключение от 15 януари 2020 г.

1) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с правото на сигурност, гарантирано от член 6 на Хартата на основните права на Европейския съюз, и правото на защита на личните данни, гарантирано от членове 7, 8 и член 52, параграф 1 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за локализация по смисъла на Директива 2002/58/ЕО, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, като се има предвид, че тази национална правна уредба няма за цел само разследването, разкриването и наказателното преследване на тежки престъпления, но и гарантирането на националната сигурност, отбраната на територията и обществената сигурност, разследването, разкриването и наказателното преследване на други престъпления, освен тежките, или предотвратяването на неправомерното използване на електронни комуникационни системи или постигането на друга цел, определена от член 23, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, по отношение на която освен това са предвидени уточнени в тази правна уредба гаранции, свързани със запазването на данните и достъпа до тях?
2) Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с членове 4, 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, която предвижда за операторите и доставчиците на електронни съобщителни услуги общо задължение да запазват данни за трафик и за локализация по смисъла на Директива 2002/58/ЕО, генерирани или обработвани от тях при доставянето на тези услуги, ако тази правна уредба има по-специално за цел реализирането на наложените на органа положителни задължения по силата на членове 4 и 8 от Хартата, които се състоят във въвеждането на правна уредба, която позволява ефективно досъдебно производство и ефективно наказване на сексуалното насилие над ненавършили пълнолетие лица и която позволява ефективно идентифициране на извършителя на престъплението, включително когато са използвани електронни съобщителни средства?
3) Ако въз основа на отговорите, дадени на първия или втория преюдициален въпрос, Cour constitutionnelle стигне до заключението, че атакуваният закон нарушава едно или повече от задълженията, произтичащи от посочените в тези въпроси разпоредби, може ли той временно да запази правните последици на спорния закон, за да се избегне правната несигурност и да се позволи събраните и запазени преди това данни да продължат да се използват за посочените в закона цели?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-78/18: Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването), Заключение от 14 януари 2020 г.

Нарушение на задълженията по член 63 ДФЕС чрез въвеждане на необосновани ограничения върху свободното движение на капитали, свързани с дарения с произход от чужбина за организации на гражданското общество
Нарушение на членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз чрез въвеждане на необосновани ограничения, засягащи правото на зачитане на личния живот, защитата на личните данни и свободата на сдружаване

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-641/18: Rina, Заключение от 14 януари 2020 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкуват — включително в светлината на член 47 от Хартата, член 6, параграф 1 от ЕКПЧ и съображение 16 от Директива 2009/15 — в смисъл, че не допускат по спор за обезщетение за вреди в случай на смърт и телесна повреда, причинени от корабокрушението на ферибот за превоз на пътници и на основание гражданска деликтна или квазиделиктна отговорност, съд на държава членка да се обяви за некомпетентен, признавайки съдебния имунитет на организации и юридически лица на частното право, извършващи дейност по класифициране и/или сертифициране и със седалище в тази държава членка, доколкото тази дейност по класифициране и/или сертифициране се извършва от името на държава извън Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17879808182137 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form