Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване, когато въпросът е явно ирелевантен или хипотетичен спрямо висящия пред националния съд спор?
Позволява ли националното право на запитващата юрисдикция да вземе предвид евентуалния отговор на Съда в такъв случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
На първо място, следва ли разпоредби, попадащи в обхвата на наказателното право, по-специално общи и абстрактни разпоредби, които определят определено поведение като престъпление, подлежащо на наказателно преследване, да се считат за попадащи в обхвата на „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, когато те са приложими както към поведението на доставчик на услуга на информационното общество, така и към всяко друго физическо или юридическо лице
Или следва да се приеме, че тъй като единствената цел на директивата е да хармонизира определени правни аспекти на такива услуги, без да хармонизира наказателното право като такова, и тъй като тя предвижда само изисквания, приложими към услугите, такива наказателни разпоредби не могат да се считат за изисквания, приложими към започването и осъществяването на дейността на услугите на информационното общество, попадащи в „координираното поле“ на тази директива
По-специално, попадат ли наказателните разпоредби, предназначени да гарантират защитата на непълнолетните, в обхвата на това „координирано поле“?
Следва ли изискването издателите на онлайн комуникационни услуги да въведат мерки за предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнографско съдържание, което те разпространяват, да се счита за попадащо в обхвата на „координираното поле“ на Директива 2000/31, която хармонизира само определени правни аспекти на съответните услуги, доколкото това задължение се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата и качеството или съдържанието на услугата, но не засяга обаче установяването на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, правилата за отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби на глава II от тази директива?
Ако отговорът на предходните въпроси е положителен, как следва да се съгласуват изискванията на Директива 2000/31 с тези, произтичащи от защитата на правата на човека и основните свободи в Европейския съюз, по-специално защитата на човешкото достойнство и най-добрия интерес на детето, гарантирани от членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, когато самото приемане на индивидуални мерки, взети по отношение на дадена услуга, не изглежда да осигурява ефективна защита на тези права
Съществува ли общ принцип на правото на ЕС, който позволява на държавите членки да предприемат, по-специално в случай на спешност, мерки – включително когато те са общи и абстрактни по отношение на категория доставчици на услуги – които са необходими за защита на непълнолетните срещу нарушения на тяхното достойнство и интегритет, чрез дерогация, когато е необходимо, по отношение на доставчиците, регулирани от Директива 2000/31, от принципа на регулиране на тези доставчици от държавата им по произход, установен в тази директива?
Следва ли забраната, наложена на операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, за разпространение на съобщения и индикации, публикувани от потребителите на тази услуга и които могат да позволят на други потребители да избегнат определени пътни проверки, да се счита за попадаща в „координираното поле“ по смисъла на Директива 2000/31, доколкото, въпреки че се отнася до осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, тъй като се отнася до поведението на доставчика на услугата, качеството или съдържанието на услугата, не засяга обаче установяването на доставчика на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното разрешаване на спорове, съдебните действия или сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до някой от предметите, уредени от хармонизиращите разпоредби, предвидени в глава II на тази директива?
Следва ли забрана за излъчване, която има за цел по-специално да предотврати лица, издирвани за престъпления или нарушения, или които представляват заплаха за обществения ред или сигурност, да могат да избегнат пътни проверки, да попада в обхвата на изискванията, свързани с осъществяването на дейността на услуга на информационното общество, които държава членка не може да наложи на доставчик на услуги на информационното общество, установен в друга държава членка, доколкото съображение 26 от Директива 2000/31 гласи, че директивата не може да попречи на държавите членки да прилагат своите национални правила по наказателното право и наказателното производство с оглед предприемане на всички разследващи и други мерки, необходими за откриването и преследването на престъпления?
Следва ли член 15 от Директива 2000/31, който забранява налагането на доставчиците на услуги на общо задължение за наблюдение – с изключение на задълженията, приложими към конкретен случай – да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредба, която просто постановява, че операторите на електронна услуга за подпомагане на водачите или услуга за навигация, основана на геолокация, не трябва да разпространяват, в конкретни случаи и в рамките на тази услуга, определени категории съобщения и индикации, без операторът да трябва да е наясно със съдържанието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли член 3 от Директива 2003/6 във връзка с членове 11 и 52 от Хартата […], с член 10 от ЕКПЧ и с принципа на равенство, доколкото се отнася до забраната лицата да съобщават „вътрешна информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията ѝ/му или на техните функции“, да се тълкува в смисъл, че забранява съобщаването на вътрешна информация в медиите (радио и уебсайтове на печатни издания) от лице, което има качеството на политик, бивш министър и член на опозиционна партия, посредством изявления в медиите в това си качество, като чрез посоченото разпространяване на информация въпросното лице иска да предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация, при положение че функциите му обичайно не предполагат подобно разпространяване на вътрешна информация в медиите?
2) Трябва ли член 21 от Регламент № 596/2014 […], разглеждан в светлината на същите принципи като посочените в предходния въпрос, да се тълкува в смисъл, че приложното му поле е ограничено до разкриване или разпространяване на вътрешна информация от журналисти, или се прилага и по отношение на разкриване или разпространяване на вътрешна информация в медиите от лице, например политик, бивш министър и член на опозиционна партия, който чрез посоченото разпространяване на информация иска да предизвика публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Могат ли националните процесуални правила да ограничават достъпа до паралелни административни и съдебни средства за защита, предвидени в ОРЗД, чрез въвеждане на правила за приоритет или изключване между тях?
Съвместимо ли е с принципа на ефективна защита по ОРЗД надзорният орган да отхвърли жалба единствено поради висящо съдебно производство със същия предмет, преди съдебното решение да е влязло в сила?
Какво е дължимото поведение на надзорния орган при наличие на висящо съдебно производство със същия предмет като подадената жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Съществува ли достатъчна връзка между разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и правото на Европейския съюз, която да обоснове компетентността на Съда да тълкува тези разпоредби?
Обосновани ли са поставените въпроси като попадащи в обхвата на специфична разпоредба на правото на Европейския съюз или област, която е във възможностите на правото на Съюза?
Налице ли е връзка между националното законодателство, приложимо по главното производство, и норма от правото на Съюза, различна от Хартата или общите принципи, която да оправдае прилагането на Хартата на основните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли понятието „същите деяния“ по смисъла на член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген във връзка с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че обхваща деянията, в които е обвинено дадено лице в рамките на наказателно производство, образувано в една държава членка за терористични актове, когато това лице вече е било осъдено в друга държава членка за същите актове за участие в терористична организация с цел подготовката на терористичен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Член 4, параграф 1, букви а), б) и г) във връзка с член 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 57, първа алинея ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба се включва освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси или достъпа до определени замразени финансови средства или икономически ресурси във връзка с плащането на такса за вписване и на фиксирана вноска, чието заплащане се изисква съгласно националното право при подаването на жалба пред национална юрисдикция срещу национална мярка за прилагане на посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Какви обстоятелства сочат, че дадено лице е свързано лице по смисъла на член 2 от [Регламент № 269/2014]
Трябва ли юридическо лице, 50 % от дяловете на което се притежават от юридическо лице, чийто действителен собственик е физическо лице, включено в списъка от приложението към Регламент за изпълнение [2022/336], да се счита за свързано юридическо лице […]?
2) При утвърдителен отговор на втората част от първия преюдициален въпрос трябва ли юридическо лице, което притежава 50 % от дяловете на юридическото лице, описано във втората част на първия преюдициален въпрос, също да се счита за свързано юридическо лице по смисъла на член 2 от Регламент № 269/2014?
3) Включват ли лицата, образуванията или органите, посочени в член 11, параграф 1, буква б) от Регламент № 269/2014, и свързаните юридически лица по смисъла на член 2 от същия регламент?
4) Длъжни ли са съдилищата при разглеждане на всички искове да извършват служебна проверка дали някоя от страните по делото е лице от посочените в член 2 или член 11, параграф 1, буква а) или буква б) от Регламент № 269/2014?
5) Какви правни последици произтичат от разпоредбата на член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014, която предвижда, че исковете, предявени от лицата, посочени в букви а) и б) на същата разпоредба, „не се удовлетворяват“
Или възможно ли е да се приеме, че съдът може да се произнесе по същество по тези искове, когато в диспозитива на решението си постанови, че същото не може да бъде изпълнено, докато тези лица са включени в съответния списък?
6) Член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 има ли правно действие, когато не ищецът, а ответникът е лице от посочените в буква а) или буква б) на този параграф?
7) Трябва ли в мотивите на решението на съда да се оповестяват данните (име и фамилия) за физическото лице, на което са наложени санкции
Трябва ли при публикуване на решението на съда тези лични данни да бъдат псевдонимизирани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Допускат ли установените в чл. 9 [ДЕС], чл. 8 и чл. 21 [ДФЕС], принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от [Хартата] и чл. 8 от [ЕКПЧ], национална правна уредба на държава членка, която изключва всякаква възможност за извършване на промяна във вече вписаните данни относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е [трансполово лице]?
2) Допускат ли, установените в чл. 9 [ДЕС], чл. 8 и чл. 21 [ДФЕС], принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, както и установената в чл. 10 ДФЕС забрана на всякаква форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от [Хартата] и чл. 8 от [ЕКПЧ], както и принципът на ефективно правно средство за защита, установяване на национална съдебна практика (в случая с Тълкувателно решение […]), съгласно която се приема, че обективното материално право, действащо на територията на една държава членка на ЕС, не предвижда възможност за промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е [трансполово лице], след като по този начин го поставя в различно положение, в сравнение с това, което би имал в друга държава членка, чиято национална съдебна практика приема обратното?
Допустима ли е и национална практика, която поради религиозни ценности и морални норми не допуска промяна на половата идентичност освен в случаи на наложителност по медицински причини само за определени лица — интерсексуалните?
Допустима ли е и национална практика, която приема, че е възможна промяна на пола само в определени случаи поради религиозни ценности и морални норми и по медицински причини само за определени лица (интерсексуалните), но не и в останалите случаи на промяна на половата идентичност поради други, различни медицински причини?
3) Установеното с практиката на СЕС във връзка с приложението на Директива [2004/38] и чл. 21, §1 ДФЕС [съобразно приетото в решения от 5 юни 2018 г., Coman и др. (C‑673/16, EU:C:2018:385) и [Панчарево]] задължение на държава — членка на ЕС, да признае гражданското състояние на лицата, установено в друга държава членка, съгласно правото на последната, важи ли и по отношение на пола като един от основните елементи на гражданска регистрация и налага ли при установена настъпила промяна на пола в друга държава членка на лице, което е и български гражданин, извършване на вписване на това обстоятелство в съответните регистри в Република България?
4) Допустимо ли е — с оглед правата, произтичащи от [Хартата] и [ЕКПЧ] за справедлив съдебен процес, възприемане на задължително тълкуване на Конституцията, дадено с решение на Конституционен съд, съгласно което понятието пол се възприема само в неговия биологичен смисъл[?] [С]ъобразено ли е то с изискванията на правото на Съюза и може ли да съставлява юридическа пречка за отразяване на смяната на пола [в гражданското състояние]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.