всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Харта на основните права

Харта на основните права

Дело C-440/25: Ebilum, Определение от 19 август 2025 г.

Налице ли са изключителни обстоятелства и извънредна спешност, които обосновават разглеждането на делото по ускорена процедура съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Достатъчни и подкрепени с доказателства ли са изложените от националната юрисдикция мотиви, свързани със здравословното състояние на малолетни лица, за да бъде приета ускорена процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-313/25: Adrar, Заключение от 1 август 2025 г.

Неспазване на принципа на забрана за връщане при контрол на законосъобразността на задържането с оглед на извеждането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна
Неспазване на задължението за отчитане на семейния живот и висшия интерес на детето при контрол на законосъобразността на задържането с оглед на извеждането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-636/23: Al Hoceima, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Следва ли член 17 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че субектът на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, има право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни, ако субектът на данни не иска администраторът да изтрие данните?
Може ли такова право на иск за преустановяване на нарушение да произтича (и) от член 18 ОРЗД или от друга разпоредба на ОРЗД?
Ако на първи въпрос, букви а) и/или б) се даде утвърдителен отговор:
Правото на иск за преустановяване на нарушение съгласно правото на Съюза налице ли е само когато има опасност от бъдещи други нарушения на произтичащите от ОРЗД права на субекта на данни (опасност от повторност)?
Наличието на вече извършено нарушение на ОРЗД предполага ли, че съществува опасност от повторност?
Ако на първи въпрос, букви а) и б) се даде отрицателен отговор:
Следва ли член 84 във връзка с член 79 от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че позволяват на националния съд, наред с обезщетението за материални или нематериални вреди по член 82 от ОРЗД и правата, произтичащи от членове 17 и 18 от ОРЗД, да признае на субекта на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни съгласно разпоредбите на националното право?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са претърпени нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба, е достатъчно да са налице просто отрицателни емоции като например неприятности, възмущение, недоволство, притеснение и страх, които сами по себе си са част от общия житейски риск и често от ежедневието
Или за да се приеме, че са претърпени вреди, освен тези емоции е необходимо да са налице неблагоприятни последствия за съответното физическо лице?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че степента на вина на администратора или на обработващия личните данни, респ. на неговите служители, е релевантен критерий при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване?
Ако на първия въпрос, буква а), буква б) или на третия въпрос се даде утвърдителен отговор:
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване, като намаляващо размера на претенцията обстоятелство може да се отчете, че наред с правото на обезщетение, субектът на данни има право на иск за преустановяване на нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-600/23: Royal Football Club Seraing, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Допуска ли член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата прилагането на разпоредби от националното право като член 24 и член 1713, параграф 9 от Кодекса за съдебната власт, които установяват принципа на силата на пресъдено нещо по отношение на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Съюза от юрисдикция на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Допуска ли член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която до доказване на противното по отношение на трети лица се придава доказателствена сила на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Съюза от съд на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-748/23: Gekus, Заключение от 1 август 2025 г.

1) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че още самите обстоятелства около назначаването на съдийска длъжност могат да показват, че съдия не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, ако водят до конституирането на съд, който нарушава правото на правния субект на достъп до съд, или пък, че решаващо за неизпълнението на тези изискванията е пасивното приемане (изразяващо се в извършването на правораздавателна дейност) от съдията на нередовностите в процедурата по неговото назначаване на съдийска длъжност, водещи до конституирането на съд, който нарушава правото на правния субект на достъп до съд?
2) Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че при провеждането на т. нар. тест за безпристрастност на съдия от Sąd Najwyższy [Върховен съд, Полша] не могат да се произнасят съдии, с чието участие се нарушава правото на правния субект на достъп до съд, тъй като са назначени на съдийска длъжност в този съд по предложение на Krajowa Rada Sądownictwa [Национален съдебен съвет, Полша], който е сформиран по реда, определен в разпоредбите от Ustawa z dnia 8 grudnia 2017 r. o zmianie ustawy o Krajowej Radzie Sądownictwa oraz niektórych innych ustaw [Закон от 8 декември 2017 г. за изменение на Закона за Националния съдебен съвет и някои други закони] (Dz. U., 2018 г., позиция 3)?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че в производствата за провеждане на т. нар. тест за безпристрастност Sąd Najwyższy [Върховен съд] е длъжен да формира съдебен състав, в който не участват такива съдии, и в крайна сметка да остави без приложение националната разпоредба, в която за разглеждането на такива случаи се предвижда петчленен състав, и да разгледа искането, без участието на такива съдии, в състав, различен от предвидения в националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-544/23: BAJI Trans, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Трябва ли член 51, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато по силата на националното право налага административна санкция за нарушение на задължение, в случай че това задължение произтича от правото на Съюза и държавите членки са длъжни да наложат наказание за нарушението на това задължение, както е предвидено в член 19, параграф 1 от Регламент № 3821/85 и член 41, параграф 1 от Регламент № 165/2014?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че те са приложими и към налагането на санкции за административни нарушения, когато по вината и наказанието първоначално се произнася не съдебен, а административен орган, и че този принцип впоследствие се прилага и спрямо осъществявания от административен съд контрол върху решението на този административен орган?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в национално административно или съдебно производство, независимо от неговия етап?
Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, въз основа на какви критерии се определя този етап
По-специално, трябва ли член 49 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в съдебноадминистративно производството по обжалване, каквото е производството по касационно обжалване, и следователно, че съд като Najvyšší správny súd Slovenskej republiky [Върховен административен съд на Словашката република], сезиран с касационна жалба като втора и последна инстанция, трябва да вземе предвид законодателно изменение, което е в полза на извършителя на административното нарушение, предмет на производството пред административния орган, а не пред съда, и е настъпило едва след постановяването и влизането в сила на решението по-нисшестоящия административен съд, подлежащо на контрол [от страна на последната съдебна инстанция]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-784/23: Voore Mets и Lemeks Põlva, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Може ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] да се тълкува в смисъл, че предвидените в него забрани се прилагат само доколкото това е необходимо за поддържане на популациите на съответните видове на ниво, което по смисъла на член 2 от тази директива отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекреационните изисквания, при положение че целта на действието не е да се убиват или обезпокояват птици, или да се разрушават или увреждат техните гнезда или яйца?
Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, която трябва да бъде изцяло изсечена (гола сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да е установено, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Трябва ли член 5, букви а), б) и г) от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че забранените съгласно тези разпоредби действия през периода на размножаване на птиците са умишлени по-специално когато въз основа на научни данни и наблюдение на отделни птици може да се приеме, че в гора, в която трябва да бъдат изсечени само част от дърветата (постепенна сеч), гнездят около десет двойки птици на хектар, без да има основание да се предполага, че в района на сечта гнездят индивиди от намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
Може ли член 9, параграф 1, буква а), трето тире от [Директивата за птиците] във връзка с член 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е съвместим с разпоредби от правото на държава членка, които ѝ позволяват да дерогира от забраните, предвидени в член 5, букви а), б) и г) от тази директива, за да е възможно през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч с цел да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост?
Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва гола сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от [Хартата] и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?
Ако [Директивата за птиците] не разрешава през периода на размножаване на птиците и отглеждане на малките да се извършва постепенна сеч, целта на която е да се предотврати причиняването на значителни вреди по гора като собственост, в съответствие ли е тогава такава разпоредба с членове 16 и 17 от [Хартата] и прилага ли се тя дори ако сечта не засяга намиращи се в неблагоприятно състояние видове птици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-397/23: Jobcenter Arbeitplus Bielefeld, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Трябва ли член 18 ДФЕС и/или Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка да изключва предоставяне на разрешение за пребиваване, предвидено от националното право за целите на упражняване на родителски права, на лице, което е гражданин на Съюза и е носител на родителски права върху ненавършило пълнолетие дете, само защото това дете — макар и гражданин на Съюза и пребиваващо, на основание на посочената директива, на територията на тази държава членка — не е гражданин на последната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-270/24: Granulines Invest, Определение от 16 юли 2025 г.

Допустимо ли е възстановяване на неправомерно изплатени средства по бюджетна позиция 400 при липса на правно основание?
Може ли да възникне защита на оправдани правни очаквания в случай на изплащане на суми в противоречие с приложимите разпоредби?
Спазени ли са изискванията за право на справедлив съдебен процес в административната и съдебната процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/25: GTC Dijon, Определение от 15 юли 2025 г.

Приложимо ли е ограничение или погасяване на правото на платен годишен отпуск, когато работникът е бил в отпуск по болест през съответния референтен период, и допустимо ли е това ограничение при липса на специфични обстоятелства?
Съвместими ли са националните разпоредби, които намаляват или погасяват правото на платен годишен отпуск поради болничен отпуск, с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО и Хартата на основните права на ЕС?
При какви условия може да бъде въведен период за прехвърляне на ползването на платен годишен отпуск след продължителна неработоспособност и какви са изискванията за спазване на същественото съдържание на това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 189101112121 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form