всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Харта на основните права

Харта на основните права

Дело C-37/25: GTC Dijon, Определение от 15 юли 2025 г.

Съществува ли възможност правото на платен годишен отпуск да бъде погасено или намалено, когато работникът е бил в болничен отпуск за заболяване, което няма професионален характер?
При какви специфични обстоятелства е допустимо загубването на правото на платен годишен отпуск, без да се засяга същността на това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-312/24: Darashev, Заключение от 10 юли 2025 г.

Следва ли член 2, буква в), подточка ii) от Директива 2014/41/ЕС да се тълкува в смисъл, че като „издаващ орган“ по смисъла на тази разпоредба може да се квалифицира определен от издаващата държава административен орган, който в съответния случай действа в качеството на разследващ орган в наказателното производство и чиито процесуално-следствени действия, които предполагат намеса в основните права на съответното лице, трябва да бъдат разрешени преди това от съдебен орган в съответствие с националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/24: Katholische Schwangerschaftsberatung, Заключение от 10 юли 2025 г.

1) Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-специално с [Директива 2000/78] в светлината на член 10, параграф 1 и член 21, параграф 1 от [Хартата], национална правна уредба, която предвижда, че частна организация, чийто характер е основан на религия, може да изисква от работещите за нея лица да не напускат определена църква по време на трудовото правоотношение или да обвързва продължаването на трудовото правоотношение с условието работещото за нея лице да се присъедини отново към църквата, която е напуснало по време на трудовото правоотношение, ако поначало организацията не изисква от работещите за нея лица да принадлежат към тази църква и работещото за нея лице няма явно противоцърковно поведение?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: евентуално какви допълнителни изисквания се прилагат съгласно [Директива 2000/78] в светлината на член 10, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Хартата, за да е оправдана подобна разлика в третирането, основана на религията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-254/23: INTERZERO и др., Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Може ли юридическо лице, което има изключителното право да упражнява дейност по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите за продукти от същия вид на територията на Република Словения, да се счита за предприятие, на което е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 [ДФЕС] (в светлината на член 14 ДФЕС, [Протокол № 26] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98]), като тази дейност включва:
– сключване на договори с производителите на определени продукти, по силата на които те възлагат на юридическото лице да осигури от тяхно име подходящо управление на отпадъците, получени от тези продукти;
– организиране на система за събиране и третиране на отпадъците (сключване на договори с търговски дружества, които от името на [единствената] организация[…] събират и третират по подходящ начин всички събрани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя), и
– воденето на регистър на продуктите, за които производителят носи разширена отговорност и които са пуснати на пазара в Словения, както и воденето на регистър на събраните и третирани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя, както и предаването на тези данни на министерството,
и при упражняването на тази дейност юридическото лице е длъжно да сключва договори с производителите, които носят задължението за разширена отговорност на производителя, и с търговските дружества, които ще извършват събирането и третирането на отпадъците?
Трябва ли членове 16 и 17 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за стоки от същия вид, може законосъобразно да се упражнява само от едно юридическо лице на територията на държавата членка по начин, който няма стопанска цел, което означава, че приходите не надвишават действителните разходи за колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя и че това юридическо лице трябва да използва печалбата единствено и само за извършване на дейностите и за прилагане на мерките за колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
При отрицателен отговор на въпрос 2), трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която държавата членка изменя дейността по колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за продукти от същия вид, като я преобразува от регламентирана пазарно ориентирана дейност със стопанска цел, осъществявана от множество икономически оператори, в дейност, която само една организация има право да упражнява и която трябва да се упражнява от нея с нестопанска цел по смисъла на въпрос 2)?
Трябва ли разпоредбите на правото на Съюза, посочени във въпрос 3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в резултат на влизането в сила на нова правна уредба относно колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по силата на закона (ex lege) се приема, че е налице намеса в индивидуалните отношения, така че се прекратяват всички договори, сключени между икономическите оператори, които са упражнявали дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и производителите, които имат задължение за разширена отговорност на производителя, както и между икономическите оператори, които са участвали в дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и икономическите оператори, които извършват дейност по събиране и третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията по разширената отговорност на производителя?
При обстоятелствата по приемането на новата правна уредба, описана във въпроси 3) и 4), трябва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че законодателят трябва да предвиди преходен период и/или да въведе схема за обезщетение
В случай на положителен отговор, какви са критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи разумният характер на преходния период или системата за обезщетение?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които имат задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя и които пускат на пазара 51 % от продуктите от същия вид, за които се прилага задължението за разширена отговорност на производителя, са длъжни да учредят юридическо лице с цел колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и по силата на която производителите на продукти от същия вид трябва при евентуално отнемане на разрешението да учредят отново такова юридическо лице, или посочените разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която само производителите могат да притежават дялово участие в това юридическо лице?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които притежават дялово участие в юридическото лице, осигуряващо колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, не могат да бъдат лица, извършващи събиране или третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя в това юридическо лице?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителят, притежаващ дялово участие в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, не могат:
– да имат, пряко или непряко, капиталови връзки с лицето, което осигурява събирането или третирането на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, или да имат права на управление или контрол на това юридическо лице;
– да имат капиталови връзки или родствени връзки с лице, което притежава или контролира правата на глас в управителния или надзорния орган на лицето, посочено в предходното тире, или го представлява?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която ограниченията, посочени във въпроси 7) и 8), се прилагат и по отношение на член на управителния орган на юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по отношение на член на надзорния орган на това юридическо лице или негов представител?
Трябва ли член 16 от [Хартата] и членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителите, които имат задължението за разширена отговорност на производителя и които пускат на пазара стоки за домашна употреба, трябва задължително да сключат договор, с който възлагат на юридическото лице, притежател на разрешението да упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, да изпълнява задълженията на тези производители, произтичащи от разширената отговорност на производителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-797/23: Meta Platforms Ireland (Compensation équitable), Заключение от 10 юли 2025 г.

1) Може ли член 15 от [Директива 790/2019] да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането на национални разпоредби като предвидените в член 43-bis от Закон [№ 633/1941] и в Решение 3/23/CONS на [AGCOM] в частта, в която:
а) налагат на [доставчиците на услуги на информационното общество (ДУИО)] задължения за възнаграждение (справедливо обезщетение) в допълнение към изключителните права, посочени в член 15 от Директива 2019/790, в полза на издателите;
б) налагат на посочените [ДУИО]:
– задължение да започнат преговори с издателите,
– задължение да предоставят на издателите и на [AGCOM] необходимата информация за целите на определянето на справедливото обезщетение,
– както и задължение да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенията до приключване на преговорите,
в) предоставят на [AGCOM]:
– правомощия за надзор и за налагане на санкции,
– правомощия за установяване на референтните критерии за определяне на справедливо обезщетение,
– правомощия за определяне на точния размер на справедливото обезщетение при липса на споразумение между страните?
2) Допуска ли член 15 от Директива 2019/790 национални разпоредби като посочените в точка 1 по-горе, които налагат на [ДУИО] задължение за разкриване на данни, което подлежи на контрол от страна на [AGCOM] и чието неспазване води до налагане на административни санкции?
3) Допускат ли […] принципи[те] на свобода на стопанската инициатива, закрепен в членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на свободна конкуренция, съгласно член 109 ДФЕС, и на пропорционалност, закрепен в член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национални разпоредби като посочените по-горе, които:
а) въвеждат в допълнение към изключителните права по член 15 от Директива 2019/790 EUCD права на възнаграждение, чието прилагане е съпроводено от посоченото по-горе, задължение за доставчиците на услуги на информационното общество [ДУИО] да започнат преговори с издателите, да предоставят на издателите и/или на [AGCOM] информацията, необходима за определяне на справедливо обезщетение, както и да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенията в очакване на такива преговори;
б) предоставят на [AGCOM]:
– правомощия за надзор и за налагане на санкции,
– правомощия за установяване на референтните критерии за определяне на справедливо обезщетение,
– правомощия за определяне на точния размер на справедливото обезщетение при липса на споразумение между страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/24: DADA Music и UPFR, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.

Трябва ли член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26 във връзка с членове 17 и 52 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не гарантира справедливо минимално (фиксирано) възнаграждение на носителите на права (продуценти на звукозаписи), представлявани от организации за колективно управление на права, независимо от получените приходи или от направените от излъчващите организации разходи?
При отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли посочените разпоредби национална правна уредба, която с незабавно действие отменя минималните (фиксирани по размер) възнаграждения, определени въз основа на предварително договорена методика между организацията за колективно управление на права и ползвателите, без да изменя критериите за изчисляване на възнаграждението и без да предвижда максимален срок за договаряне на нови споразумения (методики) за определяне на размера на справедливите възнаграждения?
При отрицателен отговор на първите два въпроса, има ли националната юрисдикция право и евентуално задължение да проверява дали процентните възнаграждения, изчислени въз основа на действителните приходи, декларирани от излъчващите организации, са справедливи и разумни съответно за носителите на права, от една страна, и за ползвателите, от друга страна, или, напротив, са явно незначителни или, в зависимост от случая, явно прекомерни и какви са критериите, които могат да се използват при тази преценка?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, ако националната юрисдикция установи, че възнаграждението, дължимо по силата на изменената с новата национална правна уредба методика, е незначително, има ли тази юрисдикция право и/или задължение да приложи алтернативни критерии, различни от критерия за декларирани приходи — като например определянето на възнаграждението въз основа на направените от радио- и телевизионните оператори разходи за дейността по излъчване, възнагражденията, платени от подобни радио- и телевизионни оператори или други сходни критерии — за да се гарантира, че носителите на правата получават подходящи възнаграждения, без да се накърняват законните интереси на ползвателите, т.е. без да са незначителни, нито прекомерно обременяващи за излъчващите организации?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-151/24: Luevi, Заключение от 10 юли 2025 г.

Трябва ли член 12, параграф 1, буква д) от Директива [2011/98], който конкретизира правото на достъп до социалноосигурителни обезщетения, предвидено в член 34, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада обезщетение като социалната помощ по член 3, алинея 6 от Закон № 335 и следователно допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, която не предоставя на чужденците, притежаващи единното разрешение, предвидено в [тази] директива, посоченото по-горе обезщетение, вече признато на чужденци, при условие че притежават разрешение за пребиваване в Съюза като дългосрочно пребиваващи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-542/24: Maski, Определение от 8 юли 2025 г.

Съществува ли достатъчна връзка между спора по главното дело и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, така че тълкуването да е обективно необходимо за решаването на делото?
Компетентен ли е националният съд да приложи и изведе последиците от евентуален отговор на Съда на ЕС по преюдициално запитване съгласно националното право?
Допустимо ли е преюдициално запитване в случай, когато поставеният въпрос има хипотетичен характер и не е налице конкретна компетентност на националния съд по разглеждания казус?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-383/24: Orelčar, Определение от 8 юли 2025 г.

Подлежи ли очевидна писмена грешка в съдебна заповед на служебна поправка по реда на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Следва ли коригираната заповед да бъде съпроводена с протокола на заповедта за поправка и да се прави съответна бележка в протокола?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1910111213121 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form