Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-556/17: Torubarov, Заключение от 30 април 2019 г.
Трябва ли член 46, параграф 3 от Директива [2013/32] във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че унгарските съдилища имат правомощието да изменят административните решения на компетентните органи в областта на предоставяне на убежище, с които се отказва международна закрила, както и да предоставят тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/17: Gmalieva и Naderhirn, Определение от 29 април 2019 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по съдебните разноски по главното производство след оттегляне на преюдициалното запитване?
Какви са последиците за делото пред Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от запитващата юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-619/18: Комисия/Полша, Заключение от 11 април 2019 г.
Намаляване на пенсионната възраст на съдиите във Върховния съд, назначени преди 3 април 2018 г., с което се нарушава принципът на несменяемост на съдиите
Предоставяне на право на преценка на президента на Републиката относно удължаването на активната служба на съдиите във Върховния съд, с което се нарушава принципът на независимост на съдебната власт
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/18: Finanzamt Linz (Австрийско законодателство за хазартните игри), Определение от 4 април 2019 г.
Необходимо ли е ново тълкуване на член 56, първа алинея ДФЕС, когато вече съществува практика на Съда относно този текст?
Изпълнени ли са изискванията на член 267 ДФЕС за допустимост на преюдициалното запитване в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/18: Finanzamt Linz (Австрийско законодателство за хазартните игри), Определение от 4 април 2019 г.
Необходимо ли е преюдициално запитване до Съда на ЕС, когато спорът се отнася до прилагане, а не до тълкуване на вече разяснена разпоредба на правото на Съюза?
Допустимо ли е преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, когато не е обоснована необходимостта от тълкуване на правото на Съюза за разрешаване на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/17: Powszechny Zakład Ubezpieczeń na Życie, Съдебно решение от 3 април 2019 г.
Може ли член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че прилагането на принципа ne bis in idem предполага не само идентичност на извършителя на нарушението и идентичност на фактическите обстоятелства, но и идентичност на защитения правен интерес?
Трябва ли член 3 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че правото на Съюза в областта на конкуренцията и националното право в областта на конкуренцията, прилагани едновременно от органа за защита на конкуренцията на държава — членка на Съюза, защитават един и същ правен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/17: Jawo, Съдебно решение от 19 март 2019 г.
Трябва ли да се счита, че лице, търсещо убежище, се е укрило по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“] само ако целенасочено и умишлено е избягвало националните органи, които са компетентни за извършване на прехвърлянето му, за да осуети или затрудни прехвърлянето, или е достатъчно, ако за относително дълъг период той вече не живее в отреденото му жилище и органът не е информиран за местонахождението му, поради което не може да се извърши планирано прехвърляне?
Може ли заинтересованото лице да се позове на правилното прилагане на посочената разпоредба и в рамките на производство по обжалване на решението за прехвърляне да възрази, че шестмесечният срок за прехвърляне е изтекъл, тъй като то не се е укривало?
Настъпва ли удължаване на срока по член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент [„Дъблин III“] само поради обстоятелството, че още преди изтичане на срока извършващата прехвърлянето държава членка информира компетентната държава членка, че заинтересованото лице се укрива, и същевременно посочи конкретен срок, в който ще се извърши прехвърлянето и който не може да е по-дълъг от осемнадесет месеца, или срокът може да бъде удължен само по взаимно съгласие на заинтересованите държави членки?
Недопустимо ли е прехвърляне на търсещо убежище лице в компетентната държава членка, когато в случая на предоставяне на международна закрила в тази държава членка, с оглед на очакваните впоследствие условия на живот, може да има сериозна опасност там то да бъде подложено на отношение като посоченото в член 4 от [Хартата]?
Попада ли и този въпрос в приложното поле на правото на Съюза?
Съгласно кои критерии на правото на Съюза следва да бъдат преценени условията на живот на лицето, на което е признато правото да се ползва от международна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/17: Ibrahim, Съдебно решение от 19 март 2019 г.
1) Допуска ли преходната разпоредба на член 52, първа алинея от Директивата [относно процедурите] прилагането на национална разпоредба, съгласно която в изпълнение на разширеното в сравнение с предходната разпоредба правомощие по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите] молба за международна закрила е недопустима, ако на кандидата е предоставена субсидиарна закрила в друга държава членка, доколкото при липса на национални преходни разпоредби националната разпоредба следва да се прилага и за молби, подадени преди 20 юли 2015 г.
По-специално, позволява ли преходната разпоредба на член 52, първа алинея от Директивата [относно процедурите] държавите членки да прилагат с обратна сила разширеното правомощие по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите], в резултат на което са недопустими и молби за убежище, подадени преди транспонирането във вътрешното право на това разширено правомощие, по които обаче не е взето окончателно решение към момента на транспонирането?
2) Предоставя ли член 33 от Директивата [относно процедурите] право на държавите членки да избират дали да отхвърлят като недопустима молба за убежище поради друга международна компетентност (Регламент „Дъблин“), или съгласно член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: съдържа ли правото на Съюза пречка при изпълнение на правомощието, предоставено с член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите], дадена държава членка да отхвърли молба за международна закрила като недопустима поради предоставянето на субсидиарна закрила в друга държава членка, ако:
а) кандидатът се стреми към разширяване на предоставената му в друга държава членка субсидиарна закрила (признаване на статут на бежанец) и процедурата за предоставяне на убежище в другата държава членка е страдала и продължава да страда от системни недостатъци, или
б) формите на международната закрила, по-конкретно условията на живот за лица, ползващи се от субсидиарна закрила, в другата държава членка, която вече е предоставила на кандидата субсидиарна закрила,
– противоречат на член 4 от [Хартата], респективно на член 3 от [ЕКПЧ], или
– не изпълняват изискванията на член 20 и сл. от Директива[та за определянето], без в същото време да нарушават член 4 от [Хартата], респективно член 3 от [ЕКПЧ]?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, буква б), това важи ли и в случаите, когато на лицата, ползващи се от субсидиарна закрила, не се предоставя социална закрила, гарантираща жизнения минимум, или им се предоставя такава социална закрила, която в сравнение с други държави членки е силно ограничена, без обаче тези лица да бъдат третирани по по-различен начин, отколкото гражданите на съответната държава членка?
5) При отрицателен отговор на втория въпрос:
а) Прилага ли се Регламент „Дъблин III“ към процедурата за предоставяне на международна закрила, ако молбата за убежище е подадена преди 1 януари 2014 г., но искането за обратно приемане e подадено след 1 януари 2014 г. и кандидатът преди това (през февруари 2013 г.) вече е получил субсидиарна закрила в замолената държава членка?
б) Може ли да се изведе от разпоредбите на регламентите „Дъблин“, имплицитно, преминаване на компетентността към държавата членка, която е подала искането за обратно приемане на кандидата, ако замолената компетентна държава членка е отхвърлила подаденото в срок искане за обратно приемане съгласно разпоредбите на „Дъблин“ и вместо това се е позовала на междудържавно споразумение за обратно приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/17: Tjebbes и др., Съдебно решение от 12 март 2019 г.
Трябва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, по-специално в светлината на член 7 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че поради липсата на конкретна преценка от гледна точка на принципа на пропорционалност — що се отнася до последиците от загубването на гражданството за правното положение на заинтересованото лице от гледна точка на правото на Съюза — тези норми не допускат законови разпоредби като разглежданите в главното производство, съгласно които:
а) пълнолетно лице, което притежава и гражданство на трета държава, загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато в продължение на непрекъснат период от десет години то е имало основно местопребиваване в чужбина и извън [Съюза], при положение че съществуват възможности за прекъсване на този срок от десет години;
б) при определени обстоятелства малолетно или непълнолетно лице загубва по силата на закона гражданството на своята държава членка и следователно гражданството на Съюза, когато негов родител загуби гражданството си в хипотезата по буква а)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.