Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-704/17: D. H., Определение от 8 март 2019 г.
При какви условия делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски между страните по главното производство в случай на инцидентно производство пред Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени във връзка с представянето на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-644/17: Eurobolt, Заключение от 28 февруари 2019 г.
1(a)
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че заинтересовано лице може да оспорва законосъобразността на подлежащ на изпълнение от националните органи акт на институция на Съюза на основание съществено процесуално нарушение, нарушение на Договорите или на някои правни норми, които следва да се прилагат при тяхното изпълнение, или злоупотреба с власт?
1(б)
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че институциите на Съюза, участвали в приемането на акт, чиято валидност се оспорва пред национален съд, са длъжни по негово искане да му предоставят цялата информация, с която разполагат и която са взели предвид или е трябвало да вземат предвид при приемането на съответния акт?
1(в)
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че правото на ефективни правни средства за защита изисква съдът да извърши пълна проверка дали са изпълнени условията за прилагане на член 13 от Регламент (ЕО) № 1225/2009
От член 47 от Хартата следва ли по-специално че съдът може в пълна степен да преценява дали фактите са били установени изцяло и дали съответната правна последица може да бъде надлежно обоснована с тях
По-специално от член 47 от Хартата следва ли също, че съдът може в пълна степен да преценява дали е трябвало да бъде взето предвид дадено фактическо обстоятелство, за което се твърди, че не е било отчетено при вземането на решението, но което може да повлияе върху свързаната с установените факти правна последица?
2(a)
Трябва ли понятието „относима информация“ в член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 да се тълкува в смисъл, че обхваща и становището относно констатациите на Комисията, представено от установен в Европейския съюз независим вносител на стоки, за които се извършва разследването по смисъла на тази разпоредба, като този вносител е бил информиран от Комисията за разследването, предоставил е на Комисията изисканата информация и след като му е била предоставена възможност за това, своевременно е изразил становището си относно констатациите на Комисията?
2(б)
При утвърдителен отговор на въпрос 2(а), може ли при това положение този вносител да се позове на нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, в случай че становището му не бъде предоставено на посочения в тази разпоредба консултативен комитет в срок от най-малко 10 работни дни преди неговото заседание?
2(в)
При утвърдителен отговор на въпрос 2(б), следва ли при това положение от посоченото нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, че този акт е незаконосъобразен и не следва да се прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-54/18: Cooperativa Animazione Valdocco, Определение от 14 февруари 2019 г.
Позволява ли правото на Европейския съюз въвеждането на преклузивен срок за обжалване на решения на възлагащите органи, който започва да тече от момента, в който заинтересованото лице е узнало или е трябвало да узнае за твърдяното нарушение, и какви са изискванията към мотивирането на тези решения?
Допустимо ли е националното право да постанови, че ако не бъде подадена жалба срещу решение за допускане в преклузивния срок, по-късно не може да се повдига възражение за незаконосъобразност на това решение при обжалване на последващи актове?
Задължена ли е националната юрисдикция да провери при конкретните обстоятелства дали заинтересованото лице е имало реална възможност да се запознае с мотивите за решението и да подаде жалба в предвидения срок, и какви са последиците, ако такава възможност не е била предоставена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/18: Escribano Vindel, Съдебно решение от 7 февруари 2019 г.
Следва ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения, определя различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение, обикновено са по-млади и поначало имат по-малко прослужено време от вторите?
Следва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдебната власт не допуска спрямо жалбоподателя в главното производство да се приложи национална правна уредба като спорната в главното производство, която без оглед на естеството на изпълняваните функции, прослуженото време или значимостта на извършваните задачи определя — в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения — различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение от вторите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/17: Moro, Заключение от 5 февруари 2019 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2012/13, както и член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат наказателно-процесуални разпоредби на държава членка, съгласно които в случай на изменение на обвинението за правото на защита сe предвиждат различни в качествено и в количествено отношение гаранции в зависимост от това дали изменението се отнася до фактическата част на обвинението или до правната квалификация на деянието, като позволяват по-конкретно на подсъдимия да поиска само в първата хипотеза прилагане на алтернативното [и по-благоприятно] производство по налагане на наказание, [определено в споразумение] (т.нар. решаване на делото със споразумение)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-676/17: Călin, Заключение от 5 февруари 2019 г.
Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС, който се отнася до принципа на лоялно сътрудничество, членове 17, 20, 21 и 47 от Хартата на основните права, член 110 ДФЕС, принципът на правна сигурност, принципите на равностойност и ефективност, произтичащи от принципа на процесуалната автономия, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съответно член 21, параграф 2 от Закон № 554/2004 за административното производство, съобразно тълкуването, което му е дадено с Решение № 45/2016 на Înalta Curte de Casație și Justiție — Completul pentru dezlegаване на някои правни въпроси (Върховен касационен съд, състав, компетентен да се произнася по правни въпроси), съгласно което срокът за подаване на молба за отмяна на основание разпоредбите на член 21, параграф 2 от Закон № 554/2004 е едномесечен и тече от датата на връчването на окончателното решение, чиято отмяна се иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-704/17: D. H., Заключение от 31 януари 2019 г.
Противопоставя ли се тълкуването на член 9 от Директива 2013/33/ЕС [...] във връзка с членове 6 и 47 от Хартата [...] на национално законодателство, което не позволява на [запитващата юрисдикция] да упражни контрол върху съдебно решение във връзка със задържането на чужденец, след като той е бил освободен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-659/18: VW (Право на достъп до адвокат в случай на неявяване), Определение от 18 януари 2019 г.
Какви са изискванията за наличие на изключителни обстоятелства и спешност, които да обосноват допускането на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Явява ли се легитимният интерес на страните за бързо определяне на обхвата на правата им по правото на Съюза достатъчно основание за прилагане на ускорено производство?
Може ли единствено фактът, че националното производство е спряно и издирването на обвиняемия е временно прекратено, да обоснове наличие на спешност за ускорено производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/18: Adusbef и др., Определение от 18 януари 2019 г.
Процедурата по ускорено разглеждане по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник приложима ли е в случаи, когато срокът за изпълнение на националните разпоредби вече е бил изменян и може отново да бъде изменен?
Правната сигурност и легитимният интерес на страните по главното производство достатъчни ли са, за да обосноват изключителни обстоятелства за ускорена процедура?
Приемането на оспорваните актове значително преди подаване на преюдициалното запитване влияе ли върху необходимостта от ускорено производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.