всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Харта на основните права

Харта на основните права

Дело C-562/18: X, Определение от 13 юни 2019 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/18: Haqbin, Заключение от 6 юни 2019 г.

1) Следва ли член 20, параграфи 1—3 от Директива [2013/33] да се тълкува в смисъл, че изчерпателно урежда случаите, в които може да бъде ограничена или отнета възможността за ползване на материалните условия на приемане, или от член 20, параграфи 4 и 5 [от тази директива] следва, че правото на материални условия на приемане може да бъде отнето и като санкция за сериозни нарушения на правилника на центровете за настаняване или за поведение, свързано с прояви на сериозно насилие?
2) Следва ли член 20, параграфи 5 и 6 [от посочената директива] да се тълкува в смисъл, че преди приемането на решение за ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия на приемане или за налагане на санкции и в рамките на тези решения държавите членки трябва да определят необходимите мерки за гарантиране на правото на достоен стандарт на живот за времето на лишаването, или тази разпоредба може да бъде спазена чрез система, при която след постановяване на решението относно ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия за приемане се проверява дали на лицето, до което се отнася решението, се осигурява достоен стандарт на живот и евентуално в този момент се вземат коригиращи мерки?
3) Следва ли член 20, параграфи 4—6 [от Директива 2013/33] във връзка с членове 14, 21, 22, 23 и 24 […], както и във връзка с членове 1, 3, 4 и 24 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че мярка или санкция за временно (или окончателно) лишаване от правото на ползване на материалните условия на приемане може да бъде наложена на ненавършили пълнолетие лица, и по-специално на непридружено ненавършило пълнолетие лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-189/18: Glencore Agriculture Hungary, Заключение от 5 юни 2019 г.

1. Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и национална практика, основана на тази правна уредба, съгласно които констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението (договор, сделка), с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е едната от страните в това правоотношение (издателят на фактурите в главното производство), от които следва преквалифициране на правоотношението, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган при ревизия на другата страна в правоотношението (получателя на фактурите в главното производство), като се има предвид, че другата страна в правоотношението не разполага с никакво право, и по-специално с правото на защита, присъщо на качеството на страна в първоначалното ревизионно производство?
2. В случай че Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от [Хартата], национална практика, която позволява производство като посоченото в първия въпрос, в резултат от което другата страна в правоотношението (получателят на фактурите) не разполага в първоначалното ревизионно производство с правата, присъщи на качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в ревизионно производство, чиито констатации трябва да се вземат служебно предвид от данъчния орган в ревизионното производство във връзка с данъчното задължение на другата страна и могат да бъдат в нейна тежест, като се има предвид, че данъчният орган не предоставя на другата страна преписката относно ревизията, извършена на първата страна в правоотношението (издател на фактурите), и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните актове, а ѝ предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава другата страна с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които другата страна не може да упражни никакъв контрол?
3. Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС, както и, доколкото се отнасят до тях, основният принцип на зачитане на правото на защита и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която констатациите в рамките на ревизия на страните по правоотношението, с което е свързано данъчното задължение, направени от данъчния орган в производство, страна по което е издателят на фактурите и от които следва констатацията, че този издател е участвал в активна данъчна измама, трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизията на получателя на фактурите, като се има предвид, че в производството по отношение на издателя този получател не разполага с правата, присъщи на качеството на страна, и следователно няма право на обжалване в рамките на ревизионното производство, чиито констатации трябва служебно да се вземат предвид от данъчния орган в ревизионното производство относно данъчното задължение на получателя и могат да бъдат в негова тежест, и като се има предвид, че [данъчният орган] не предоставя на получателя преписката относно ревизията на издателя, и по-специално доказателствата, от които произтичат констатациите, както и протоколите и административните актове, а му предоставя само част от тях под формата на резюме, при което данъчният орган запознава получателя с преписката само непряко, правейки подбор според собствените си критерии, по отношение на които получателят не може да упражни никакъв контрол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-150/19: V.C., Определение от 4 юни 2019 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе относно съдебните разноски след оттеглянето на преюдициалното запитване?
Какви са правните последици от оттеглянето на преюдициалното запитване за производството пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-665/18: Pólus Vegas, Определение от 4 юни 2019 г.

Попада ли националната правна уредба в обхвата на разпоредбите за основните свободи по ДФЕС, когато се прилага към ситуации без установен трансграничен елемент?
Достатъчна ли е потенциалната възможност граждани на други държави членки да ползват дадена услуга, за да се приеме наличие на трансгранична ситуация по смисъла на ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-665/18: Pólus Vegas, Определение от 4 юни 2019 г.

Допустимо ли е да се приеме наличие на трансграничен елемент единствено въз основа на потенциалната възможност граждани на други държави членки да се възползват от определени услуги?
Какви конкретни данни следва да представи националният съд, за да установи, че дадени услуги действително се използват или са предназначени да бъдат използвани от клиенти от други държави членки, с оглед прилагането на правото на Съюза относно свободното предоставяне на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-280/18: Flausch и др., Заключение от 23 май 2019 г.

1) Могат ли членове 6 и 11 от [Директивата за ОВОС], тълкувани във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че са съвместими с тях разпоредбите от националното законодателство, както са изложени в точки 8, 9 и 10 от акта за преюдициално запитване (вж. т. 14—19 от настоящото заключение), в които се предвижда, че процедурите преди приемане на решението за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда (публикуване на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информиране и участие на обществеността в допитванията), се започват и контролират основно от по-голямата административна единица регион, а не от съответната община?
2) Могат ли членове 6 и 11 от [Директивата за ОВОС] във връзка с разпоредбите на член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че е съвместима с тях националната правна уредба, изложена в същите точки, която в крайна сметка предвижда, че публикуването на решенията за одобряване на екологичните изисквания към строежите и дейностите, които имат съществени последици върху околната среда, и публикуването им на съответния уебсайт съставлява презумпция за пълно запознаване от страна на всяко заинтересовано лице с цел прилагането на предвидената от действащото законодателство съдебна процедура в срок от шестдесет дни, като се вземат предвид законовите разпоредби за публикуването на проучванията във връзка с въздействието върху околната среда, информирането и участието на обществеността в процедурата за одобряване на екологичните изисквания към съответните строежи и дейности, които поставят в центъра на тези процедури по-голямата административна единица регион, а не съответната община?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-235/17: Комисия/Унгария (Права на ползване върху земеделски земи), Съдебно решение от 21 май 2019 г.

Допустимо ли е национално законодателство, което прекратява ex lege правата на ползване върху земеделски земи, притежавани от граждани на други държави членки, да ограничава свободното движение на капитали, гарантирано от член 63 ДФЕС?
Съвместимо ли е прекратяването на тези права на ползване без обезщетение с правото на собственост, гарантирано от член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Може ли подобно ограничение да бъде обосновано с цели от общ интерес, съображения за обществен ред или с необходимостта от предотвратяване на злоупотреби и нарушения на националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-396/17: Leitner, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, влязла в сила с обратно действие, която, за да премахне дискриминация въз основа на възрастта, предвижда прекласиране на заварените държавни служители по нов режим на възнагражденията и повишенията, при което първото класиране на тези служители се определя въз основа на последното възнаграждение, получено от тях по стария режим?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 9 от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която в положение като разглежданото в главното производство намалява обхвата на контрола, който националните юрисдикции могат да упражняват, като изключва от него въпросите, свързани с основанието на „референтната сума“, изчислена съгласно правилата на стария режим на възнагражденията и повишенията?
Изисква ли правото на Съюза, ако националните разпоредби не могат да се тълкуват в съответствие с Директива 2000/78, националната юрисдикция да осигури, в рамките на своята компетентност, съдебната защита, която произтича за правните субекти от тази директива, и да гарантира пълното ѝ действие, като при необходимост остави без приложение всяка национална разпоредба, която ѝ противоречи, и след като е била констатирана дискриминация, противоречаща на правото на Съюза, и докато не бъдат приети мерки за възстановяване на равното третиране, възстановяването на това третиране да означава на ощетените от стария режим на възнагражденията и повишенията държавни служители да се предоставят същите предимства като тези, от които са могли да се ползват облагодетелстваните от този режим държавни служители, що се отнася както до зачитането на прослужените периоди отпреди навършването на 18-годишна възраст, така и до повишаването в системата на възнагражденията, и следователно на дискриминираните държавни служители да се предостави финансова компенсация в размер на разликата между възнаграждението, което съответният държавен служител е трябвало да получи, ако не е бил третиран дискриминационно, и реално полученото от него възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-9/19: Mitliv Exim, Определение от 8 май 2019 г.

Налице ли са достатъчно фактически и правни данни в преюдициалното запитване, които да позволяват на Съда да даде полезен отговор за разрешаването на спора?
Съответства ли съдържанието на решението за отправяне на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда по отношение на релевантните факти, приложимите национални разпоредби и връзката им с правото на Съюза?
Допустимо ли е преюдициалното запитване при липса на конкретни данни относно периода на извършените нарушения, характера и окончателността на предприетите мерки, както и условията за изплащане на лихви по националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18283848586121 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form