Свободно движение на хора
Свободно движение на хора
Дело C-797/23: Meta Platforms Ireland (Compensation équitable), Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Може ли член 15 от [Директива 790/2019] да се тълкува в смисъл, че не допуска въвеждането на национални разпоредби като предвидените в член 43-bis от Закон [№ 633/1941] и в Решение 3/23/CONS на [AGCOM] в частта, в която:
а) налагат на [доставчиците на услуги на информационното общество (ДУИО)] задължения за възнаграждение (справедливо обезщетение) в допълнение към изключителните права, посочени в член 15 от Директива 2019/790, в полза на издателите;
б) налагат на посочените [ДУИО]:
– задължение да започнат преговори с издателите,
– задължение да предоставят на издателите и на [AGCOM] необходимата информация за целите на определянето на справедливото обезщетение,
– както и задължение да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенията до приключване на преговорите,
в) предоставят на [AGCOM]:
– правомощия за надзор и за налагане на санкции,
– правомощия за установяване на референтните критерии за определяне на справедливо обезщетение,
– правомощия за определяне на точния размер на справедливото обезщетение при липса на споразумение между страните?
2) Допуска ли член 15 от Директива 2019/790 национални разпоредби като посочените в точка 1 по-горе, които налагат на [ДУИО] задължение за разкриване на данни, което подлежи на контрол от страна на [AGCOM] и чието неспазване води до налагане на административни санкции?
3) Допускат ли […] принципи[те] на свобода на стопанската инициатива, закрепен в членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на свободна конкуренция, съгласно член 109 ДФЕС, и на пропорционалност, закрепен в член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национални разпоредби като посочените по-горе, които:
а) въвеждат в допълнение към изключителните права по член 15 от Директива 2019/790 EUCD права на възнаграждение, чието прилагане е съпроводено от посоченото по-горе, задължение за доставчиците на услуги на информационното общество [ДУИО] да започнат преговори с издателите, да предоставят на издателите и/или на [AGCOM] информацията, необходима за определяне на справедливо обезщетение, както и да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенията в очакване на такива преговори;
б) предоставят на [AGCOM]:
– правомощия за надзор и за налагане на санкции,
– правомощия за установяване на референтните критерии за определяне на справедливо обезщетение,
– правомощия за определяне на точния размер на справедливото обезщетение при липса на споразумение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/24: DADA Music и UPFR, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.
Трябва ли член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26 във връзка с членове 17 и 52 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не гарантира справедливо минимално (фиксирано) възнаграждение на носителите на права (продуценти на звукозаписи), представлявани от организации за колективно управление на права, независимо от получените приходи или от направените от излъчващите организации разходи?
При отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли посочените разпоредби национална правна уредба, която с незабавно действие отменя минималните (фиксирани по размер) възнаграждения, определени въз основа на предварително договорена методика между организацията за колективно управление на права и ползвателите, без да изменя критериите за изчисляване на възнаграждението и без да предвижда максимален срок за договаряне на нови споразумения (методики) за определяне на размера на справедливите възнаграждения?
При отрицателен отговор на първите два въпроса, има ли националната юрисдикция право и евентуално задължение да проверява дали процентните възнаграждения, изчислени въз основа на действителните приходи, декларирани от излъчващите организации, са справедливи и разумни съответно за носителите на права, от една страна, и за ползвателите, от друга страна, или, напротив, са явно незначителни или, в зависимост от случая, явно прекомерни и какви са критериите, които могат да се използват при тази преценка?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, ако националната юрисдикция установи, че възнаграждението, дължимо по силата на изменената с новата национална правна уредба методика, е незначително, има ли тази юрисдикция право и/или задължение да приложи алтернативни критерии, различни от критерия за декларирани приходи — като например определянето на възнаграждението въз основа на направените от радио- и телевизионните оператори разходи за дейността по излъчване, възнагражденията, платени от подобни радио- и телевизионни оператори или други сходни критерии — за да се гарантира, че носителите на правата получават подходящи възнаграждения, без да се накърняват законните интереси на ползвателите, т.е. без да са незначителни, нито прекомерно обременяващи за излъчващите организации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/24: Vilniaus tarptautinė mokykla, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Трябва ли член 49 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че приложното му поле включва предвиденото в националната правна уредба изискване за владеене на официалния език, което се прилага за административния персонал и учителите на учебно заведение, създадено от частно физическо лице, което прилага международна програма за средно образование, както и учебните програми на International Baccalaureate за начално и прогимназиално образование?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 49 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която изискването за владеене на официалния език се прилага без изключение, първо, по отношение на всички учители, работещи в учебно заведение, създадено от частно физическо лице, което предлага международна програма за средно образование, както и учебните програми на International Baccalaureate за начално и прогимназиално образование, и второ, по отношение на административния персонал в това учебно заведение, независимо от обстоятелствата, характерни за дейността на това учебно заведение?
3) Трябва ли член 53 от [Директивата относно признаването] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която изискването за владеене на официалния език се прилага без изключение по отношение на всички учители, работещи в учебно заведение, което е създадено от частно физическо лице и предлага международна програма за средно образование, както и учебните програми на International Baccalaureate за начално и прогимназиално образование, независимо от обстоятелствата, характерни за дейността на това учебно заведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/23: Mara, Заключение от 10 юли 2025 г.
Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, закрепени в членове 49 и 56 от [ДФЕС], както и принципът [на Европейския съюз] на пропорционалност и член 67, параграф 2 от Директива 2014/24, прилагането на национална правна уредба в областта на обществените поръчки като италианската, съдържаща се в член 95, алинея 3, буква а) и алинея 4, буква б) от [CCP], както и в член 50, алинея 1 от същия [кодекс], която произтича и от правния принцип, прогласен от Пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 8 от 21 май 2019 г., според която в случай на поръчки за услуги, които имат стандартизирани характеристики и в същото време са трудоемки, на възлагащия орган е забранено да предвижда като критерий за възлагане най-ниската цена, дори когато в документацията за обществената поръчка е предвидено намаление само по отношение на възнаграждението или потенциалната печалба на предприятието, без да се засягат разходите за труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/24: Stichting de Thuiskopie, Заключение от 9 юли 2025 г.
1. Може ли възпроизвеждане с описаните в [точка 7 от настоящото заключение] характеристики (offline streaming copy — офлайн копие на стрийминг съдържание), включително като се вземе предвид проверката на три етапа (член 5, параграф 5 от [Директива 2001/29]), да се счита за възпроизвеждане, „извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от тази директива?
2. Допускат ли целите на Директива [2001/29], включително целите за високо равнище на закрила на авторите, за справедлив баланс между интересите на носителя на правата и интересите на ползвателя, както и за съгласувано и технически неутрално прилагане на изключенията и ограниченията от държавите членки, национална правна уредба, съгласно която изключението за копиране за лично ползване не обхваща и създаването на офлайн копия на стрийминг съдържание?
3. От значение ли е за отговора на единия от двата или и на двата предходни въпроса дали носителите на права получават възнаграждение за всяко създадено офлайн копие на стрийминг съдържание, или получават възнаграждение, което се основава на това колко пъти ползвателят на стрийминг услугата възпроизвежда офлайн копието на стрийминг съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-687/24: C.B.S.-2009, Определение от 3 юли 2025 г.
Какви са изискванията, които националният съд трябва да изпълни, за да бъде допустимо преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, и конкретно как следва да бъде установена връзката между правото на Съюза и предмета на спора?
Прилага ли се правото на Съюза, включително принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, към ситуации, които са изцяло вътрешни за една държава членка и при които липсва трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/24: Svema Trade, Заключение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 15, параграф 5, трета алинея от Директива 2004/25/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба на директивата презумпция трябва да се разглежда като необорима или като оборима?
Ако посочената презумпция за справедлива престация трябва да се разглежда като оборима, този оборим характер неограничен ли е или евентуално е ограничен до определени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/24: AESTE, Заключение от 3 юли 2025 г.
Критерий за възлагане на обществена поръчка като [разглеждания], който: — оценява увеличението на трудовите възнаграждения над определеното в приложимия отраслов колективен трудов договор, което оферентът предлага да прилага за лицата, които изпълняват обществената поръчка, и — задължава избрания за изпълнител оферент, след колективни преговори с представителите на работниците, да посочи конкретно каква форма ще приеме увеличението на трудовото възнаграждение, както и да направи постъпки за сключване на колективен трудов договор, който да се прилага за персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, представлява ли подходящ критерий за определяне на икономически най-изгодната оферта в съответствие с изискването на член 67, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС
Противоречи ли на принципа на свободното предоставяне на услуги или ограничава ли свободната конкуренция в противоречие с член 56 ДФЕС и Директиви 2014/24/ЕС и 96/71/ЕО, нарушава ли правото на колективни преговори, признато в член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/24: Amazon EU (Tarifs minimaux de livraison de livres), Заключение от 3 юли 2025 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че изключват от приложното ѝ поле национална мярка, която урежда упражняването на територията на държавата членка на дейност по предоставяне на услуга с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, или, във връзка с разпоредбите на член 16, параграф 1, буква б) от [тази] директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че опазването или насърчаването на културното разнообразие може да обоснове дерогация от забраната на установените в друга държава членка доставчици да се налага изискване, въведено с такава национална правна уредба?
2) Изключва ли преценката за съвместимостта на такава национална правна уредба с преследваните с Директива [2006/123] цели, същата преценка с оглед на първичното право [на Съюза]?
3) В случай че следва да се прецени съвместимостта на национална мярка, приета с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, със свободите, гарантирани с членове 34 и 56 [ДФЕС], трябва ли национална мярка, с която се определя минимална такса за доставката на стока по домовете, да се разглежда като отнасяща се до условие за продажба на тази стока и следователно да бъде преценена с оглед единствено на свободното движение на стоки, или тази правна уредба следва да се прецени единствено с оглед на свободното предоставяне на услуги, по-специално, предвид засягането на дейността за онлайн продажба на тази стока или различния характер на престацията за доставка в сравнение с престацията за продажба на стоката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.