Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-330/19: Exter, Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.
Трябва ли член 121, параграф 1 от Митническия кодекс […] да се разбира в смисъл, че преференциалната тарифна мярка, която е била приложима за вносните стоки към момента на поставянето им под режим активно усъвършенстване с отложено плащане, може да се вземе предвид и впоследствие при определянето на размера на митническото задължение, което възниква при допускането на тези стоки за свободно обращение в непроменено или променено състояние, при положение че тази мярка е суспендирана към момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-476/19: Combinova, Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.
Означава ли терминът „използвани“, че стоките са преработени или усъвършенствани за целта, за която е дадено разрешение на дружество за посочените стоки, или терминът се отнася за използване, което надхвърля това преработване или усъвършенстване
От значение ли е дали стоките са използвани преди или след възникване на митническото задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/18: A (Онлайн реклама и продажба на лекарствени прждукти), Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.
Следва ли Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата членка по местоназначение на услуга за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, да прилага по отношение на установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национална правна уредба:
– забраняваща на аптеките да привличат клиентите си чрез определени процедури и методи, по-специално такива, които се състоят в масово разпространение на писма по пощата и рекламни брошури извън аптеките,
– забраняваща на тези аптеки да правят промоционални оферти, състоящи се в отстъпка от общата цена на поръчката на лекарствени продукти, когато е превишена определена сума,
– задължаваща посочените аптеки да включат здравен въпросник в процедурата за онлайн поръчка на лекарствени продукти,
– забраняваща на същите аптеки да използват възмездната услуга по каталогизиране в търсачки и онлайн инструменти за сравнение на цени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-648/18: Hidroelectrica, Съдебно решение от 17 септември 2020 г.
Трябва ли членове 35 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че национално законодателство, което — съгласно тълкуването му от правоприлагащия орган — задължава националните производители на електроенергия да предлагат цялото налично количество електроенергия посредством платформите, управлявани от единствения оператор, определен за извършване на услугите за сделки на националния пазар на електроенергия, представлява мярка с равностоен на количествено ограничение на износа ефект, която не може да бъде обоснована в съответствие с член 36 ДФЕС или въз основа на императивно изискване от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-674/19: Skonis ir kvapas, Съдебно решение от 16 септември 2020 г.
Трябва ли член 2, параграф 2 от Директива 2011/64 да се тълкува в смисъл, че тютюн за наргиле като разглеждания в главното производство — съставен от 24 % тютюн и от други вещества като захарен сироп, глицерин, ароматизиращи вещества и консервант — трябва да се квалифицира като „изделие, съставено частично от вещества, различни от тютюн“ и като „тютюн за пушене“ по смисъла на тези разпоредби и съответно трябва — целият и независимо от различните от тютюн вещества в неговия състав — да се счита за тютюн за пушене, подлежащ на облагане с акциза върху тютюна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-509/19: BMW, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.
Трябва ли разходите за разработването на софтуер, който е изработен в Европейския съюз, предоставен е от купувача безплатно на продавача и е инсталиран във внесените блокове за управление, да се прибавят към договорната стойност на внесените стоки съгласно член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс, когато не са включени към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-407/19: Katoen Natie Bulk Terminals и General Services Antwerp, Заключение от 10 септември 2020 г.
1) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, съдържаща се в член 1 от Кралския указ от 5 юли 2014 г. […] във връзка с член 2 от посочения Кралски указ от 5 юли 2004 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която пристанищните работници по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея от посочения Кралски указ от 5 юли 2004 г. при признаването им от административна комисия — съставена поравно от членове, определени от представените в съответната съвместна подкомисия организации на работодатели, от една страна, и от представените в нея организации на работници, от друга страна — или се приемат, или не се приемат в групата на пристанищните работници при отчитане на необходимостта от работна ръка, като освен това се вземе предвид обстоятелството, че не е предвиден срок, в който тази административна комисия трябва да се произнесе, и че нейните решения за признаване подлежат на обжалване само по съдебен ред?
2) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 4, параграф 1, точки 2, 3, 6 и 8 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменени от или добавени с член 4, точки 2, 3, 4 и 6 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която за признаването на пристанищен работник се изисква работникът: а) да е обявен за годен от медицинска гледна точка за работа от външна служба за превенция и защита на здравето на работното място, с която е свързана оправомощената съгласно член 3bis от Закона от 8 юни 1972 г. […] организация на работодателите, б) да е преминал психотехническите тестове, проведени от органа, който е оправомощен за целта от признатата организация на работодателите съгласно същия член 3 bis от Закона от 8 юни 1972 г., в) три седмици да е посещавал подготвителен курс по безопасни условия на труд и придобиване на професионална квалификация и да е положил успешно крайния изпит и г) вече да има сключен трудов договор, ако става дума за пристанищен работник, който не е приет в групата, и съгласно която, във връзка с член 4, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., чуждестранни пристанищни работници трябва да могат да докажат, че отговарят на сравними условия в друга държава членка, за да не се прилагат повече за тях условията по обжалваната правна уредба?
3) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 4 ДФЕС 5, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 2, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 2 от обжалвания Кралски указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която срокът на признаването на пристанищни работници, които не са приети в групата и поради тази причина са наети на работа в съответствие с Wet van 3 juli 1978 „betreffende de arbeidsovereenkomsten“ (Закон от 3 юли 1978 г. за трудовите договори) директно от работодател по трудов договор, е ограничен до срока на този трудов договор, така че всеки път трябва да започва нова процедура за признаване?
4) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 13/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., изменен с член 17 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно преходната мярка, съгласно която трудовият договор, за който става дума в третия преюдициален въпрос, трябва да бъде сключен първоначално за неопределено време, от 1 юли 2017 г. — за най-малко две години, от 1 юли 2018 г. — за най-малко една година, от 1 юли 2019 г. — за най-малко шест месеца, и от 1 юли 2020 г. — за срок, който се определя свободно?
5) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба по член 15/1 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., въведена с член 18 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно (преходната) мярка, съгласно която пристанищните работници, които са признати съгласно старата правна уредба се признават автоматично за членове на групата на пристанищните работници, като по този начин възможността на даден работодател да наеме директно тези пристанищни работници (по договор за неопределено време) се ограничава и работодателите се възпрепятстват да привличат качествени работници, като директно сключват с тях договори за неопределено време и им предлагат стабилност на заетостта съгласно общите правила на трудовото право?
6) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правната уредба, въведена с член 4, параграф 2 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 4, точка 7 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която с колективен трудов договор се определят редът и условията, при които пристанищен работник може да бъде нает на работа в пристанищна зона, различна от тази, в която е бил признат, като по този начин се ограничава мобилността на работниците между пристанищните зони, без самият законодател да изяснява какви могат да са тези условия или ред?
7) Трябва ли член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС, 45 ДФЕС, 34 ДФЕС, 35 ДФЕС, 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, евентуално във връзка с член 106, параграф 1 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба, въведена с член 1, параграф 3 от Кралския указ от 5 юли 2004 г., заменен от член 1, точка 2 от Кралския указ от 10 юли 2016 г., по-конкретно правната уредба, съгласно която работници (заети с логистична дейност), които полагат труд по смисъла на член 1 от Кралския указ от 12 януари 1973 г. за създаване на Съвместна комисия за пристанищната дейност и за определяне на наименованието и компетентността ѝ на места, където стоките, с цел да бъдат подготвени за по-нататъшното им разпространение или изпращане, се променят, което непряко води до доказана добавена стойност, трябва да притежават сертификат за безопасност, който се счита за признаване по смисъла на Закона от 8 юни 1972 г. за пристанищната дейност, като се отчита фактът, че сертификатът се заявява от работодател, който е сключил с работник трудов договор за извършването на съответни дейности, че се издава срещу представяне на трудов договор и лична карта и че процедурата за издаването му се урежда в колективен трудов договор, без законодателят да е внесъл яснота по този въпрос?
1) Трябва ли член 49 ДФЕС, разглеждан евентуално във връзка с член 56 ДФЕС, с членове 15 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с принципа на равенство, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава лицата или предприятията, които искат да извършват в белгийска пристанищна зона пристанищни дейности по смисъла на […] Закона от 1972 г. […] — включително дейности, които не са свързани с товаренето и разтоварването на кораби в строгия смисъл на думата — да използват за тази цел само признати пристанищни работници?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли Grondwettelijk Hof (Конституционен съд) да остави временно в сила разглежданите членове 1 и 2 от Закона от 1972 г., за да избегне правна несигурност и социално напрежение и даде възможност на законодателя да ги приведе в съответствие със задълженията, произтичащи от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/19: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Определение от 3 септември 2020 г.
При наличие на пропуск или явна грешка в съдебен акт, може ли да бъде извършена поправка съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Как следва да бъде извършена поправката на пропуска в съдебния акт и как се документира тази поправка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/19: Pfeifer & Langen, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Трябва ли член 78, параграф 3 от [Митническия кодекс от 1992 г.] да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство митническа декларация следва да се преразгледа и коригира, така че данните на декларатора да се заменят с наименованието на лицето, на което е издадена лицензия за внос за внесената стока, и последното лице да бъде представлявано от лицето, което e посочено като декларатор в митническата декларация и е представило на митническото учреждение пълномощно от титуляря на лицензията за внос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-656/19: BAKATI PLUS, Заключение от 16 юли 2020 г.
1) Съвместима ли е с член 147 от Директива 2006/112/ЕО […] практиката на държава членка, при която понятието „личен багаж“, установено като понятиен признак на освободената от данък върху добавената стойност доставка на стоки за чуждестранни пътници, се отъждествява с понятието „лични вещи“, използвано в Конвенцията върху митническите улеснения в полза на туризма, подписана в Ню Йорк на 4 юни 1954 г., и в Допълнителния протокол към нея, и с понятието „багаж“, определено в член 1, точка 5 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 на Комисията за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза
2) При отрицателен отговор на предходния преюдициален въпрос, как трябва да се определи понятието „личен багаж“ в член 147 от Директивата за ДДС, като се има предвид, че посочената директива не дава определение за него
Съвместима ли е с разпоредбите на общностното право национална практика, при която данъчните органи на държава членка вземат предвид само „обичайното значение на израза“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.