Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-51/74: Van der Hulst/Produktschap voor Siergewassen, Заключение от 4 декември 1974 г.
1. Следва ли член 10 от Регламент (ЕИО) № 234/68 и съответната разпоредба на член 16 от Договора да се тълкуват в смисъл, че изключват прилагането на национални налози от вида „надбавка за излишък“ и „търговска надбавка“, въведени с регулации на нидерландския орган Produktschap voor Siergewassen (PVS)
2. Следва ли член 40 от Договора и член 1 от Регламента или други разпоредби или общи принципи на правото на Общността да се тълкуват в смисъл, че в сектора на живите растения, който е предмет на съответния Регламент, създаването на пазарни организации като тези, предвидени в регулациите на PVS относно надбавката за излишък и търговската надбавка, вече не е допустимо, освен ако не е за целите на прилагането на основния регламент на Общността
3. Какво е значението на член 93, параграф 2 от Договора във връзка с писмото на заместник-председателя на Комисията от 9 февруари 1972 г. до нидерландския министър на външните работи относно прилагането на член 93 към определени помощи, предоставяни от държавата в разглеждания сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/74: Charmasson/Ministre de l’économie и des finances, Заключение от 12 ноември 1974 г.
1. Дали съществуването в държава членка на национална организация на пазара по смисъла на членове 43, 45 и 46 от Договора за ЕИО изключва приложението на член 33 от Договора по отношение на съответния продукт?
2. Ако да, кои са отличителните характеристики на такава национална организация на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/74: Centrafarm BV и др./Winthorp BV, Съдебно решение от 31 октомври 1974 г.
1. Противоречи ли упражняването от притежателя на търговска марка на правото, което му е предоставено от законодателството на държава членка, да забрани продажбата в тази държава на продукт, който е бил пуснат на пазара под тази търговска марка в друга държава членка от самия притежател на търговската марка или с неговото съгласие, на разпоредбите на Договора за ЕИО относно свободното движение на стоки в рамките на Общия пазар?
2. Може ли притежателят на търговска марка, независимо от отговора на първия въпрос, да забрани вноса на продукти, пуснати на пазара под търговската марка, като се има предвид съществуването на разлики в цените, произтичащи от държавни мерки, приети в изнасящата държава с оглед контролиране на цените на тези продукти?
3. Може ли притежателят на търговска марка да упражнява правата, предоставени му от търговската марка, независимо от правилата на Общността относно свободното движение на стоки, с цел контролиране на разпространението на фармацевтичен продукт с оглед защита на обществеността от рискове, произтичащи от дефекти в продукта?
4. Следва ли член 42 от Акта относно условията за присъединяване на трите нови държави членки да се тълкува в смисъл, че правилата на Договора относно свободното движение на стоки не могат да бъдат прилагани в Нидерландия до 1 януари 1975 г., доколкото стоките произхождат от Обединеното кралство?
5. Представлява ли фактът, че предприятие, част от група, използва правата си върху търговска марка, за да предотврати продажбата от трето лице на продукт, който преди това е бил пуснат в обращение в друга държава от предприятие, което има право да използва търговската марка в тази държава и също е част от същата група, съгласувана практика, забранена от член 85 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/74: Centrafarm BV и др./Sterling Drug, Съдебно решение от 31 октомври 1974 г.
1. Противоречи ли упражняването от страна на притежателя на патент на правото, което му е предоставено съгласно законодателството на държава членка, да забрани продажбата в тази държава на продукт, защитен с патент, който е пуснат на пазара в друга държава членка от самия притежател на патента или с негово съгласие, на разпоредбите на Договора за ЕИО относно свободното движение на стоки в рамките на Общия пазар?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че притежателят на патента и лицензиантите принадлежат или не към една и съща икономическа група?
3. Може ли притежателят на патент да се позове на съществуването на разлики в цените, произтичащи от държавни мерки за контрол на цените в изнасящата държава, за да обоснове забрана за внос на защитения продукт?
4. Може ли притежателят на патент да упражнява предоставените му с патента права, независимо от правилата на Общността относно свободното движение на стоки, с цел да контролира разпространението на фармацевтичен продукт с оглед защита на обществеността срещу рискове, произтичащи от дефекти в продукта?
5. Може ли член 42 от Акта относно условията за присъединяване на трите нови държави членки да бъде тълкуван в смисъл, че правилата на Договора относно свободното движение на стоки не могат да бъдат прилагани в Нидерландия до 1 януари 1975 г., доколкото стоките произхождат от Обединеното кралство?
6. Приложим ли е член 85 от Договора към споразумения и съгласувани практики между притежателя на паралелни патенти в различни държави членки и неговите лицензианти, когато целта на тези споразумения и практики е да се регулират по различен начин за различните държави условията на пазара по отношение на стоките, защитени с патенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/73: Van Haaster, Съдебно решение от 30 октомври 1974 г.
Дали система за ограничаване на производството, каквато е установена с нидерландската наредба относно отглеждането на зюмбюли, е съвместима с член 10 от Регламент № 234/68, който забранява inter alia „всякакви количествени ограничения или мерки с еквивалентен ефект“ във вътрешната търговия на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/74: Demag AG/Finanzamt Duisburg Süd, Съдебно решение от 22 октомври 1974 г.
Дали забраната за въвеждане на такси с еквивалентен на митнически сбор ефект по член 12 от Договора за ЕИО обхваща въвеждането на такса, която:
(а) облагa с финансова тежест от 4 процента, алтернативно 2 процента, промишлените износи за други държави членки на Общността;
(б) е прикрита от националния законодател като „специален данък върху оборота“;
(в) се позовава на понятията на националното право относно данъка върху оборота;
(г) има за цел да обложи износа със специална такса, която не съществува в тази форма в рамките на територията на ЕИО, с цел да се навреди на тяхната конкурентоспособност спрямо продуктите на другите държави членки;
(д) води до това, че изнесените продукти се облагат с данък както в държавата на произход, така и в държавата на местоназначение?
Може ли евентуалното нарушение на член 12 от Договора да бъде оправдано, по-специално съгласно членове 107—109 от Договора, с оглед на това, че целта на въвеждането на таксата е била да се избегне ревалоризация на валутата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/74: Demag AG/Finanzamt Duisburg Süd, Заключение от 2 октомври 1974 г.
1. Включва ли забраната за въвеждане на такси с ефект, равностоен на митата, по член 12 от Договора за ЕИО въвеждането на такса (a) която подлага промишления износ за други държави членки на Общността на финансова тежест от 4 %, алтернативно 2 %; (b) която е прикрита от националния законодател като „специален данък върху оборота“; (c) която се позовава на понятия от националното право относно данъка върху оборота; (d) която има за цел да подложи вътрешния износ на специална такса, която иначе не съществува в тази форма на територията на ЕИО, с цел да се навреди на конкурентоспособността им спрямо продуктите на другите държави членки, и (e) която има за последица, че изнесените продукти след това се облагат с данъци както в страната на произход, така и в страната на местоназначение?
2. Може ли евентуалното нарушение от такава такса на член 12 от Договора за ЕИО да бъде оправдано с аргумента, че целта на нейното въвеждане е била да се избегне ревалоризация на валутата
Може ли от правомощието, запазено за държавите членки по член 107 от Договора за ЕИО да променят обменните курсове, да се изведе и правомощие да се въвеждат такси с ефект, равностоен на митата, които да заместят ревалоризацията
При какви условия въвеждането на такава такса би могло да бъде оправдано като защитна мярка по смисъла на член 109, параграф 1
Когато не са налице условията по член 109, параграф 1 от Договора за ЕИО, може ли въвеждането на такса с ефект, равностоен на митническо мито и заместваща ревалоризацията, да бъде оправдано с аргумента, че задачите на Общността по член 2 от Договора включват повишаване на стабилността и следователно и поддържането на външната стойност на валутата, а по член 3, буква (g) от Договора — отстраняването на дисбаланси в платежните баланси на държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/73: Van Haaster, Заключение от 2 октомври 1974 г.
Трябва ли забраната за количествени ограничения или мерки с равностоен ефект, предвидена в член 10, параграф 1 от Регламент № 234/68, в търговията между държавите членки, да се тълкува като приложима и към национални мерки, които налагат производствени квоти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/74: Norddeutsche Vieh- und Fleischkontor GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Jonas, Съдебно решение от 1 октомври 1974 г.
Следва ли разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7 от Регламент (ЕИО) № 177/67 на Съвета от 27 юни 1967 година, определящ общите правила за предоставяне на износни възстановявания за свинско месо и критериите за определяне на размера на тези възстановявания, и на член 4, параграф 1 и параграф 2, буква д) от Регламент (ЕИО) № 802/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно общото определение на понятието за произход на стоките, във връзка с „Протокола относно вътрешногерманската търговия и свързаните с нея проблеми“, да се тълкуват в смисъл, че продукти по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 121/67/ЕИО, които са внесени от Германската демократична република във Федерална република Германия по силата на споразумението за междузонална търговия, имат право на износни възстановявания при износ от Федерална република Германия за трета държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/74: Centrafarm BV и др./Sterling Drug, Заключение от 18 септември 1974 г.
1. Позволяват ли правилата на Договора за ЕИО относно свободното движение на стоки, като се имат предвид изключенията, предвидени в член 36 от забраната за количествени ограничения и мерки с равностоен ефект, и правилата, забраняващи на предприятията да действат по начин, който може да възпрепятства конкуренцията, упражняването на патентни права (дело 15/74) или правото върху търговска марка (дело 16/74) изцяло или поне отчасти с цел разделяне на общия пазар на национални територии?
2. Може ли забраната за паралелен внос да се счита за мярка с равностоен ефект на количествено ограничение, противоречаща на член 30 и сл. от Договора за ЕИО?
3. Могат ли значителните разлики в цените между съответните държави, дължащи се на намеса на държавните органи в изнасящата държава с цел поддържане на ниски цени, да оправдаят, с оглед на разглежданите индустриални и търговски права на собственост, забрана за паралелен внос?
4. В случай на фармацевтични продукти, може ли защитата на тези права чрез гарантиране, че паралелен внос няма да навлезе в страната, да бъде оправдана, когато притежателят на съответното право твърди, че при липса на такава защита няма да може да контролира разпространението на продукта и при наличие на дефекти да предприеме необходимите мерки в интерес на общественото здраве?
5. Означава ли член 42 от Акта относно условията за присъединяване на Обединеното кралство към Общността, че доколкото се отнася до стоки с произход от Обединеното кралство, тези правила на Договора не могат да бъдат приложени в Нидерландия до 1 януари 1975 г.?
6. Попадат ли под забраната на член 85 от Договора споразумения, при които предоставянето от страна на притежателя на паралелни патенти на правото на производство и продажба по лиценз в една държава членка и правото на продажба по лиценз в друга държава членка, където патентът не се използва за производствени цели, има за цел да повлияе на пазарните условия за продукта, обхванат от патента, по различен начин във всяка от съответните държави, особено като се има предвид предприетите съдебни действия срещу паралелен внос, дори ако тези споразумения са сключени между предприятия, принадлежащи към една и съща група?
7. Може ли същото да се прилага и по отношение на правото върху търговска марка, когато съществува една и съща търговска марка в различни държави членки, използвана от предприятия от една и съща група за един и същ продукт и когато съответното право се използва с цел предотвратяване на паралелен внос на този продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.