Warner

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Жалби на длъжностни лица

Дело C-785/79: Pizziolo/Комисия, Заключение от 24 февруари 1983 г.

Нарушение на задължението за повторно назначаване на длъжностното лице съгласно член 40, параграф 4, буква д) от Правилника за длъжностните лица, поради непредлагане на подходяща длъжност след изтичане на неплатения отпуск.
Нарушение на правото на обезщетение за пропуснати доходи поради забавяне на повторното назначаване.
Неправомерен отказ за признаване на права по отношение на старшинство, стъпка и пенсионни права, считано от датата, на която длъжностното лице е следвало да бъде повторно назначено.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Заключения

Жалби на длъжностни лица

Дело C-155/79: AM & S/Комисия, Съдебно решение от 18 май 1982 г.

Конкуренция

Следва ли писмените съобщения между адвокат и клиент да бъдат защитени от разкриване пред Комисията в рамките на разследване по член 14 от Регламент № 17, когато се твърди, че са обект на адвокатска тайна?
Може ли Комисията самостоятелно да решава дали даден документ, за който се твърди, че е защитен от адвокатска тайна, трябва да бъде предоставен за проверка, или това решение следва да бъде предмет на независима проверка или арбитраж?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-186/80: Suss/Комисия, Съдебно решение от 14 юли 1981 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Жалби на длъжностни лица, Молба за спиране на изпълнението или молба за постановяване на временни мерки

Дело C-186/80: Suss/Комисия, Заключение от 9 юли 1981 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Жалби на длъжностни лица, Молба за спиране на изпълнението или молба за постановяване на временни мерки

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-98/80: Romano, Съдебно решение от 14 май 1981 г.

Законно ли е Решение № 101 от 29 май 1975 г. на Административната комисия на ЕИО, публикувано на стр. 3 от Официален вестник на Европейските общности № C 44 от 26 февруари 1976 г., което предвижда inter alia, че за пенсии, за които е придобито право преди 1 януари 1975 г. и които не са били изплатени до 1 март 1976 г., приложимият обменен курс трябва да бъде този към 1 януари 1975 г., а именно обменен курс от 1 лира = 0,05784 белгийски франка, както е публикуван в Официален вестник C 143 от 18 ноември 1974 г., стр. 1; и ако е така, как трябва да се тълкува с оглед на разпоредбите на член 7 от Регламент (ЕИО) № 574/72, който по същество предвижда, че възстановените суми не могат да надвишават действително получената сума по друго законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-111/80: Fanara, Съдебно решение от 14 май 1981 г.

Позволяват ли разпоредбите на правото на Общността и по-специално член 51 от Договора от Рим, членове 46 и 51 от Регламент № 1408/71 и членове 107 и 111 от Регламент № 574/72 на държавите членки да запазят правомощието, и ако да — в каква степен, да предвидят чрез национални разпоредби, че не се изплаща остатъкът, възникнал от това, че получените от чужда институция суми със задна дата, след конвертиране в национална валута, надвишават размера на изплатените авансово или временно обезщетения, ако разликата се дължи или на разлика в използваните обменни курсове за изчисляване на дължимите от чуждата институция суми и за определяне на сумата във валута, или на индексиране на обезщетенията към разходите за живот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-99/80: Galinsky, Съдебно решение от 31 март 1981 г.

Дали по отношение на обезщетенията за социално осигуряване, предоставяни съгласно законодателството на държава членка, лице, което е било задължително осигурено като самостоятелно заето лице (но не и като наето лице) в тази държава членка, следва да се счита за работник по смисъла на член 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета в тази държава членка поради това, че е работник по законодателството на друга държава членка, или (ако отговорът на първия въпрос е отрицателен) поради това, че е било осигурено като самостоятелно заето лице по схема за социално осигуряване за един или повече от рисковете, обхванати от схема за социално осигуряване за наети, самостоятелно заети и неосигурени лица?
Ако отговорът на някой от предходните въпроси е положителен, дали лице, което е било осигурено като самостоятелно заето лице (но не и като наето лице) в държава членка, следва по отношение на пенсия, изплащана съгласно законодателството на тази държава членка, да се счита за пенсионер за целите на член 77 от посочения регламент поради това, че е или е било работник за целите на този регламент и/или поради факта, че неговата пенсия (макар и непроменена в компетентната държава от разпоредбите на този регламент) е била предмет на преразглеждане в друга държава членка съгласно това законодателство?
Ако отговорите на предходните въпроси са положителни, дали член 6 от посочения регламент е валиден, доколкото действа така, че лишава лице от всяко право на обезщетение, произтичащо от разпоредба на националното право на държава членка, която прилага реципрочна конвенция с една или повече други държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Английски

Дело C-96/80: Jenkins/Kingsgate, Съдебно решение от 31 март 1981 г.

Изисква ли принципът на равно заплащане, съдържащ се в член 119 от Договора за ЕИО и член 1 от Директивата на Съвета от 10 февруари 1975 г., заплащането за работа на почасова ставка да бъде еднакво, независимо:
а) от броя на отработените часове всяка седмица; или
б) от това дали е от търговска полза за работодателя да насърчава извършването на максимално възможен брой часове работа и следователно да плаща по-висока ставка на работници, които работят 40 часа седмично, отколкото на работници, които работят по-малко от 40 часа седмично?
Ако отговорът на въпрос 1 (а) или (б) е отрицателен, какви критерии следва да се използват при определяне дали принципът на равно заплащане се прилага, когато има разлика в почасовите ставки на заплащане, свързана с общия брой отработени часове всяка седмица?
Би ли бил различен отговорът на въпрос 1 (а) или (б) или 2 (и ако да, в какво отношение), ако се докаже, че значително по-малка част от жените работници, отколкото от мъжете работници, могат да изпълнят минималния брой часове седмично, необходим за получаване на пълната почасова ставка на заплащане?
Приложими ли са пряко в държавите членки в обстоятелствата по настоящото дело релевантните разпоредби на член 119 от Договора за ЕИО или на член 1 от посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.